Денят на Европа ще изяде Деня на Победата

Ето „интересните” думи на руския император Медведев. Имаше кръв и сълзи. Имахме един избор-или да победим, или да станем роби.” Без да се замисля, че човек без документи и насила вкаран в колхоза си е баш роб. В крайна сметка думите му могат да се преведат така:” Или да си останем роби, или да станем роби”.

Европа елегантно, по английски, бавно иззема т. нар. „Ден на победата”. И го превръща в „Ден на Европа”. Чудесен страничен пас. След 10 години всички ще празнуват деня на Европа и няма да се налага на държавните глави да ходят в Москва при руския император. Участието на части от армиите на 4 европейски държави показва именно това. Надявам се следващите български президенти да имат по-умни и политически грамотни консултанти и експерти и да не ги съветват да се редят на последния ред на гостите в един такъв шоу спектакъл. Всъщност, европейските държавни глави намериха възможно най-банални оправдания да не отидат в Москва и така забиха хубав шамар на империята.

Гоце стоеше в ъгъла като наказан ученик. Като се върне гледайте ушите му. Ако са по-големи и червени на цвят да знаете, че се е случило точно тава, за което си мислите.

Разбира се, имперският празник има една интересна история. Самият Сталин не го е смятал за празник и затова докато е бил жив такъв празник просто не е имало. Защото целта на Сталин е била да завладее цяла Европа, удряйки в гръб отмъстителния Хитлер и пристигайки в Европа като „Освободител”. Също като имперската армия от току-що освободените от крепостничеството  мужици идват да „освободят” България. И когато разбират, че българите имат къщи, земя, добитък и занаяти се чудят всъщност кого от какво освобождават. По същият начин през 1944 г. отново „освобождават” България от „монархо-фашизма. И баба ми от шевната и машина, а външното ни министерство от архивите и. Министърът на българите Божо Димитров твърди, че това било военна плячка. Божо, Божо! Мамин Божо! За каква военна плячка хортуваш? Срещу съветската армия от българска страна не е даден нито един изстрел. Посрещали са ги  като по-малки и неизкъпани, въшлясали деца и са ги освобождавали от въшките и мърсотията. Може да се каже, че ние сме им освободители. Единствените изстрели срещу Съветската армия са дадени от войници от самата Съветска армия. И от наказателните части на Съветската армия срещу мародери, изнасилвачи и пияни съветски войници.

Руската и съветската армия са „освобождавали” и други държави. Унгария са я „освобождавали три пъти. През 1849 г. 203 хил. корпус е разбил унгарското въстание и е възстановило австроунгарската империя. През 1945 година отнново я „освободиха”, а през 1956 г. направиха това за трети път. Заради което получиха вековната омраза на унгарците към Кремъл. „Освобождението” изпитаха и други европейски нации. За разлика от нас те помнят добре това.

Едва на десетата година след края на войната Хрушчов въвежда този празник. Отново с имперска цел. Да повдигне духа на робите в СССР за нова война „До окончателната победа на комунизма по цялата земя!”

И у нас след 10 години никой няма да празнува пред паметника на Съветската армия. Даже момчето Сергей Сатанишев едва ли ще отиде пред срамния паметник, защо най-вероятно ще отиде да живее в друга държава, но не на изток, а на Запад от България. Е, ще кажете, и Албания е на запад от нас. Аз не че не искам той да се засели там, но той самият няма да поиска. Момчето много се просълзи, когато наградиха баща му с някаква възпоменателна пендара. Представям си колко дълго е ревал, когато направи тройната коалиция с баш „монархо-фашиста” Симеон ІІ Осемстотника. Нали помните какви наводнения имаше по това време у нас. Със сигурност това е станало точно от тези сатанишевски сълзици.

Пази Боже от такива очи, дето проливат такива сълзи!

Николай Колев – Босия