Ден на будителите в годината на будалите

Не че положението е чак катастрофално – винаги може и да е по-зле. Но е някак кретенско да кретаме, вместо да се позатичаме да догонваме. Ние забързваме крачка само по нанадолнището: поради земното притегляне, по принуда, по инерция и по глупост. Влече ни.

А и кой ти тича насън? Само лунатиците. И те обикновено свършват зле ако хукнат към перваза. Не им желаем злото, нали! Знайно е също, че не е добре за тях да ги будиш. Какво да прави човек? Да ги остави да паднат – лошо, но и да ги буди би било опасно ( за самите тях). Пък и кой знае, може и агресивни да станат като им се отворят очите.

У нас този сложен казус се решава простичко. Правим се на будали и с широко затворени сетива претендираме, че не забелязваме опасностите. Така ги прекрачваме, пренебрегваме, преживяваме, преодоляваме, прецакваме – предоволни сме и на това.

Така че днес, 1 ноември, е ден на миналите някъде в нелегалност народни будители, които отдавна са полегнали в спомените ни за тях. Вадим ги от чекмеджето на историята на днешния празник и после гузно ги напъхваме обратно. Да не ни се моткат в краката с техните възвишени дела и да ни пречат да кретаме по нашия преход.

А останалите дни от годината са на (все)народните будали.

Иво Инджев
www.ivo.bg