Десет причини да празнувате на 6-ти септември
Както всички останали национални празници, този също е „най-светлият“, както много „големи“ хора се изказват… Но защо почиваме? Защо празнуваме? Аз имам много просто обяснение: аз съм от Русе, Биляна е от Пловдив. Ако това обединение не се беше случило, нямаше да се появи и Вики! Това за мен е достатъчен повод да си кажем „Наздраве!“ с любимата…
Естествено, вие също можете да се замислите какво би било, ако Съединението не се беше случило. Ето десет причини да празнувате:
– Всичките ви приятели от Хасково, Пловдив, Пазарджик, Ямбол, Бургас, Стара Загора, Сливен, Казанлък, Калофер, Карлово, Копривщица, Кърджали и Карнобат нямаше да са българи, поне не официално.
– Автомагистрала „Тракия“ щеше да стига до ГКПП „Ихтиман“.
– Слънчев бряг, Приморско, Несебър, Смокиня, Поморие и Ахтопол щяха да звучат толкова чужди, колкото и Мармарис, Кушадасъ, Памуккале и Бадрум.
– На герба ни нямаше да пише „Съединението прави силата“.
– Родопските песни щяха да ги пеят… от северната страна на Стара планина!
– Троян, Габрово и Варна щяха да са на 30-40 км от южната граница.
– 100-те национални туристически обекта щяха да са около 63.
– Без задграничния си паспорт нямаше да можете да карате ски в Пампорово и да ядете казанлъшки понички.
– Къщите-музеи на Левски и Ботев нямаше да съществуват.
– „Каменица“ и „Загорка“ щяха да са вносни бири, мастика „Пещера“ – на цената на гръцкото узо, а карнобатската гроздова щеше да се брандира като “текирдаа ракъ“…
Може би четвърт век не съм осъзнавал какво НАИСТИНА означава този празник.
И ако в часовете по история ни обясняваха, че почти нямаше да има с какво да се чукнем за наздраве, ако не беше Съединението, щях да внимавам повече…