Дете мое, Карбовски!
/по повод на „Как остарях сред ченгетата"/
Дете мое, Карбовски. (Наричам те така, за да наиграя на опозицията „стари" – „млади", която обичаш да използваш. Иначе съм значително по-млад от теб, както и да го погледнеш).
Та, дете мое, Карбовски! Прочетох днешната ти творба в „Стандарт"; вестник, в който и аз понаписах нещо през годините и разказах няколко истории, добри истории, „човешки", както казваш ти. Е, нямах кабинет като твоя, остави това, ами забравяха да ми изплащат навреме хонорарите, та все се налагаше да ги подканям, докато не им теглих една майна. Естествено, после те на мен.
Ето за това ми е приказката: ти успя ли да теглиш майна на някого от работодателите си? Имам предвид не да се репчиш на обикновените хора, защитен от микрофона в ръка и камерата до теб, а да сиктирдосаш началниците си; онези, които ти броят паричките и ти позволяват да си имаш кабинет?
Поне веднъж – успя ли?
Когато работеше при Кеворкян, той те нарече в ефир „запъртък", а ти вместо да му отвъртиш един шамар и да напуснеш студиото, попримига зад кръглите очилца и остана в студиото. Остана и в предаването – дълго време след това.
Още тогава много хора знаеха, че Кеворкян е ченге, или поне се досещаха, без да чакат потвърждение от никакви комисии. И ти си знаел или си се досещал, защото не си глупав. Е, защо не си тръгна? Ще ти кажа: защото беше престижно да си в студиото на Кеворкян. Пък и финансово изгодно. Нарекъл те бил „запъртък", голяма работа, нали дава кинти!
В България, дете мое,Карбовски, да си журналист и да работиш в голям вестник или телевизия, използвайки всичките им екстри, означава да си зависим журналист. Покорен журналист. Манипулируем журналист.
Нищо че ти позволяват отвреме-навреме да си поотвориш устата. Но я се опитай, да речем, да поразкажеш нещо за Тодор Батков. Или за шефа му Майкъл Чорни. А защо не и за Васил Божков – Черепа. Дали ще ти стиска? Ако ти стиска, защо не си го направил досега? И ти, и аз знаем защо – защото ще останеш не само без заплата и без кабинет, но най-вероятно и без глава.
Тьй че по-кротко с изстъпленията си на „млада" съвест на нацията. Не си Ана Политковская и никога няма да бъдеш, затова укроти егото и си върши работата, без да вдигаш гюрултия.
Препоръчвам ти да видиш документалния филм на швейцареца Ерик Бергкраут за Политковская. Там ще научиш от първа ръка важни неща за независимата и смела журналистика. Неща, които нямат нищо общо с перченето.
За да съм искрен докрай и за да не ти се дразня повече – ти също трябва да се покаеш. Не защото си бил ченге-доносник или „прът в колелото на демокрацията", а защото си позволяваш да се ползваш с привилегиите на журналист в ГОЛЯМА МЕДИЯ. Не ти завиждам, тъй като знам, какво сепуко е това, особено ако човек има претенции да прави морална журналистика.
П.П. Между другото да кажа, че покаянието, към което призоваваш онези, които са служили на злото, е нещо, за което доста хора сме писали, че и Тенгиз Абуладзе сме споменавали; тоест не си първооткривател. Дете мое!
Апропо, на мен, за разлика от теб, ченгетата не са ми симпатични. Тарикатлъците им също.
Владо Трифонов