ДЖАФКАНЕ. МИСЛЕТЕ И ЗА БЪЛГАРИЯ

Сега пък залаяха срещу Лавров, руския външен министър – едно фалцетно джаф-джаф се чу откъм нашия Митов ли е, Митев ли е. Това джафкане изглежда смешно и дори жалко, обаче, от друга страна, е и полезно, нека да си видят боя/ръста някои хорица.
Лавров намеквал, че нашите сънуват как ще си поделят Македония – те я дърпат от единия край, албанците от другия. Обаче нашите казват, че не било вярно.
Ами тогава защо от десетина дни дрънчите – понеже нямате саби – с писалките си?

Армията ни била на границата с Македония и пр. щуротии. То тази армия една рота цигани от Гърмен ще я попилее, вие за нови земи се готвите.

Някои са държат така, сякаш имат нотариален акт върху истините за Македония. Вижте как храбро прогнозират разпада на Македония – и какво да си мислят в Москва тогава, освен че българите сънуват поредния си сън с кошмарен край? Лавров е сериозен дипломат, той не е храненик на неправителствена организация, глухарче, довеяно от вятъра в българското външно министерство.

Когато четат какви ги дрънкат някои наши познавачи, как сънуват, че Македония се разпада, че Груевски е кореец (според Божидар Димитров) и пр. – какво друго да си мислят чуждестранните наблюдатели, освен че сме се екзалтирали до налудност.

И особено когато тия любезности за Скопие излизат от устите на хора, които очевидно са близки до властта; а и нали самият Бойко посъветва македонския премиер да си подаде оставката – всичко това в галантните традиции на добросъседските отношения. Хайде, да искате оставката на Путин – върви, кой ви емава там, можете да си я искате от сутрин до вечер до края на света и сетне да се похвалвате на жените си: „Видя ли, пак му поисках оставката!“
Обаче да се бъркате в македонските работи, това само потвърждава правилото, че кръвта на предходниците се наследява, но не и разумът.

Тодор Бурмов би си казал, докато слуша нашите фанфарони, че в България не е останала и капчица ум.

Ами идиотизмът – нека го кажем направо – на Станишев? Този човек пък успява да шаржира всичко, до което се докосне. Мислимо ли е точно ти да цъфнеш в Скопие – сякаш си някакъв пратеник на украинската Майдана, да говориш на английски и да призоваваш тълпата към бунт? Тук отдавна сме наясно, че Станишев е условно българин, обаче дали са наясно с това македонците? Хиляди пъти по-добре за тях ще бъде да се затворят в собствените си митове, отколкото да слушат разносвачите на небивалици.

Божидар Димитров със сигурност не е незаконен син на Живков, както и сам споменава за тази кенефна клюка – след като се екзалтира до крайност, когато започне да ги реди за Македония. Той е доста дъвкан от македонците, ехидно и грубичко, но не трябва да губи чувството си за мярка, понеже минава за един от онези, които носят куфарите на Бойко, и нормално е да го подозират, че е фунията на нашия премиер.

Някои хора обаче имат самочувствието преспокойно да боравят с „истината“ за Македония. А пък медиите ни – заради леснотията – никога няма да потърсят човек като Христофор Тзавела, например, за да чуят и нещо различно. А той е един велик словосъбирач, той не минава за незаконороден син на Живков, обаче е съхранил за Времето десетки хиляди образци на народното творчество от македонския край, в които живее душата – и Истината – и за Македония.
Но въпросът, разбира се, не е в това, че изджафкахме по Скопие или Лавров – въпросът е – какво всъщност искаме.
Знаем ли го?
И циганите в Гърмен са наясно, че отговорът е „не“! Сто пъти „не“!
Не е изключено някои хартиени тигри да внушават на определени хора от политическата върхушка у нас, че сега е моментът да се наметнат с мантията на Обединителя – нищо че тя цялата е прокъсана. Да изживеят нелепата, фантазната роля на Онзи, който е помогнал за връщането у дома на „блудната сестричка“.
И сетне – сетне какво?
Че вие за България не успявате да се погрижите както трябва, какво остава и за нещо друго.

Гледайте Гърмен – и тогава говорете за Македония.

А Гърмен е само началото. Добре, че нашите цигани все още не са ги подлъгали както трябва – защото, когато това се случи, ще видите, че сме пробити отвсякъде.
Все сънувате – струва си да се повтори това – как влизате на бял кон в Скопие, Багдад или не знам къде си, а всъщност се влачите с някакъв сляп катър нанякъде – но не напред, във всеки случай.

Мислете И за България – от време на време.

Гледайте си нашите мънички работици, грижете се криво-ляво за тях, другото го оставете на едрите спекуланти.
Един пък казал, че България трябва да настоява Европейският съюз да озапти Македония – да не бърка толкова агресивно в българската история, и само при това условие да бъде приета в съюза. Никакви български условия никога няма да бъдат приети, то е ясно.
Една допотопна работилница – като от времето на Зола, да гръмне, веднага ще се намери цяла орда познавачи. Какво остава за бомбата, която тиктака в Македония – тя обаче ще има разрушителната сила на тази над Хирошима – поне за нас, не е лошо да не забравяме това.
Имаме много познавачи на македонската „тема“, но ни трябват и хора, които познават Българската Съдба и България, които да могат да изгазят от насилената патетика – и да се опитат да внушат на нашите първенци да се изживяват като „освободители“ не на Македония, а на собствения си народ и поне малко да го разтоварят от тегобите му.
Колко ценен би бил сега за нас Любиша Георгиевски – великолепният писател, който в началото на този век беше посланик в София.
Чуйте го само как се изразява този чудесен автор от световна класа – изкушавам се да цитирам един по-голям фрагмент от книгата му „Речник на предразсъдъците“, той се отнася до „Македонското състояние“.
„Очевидци твърдят, че тази синтагма („Македонското състояние“) била изстреляна от самия Адолф Хитлер в един от неговите пароксични монолози по повод Судетите като увертюра към Втората световна война. Тогава той уж изкряскал: „Не искам Судетите ми да се превърнат в Македонско състояние!“
И да не е истина, е точно казано – ще кажат умните италианци. Ситуацията, в която се озова Македония в зората на ХХI век (2001 година), е пилотен пример за световните драми през третото хилядолетие, когато войните все по-малко ще се водят между народите, т.е. между техните държави като монополи на насилието, а все по-често между исторически утвърдените монополи на насилието (държавите) и онези терористични, мафиотски, пара- и квазидържавни олигархии на насилието. С други думи, между хаоса и реда, при което редът ще нарича хаоса „терор“, а хаосът ще именува реда „държавен терор“. Опре ли ножът до кокала, демек при подялбата на сферите на влияние (а Балканите са тъкмо такава сфера во веки веков), демокрацията все по-често ще се сблъсква сама със себе си, понеже е съвършено маскирана увертюра към диктатурите, което я превръща в автокарикатура, сиреч – в демократура. Същата онази демокрация, към която още Ницше изпитваше дискретна привързаност подобно на слабостта на всеки среден буржоа към бардаците. Следователно Македонското състояние не е нищо друго освен един съвършен casus belli /причина за война.“

Чуйте Георгиевски – и бъдете по-внимателни с бълнуванията и провинциалните си фукни.

Следвайте формулата на Българското Снишаване.

Други публикации на автора можете да намерите в сайта www.kevorkkevorkian.com., както и в сайта vsyakanedelya.blitz.bg, който представя звездни моменти от легендарната програма „Всяка неделя“.

Кеворк Кеворкян
В. Преса