Димитър Иванов: Алексей Петров е сериозна фигура и не бива да се подценява

– Как оценявате създаването и работата на ДАНС, агенцията, която спрягат като „българското ФБР”?
– На първо четене нещата при ДАНС са положителни. Тази агенция се създаде, отдели се от полуразрушеното МВР. То не функционираше и в собственото си бездействие потапяше и НСС, а до голяма степен и Националната служба за борба с организираната престъпност. ДАНС заработи не на едно, а на две нива по-добре, отколкото работеше старото МВР. Само че успехите на ДАНС могат са временни, те не могат да бъдат трайни.
– Това е новина. Вие не виждате потенциал в ДАНС?
– Точно така. Аз лично смятам, че етапът (ДАНС) ще бъде изживян. Колкото по-бързо стане това, толкова по-добре. Моделът с две силови ведомства в една малка държава (като България) и в едно незряло общество, не е успешен. Забележете – това е ново което казвам, не съм го казвал досега.
– Защо, когато медиите се занимават с темата ДАНС непрекъснато митологизират фигурата на Алексей Петров? Името му беше забъркано и в доста ъндърграунд сюжети…
– Няколко са причините за тази митологизация. Първо, нашето общество има нагласата да митологизира. Второ, Алексей има много качества и опит. Той беше много добра барета, той е много добър професионалист. Алексей е извървял професионалния си път от милиционерското училище, мина през батальона „Червени барети“, взе висше икономическо образование, защити дисертация, хабилитира се като доцент. Той, безспорният професионалист също беше изхвърлен от държавата на улицата. И какво да прави Алексей в този момент? Той не е нито шахматист, нито цигулар. Той е специалист по бойни изкуства. При това положение много естествено е по-често да се бие, отколкото да свири на цигулка, нали? Алексей е сериозна фигура и не бива да се подценява. Друг е въпросът, че не е поставен на правилното място в ДАНС.
– Според някой източници Алексей Петров ще стане не само най-силната фигура в ДАНС, но и в държавата?
– Не, не е възможно това да стане. И не защото човекът се казва Алексей Петров. Просто ДАНС трябва да се оглавява от политическо лице. ЦРУ се оглавява от политическа фигура, ФБР също. Под политическо лице разбирам човек, който има кариера на политик, който може да е свързан по някакъв начин със службите, но не може да е човек като Алексей. Защото Алексей е професионалист в строго тясна дисциплина. Най-правилното ще бъде ако спецслужбите се обединят. Има различни хора, които биха могли да стоят на върха на подобна структура. Например фигура от типа Бриго Аспарухов. Казвам. Друг шеф на службите би могъл да бъде човек, какъвто в миналото беше един Николай Добрев – политик, държавник. Без да симпатизирам на Богомил Бонев, мога да кажа, че той също би могъл да оглави подобна структура.
– Според вас Богомил Бонев би могъл да управлява българските служби. В момента обаче той е просто шеф на панаира…
– Ами, панаирджийски работи. Човек като Богомил Бонев, с такава висока специализация, с такъв професионализъм, с доказан аналитичен ум, с възможности и качества на мислене… Съжалявам, че точно той стана търгаш. Признавам качествата му, като не крия, че Бонев е мой противник. Защо му е на Богомил Бонев да става шеф на панаира? Освен в панаира да е агент под прикритие \смее се\… По друг начин не мога да си го обясня този негов ход, той е абсурден. Но, както аз в Мултигруп върших административна работа, така съм сигурен, че Богомил може да върши подобна работа в пловдивския панаир.
– Как ще коментирате влизането във ВС на БСП на Георги Гергов. Не е ли смущаващо човек като него, който през годините показа пристрастия към различни и противопоставящи се партийни идеи, сега да е във Висшия съвет на партията столетница?
– Нека уточня, малко ще ви поправя. Първо, Гергов е от комунистическо семейство. Второ, баща му е бил офицер в МВР. Трето, Жоро е минал през комсомола, бил е зоотехник, директор на на свинекомплекс по времето на социализма. На него му е гласувано голямо политическо доверие. Той не е чужд на партийната среда. Аз нямам забележка към това, че Георги Гергов се е осъзнал и неговото социално чувство е надделяло над капиталистическото, и е влязъл в БСП. Въпросът е, че човек с битие като това на Жоро, най-вероятно влиза във ВС на БСП с користни цели. Опита да извлече политически дивиденти в полза на иначе мащабния му частен бизнес. Аз знам какви са споровете в БСП и колко трудно се избират нови хора на ръководни постове. Бързото избиране на Гергов говори ако не за пряко купуване от негова страна на този пост, то поне за изява на благодарност от страна на пловдивската организация за негово предишно спонсорство и очакване за нови „субсидии“ при издигането му на такива високи постове. И това най-добре го знаят и Сергей Станишев, и Румен Петков, който е приятел на Жоро, и Захари Георгиев, който е много добър човек и Петьо Мутафчиев. Те знаят, че в партийното строителство, в партийната теория и практика такива салто морталета са недопустими. Първо, това говори лошо за човека който го прави, второ, два пъти по-лошо за организацията, която си позволява да прави подобни неща. Аз не гледам с добро око на това и мисля че тази практика няма да продължи дълго. Подобно заиграване на бизнесмени с политици е опасно и недопустимо.
– Г-н Иванов, каква е целта, която желаете да постигнете с написването на последната ви книга “Кой кой е в ДС”?
– Как каква? Темата за ДС е една от най-употребяваните. През двете десетилетия на прехода тази тема е с най-висок обществен интерес. През тези 20 години в България се обсъждаха много теми, повечето от тях се оказаха преходни и отпаднаха от обществения дебат. Към темата за службите интересът не само, че не спада, а напротив – увеличи се. Засилва се и така наречения нездрав интерес към проблематиката. Написах книгата, за да се прочете от повече читатели, опитвам се да балансирам проблема, така че да се потисне този нездрав интерес към службите. Защото той не помага на обществения климат, той противопоставя обществото на фронтове, разделя го. Аз реших, че мога да се наема в един структуриран, подреден разказ, да поднеса най-важното, най-същественото от историята на специалните служби, да разкажа и за теоретичните основи на дейността им.
Под различни наименования ДС е съществувала в целия исторически живот на третата Българска държава. ДС съществува във всички развити държави на Европа и света. В САЩ след терористичните актове на 11 септември 2001г беше създадено министерство на ДС. Най-демократичната, най-мощната, най-богатата държава, чийто механизми за социално управление, за регулиране на обществения живот, за потискане на противообществената дейност са овладени. Тази държава не намери други форми за разрешаване на проблемите с престъпността, а създаде министерство на ДС. В САЩ има 15-16 различни специални служби, които са самостоятелни – ЦРУ, ФБР, военно, морско разузнаване… Въпреки това, администрацията на Буш създаде и Министерство на вътрешната сигурност. Доста успешните опити да се ликвидират българските специални служби през последните 20 години са действия не по посока на демокрацията. Това са действия срещу демокрацията, която се състои от правила. А обществените правила се контролират и осигуряват и от специалните служби. Когато ти ликвидираш охранителната, имунната система на обществото, не можеш да твърдиш, че изграждаш демокрация. Разбиват се службите, получава се вакуум и точно в него ярко и силно избухва организираната престъпност, корупцията, предателството, шпионажа, диверсията, терора.
– Може ли да се твърди, че след като държавата изхвърли на улицата висококвалифицирани кадри от ДС, те се вляха в престъпните групировки?
– Това е елементарно обяснение, също и мислене в сферата на митология. Има понятия, които днешните политици, които се наричат демократи, а и днешните ръководите на МВР не разбират, защото не го притежават. А то е, че принадлежността към специалните служби е въпрос на професионална чест, ако искате въпрос на гордост. Въпрос на морал. Всяка една специална служба изгражда в своите служители морален кодекс и норми. Самозванците, които днес управляват България и специалните служби не могат да разберат това. Моралът и професионална чест не позволява да стане това преливане, за което говорите. Уволняват служители от МВР и от ДС и те отиват в престъпните групировки. Това не е възможно да се случи. Ще ви дам един изключително груб пример – представете си, че членовете на едно почтено семейство са пред развод. Възможно ли е автоматично съпругата да отиде на улицата и стане проститутка? И защо да става, след като тя до вчера е била почтена, омъжена жена. Възможно ли след развода екс-съпругът да стане сводник, жиголо, стриптизьор в нощен клуб, само защото вече не е семеен? Говоря ви за морал, за манталитет, за мироглед. Повечето от висшите служители от МВР и ДС бяхме комунисти, членове на партията. Да бъдеш комунист, значи да имаш мироглед, да имаш идеология. Този понятия изключват възможността да отидеш в престъпния свят. Разбира с, винаги има изключения, ренегати, лумпени, или пък прекалено користолюбиви хора, които се продават. Казвам тези неща, като искам да вметна, че аз винаги съм се стремил да разсъждавам за обществените промени и през призмата на собствената си биография.
– Как човек като вас – един от ръководителите в ДС, стана гръбнакът и лицето на най-могъщата навремето частна групировката като Мултигруп?
-Напуснах ДС, защото буквално за 5– минути бях уволнен. Бях на 38 години, с три висши образования, знаех езици, имах кариера и обичана професия, имах три деца. Тогава нямахме жилище, нямахме кола, нямахме пари на влог. Защо? Защото работихме, имахме нормални заплати и нормален живот. Година след като ме уволниха отидох в Мултигруп, като през тази година Илия Павлов 3-4 пъти настояваше да работим заедно, идвал е при мен, чакал ме е с часове. Накрая аз и моята колежка (сегашната секретарка на Димитър Иванов – Пепа) отидохме в Мулти. Преместихме се, защото в даден момент трябваше с нещо да се прехранваме. Аз съм с висшист, тя е юрист, ние двамата сме офицери. В един момент се оказа, че моето и нейното семейство няма къде да си изкарват хляба. Никой не ни искаше на работа. Тогавашното ръководство на МВР се подиграваше с нас, с кадрите си. Казваха – отиди в дирекцията на милицията, може да те вземат и за квартален отговорник. Отидох в Мултигруп и работих там много сериозно и задълбочено по структурата на корпорацията, по кадровото й обезпечаване, по създаване на търговските контакти в Русия, с другите бивши соцстрани, с чужбина. Философията, която се опитах да наложа върху бизнеса ,беше съчетаването на частния с обществения интерес, това което днес е модерно да се нарича публично-частно партньорство. Когато обаче започна масовата приватизация и видях, че методите на тази приватизация не отговарят на моя мироглед и морал, казах: “Илия, не съм съгласен с теб”. Той каза: „Митко, съжалявам, че не можем повече да работим заедно. Ти не работиш за фирмата, а за държавата“. И се разделихме. Години наред се говореше за хора като мен, че сме мултаци. Тази формулировка е направена по външни белези. Затова и написах тази книга. В нея разказвам за съдбата си, за съдбата на две, три поколения служители на ДС.
– Какво е видял във вас Илия Павлов, че е пожелал да ви „притежава“?
– Тогава държавата ме изгони и не ме искаше. Така че,– ако не бях попаднал при Илия, щях да попадна в някоя от другите групировки на ново зараждащия се частен капитал и бизнес. Ако не при Илия, може би щях да съм при Вальо Моллов, ако не при него – при Венци Йосифов… Те ме канеха, имах и други предложения. Когато след почти 6 години обща работа с Илия напуснах Мултигруп, само за часове получих няколко покани за работа. Поканиха ме включително ВИС и СИК. Получих покана от и Емил Кюлев, който имаше много силна структура. Така, да се върнем на въпроса – какво е видял Илия Павлов в мен. Той беше умен и прозорлив, бързо се ориентираше и бързо се развиваше. За 6 години извървя сериозно развитие в личностен и бизнес план. Видял е възможностите ми да администрирам, да ръководя. Първите години Илия въобще не беше началник. Той се опитваше всичко да върши сам. Тръгваше на сделки с шофьора, със секретарката си, говориха си на ти. Илия беше абсолютно свободен в отношенията си, демократичен. Трябваше някой който да сложи ред. Първо на хартия нарисувахме структурата на Мултигруп, как трябва да изглежда групировката. След това се потърсиха съответните хора, които да оглавяват съответните структури и да ги ръководят. Илия е видял в мен човек, който има организационната култура, който умее да направи един бизнес план, който умее да създаде планиране, провеждане на дейността и контрол над нея. В началото Мултигруп беше в насипно състояние – няколко фирми. А Мултигруп АД възникна след като ние с Илия три дни обсъждаме как да стане това. Чертаех върху едни картони структури и схеми и постигнахме консенсус как да изглежда групировката, как да вървят финансовите потоци, как да върви информацията, как да се отдават заповеди и разпореждания, кое ниво в структурата до каква степен е отговорно и пред кого. Това е една управленска дейност, по която 15 години съм работил в 6-ти отдел на ДС. Точно там, в министерството, видях и знаех достатъчно добре структурирането и функционирането на една възможно най-добрата и перфектно работеща администрация.

Мария Друмева

В. „Марица”