Днес Шкумбата, утре вероятно Радо Шишарката

Сигурно е обаче, че вицовете и маймунджулуците му няма да решат проблемите им. Сигурно е също, че и господин Шкумба няма да е първият смешник сред представителите на българската дипломация.

Шкумбата има много почитатели и е далеч, далеч над капацитета на хората, назначени в българската дипломация през последните години. Така властта аргументира избора си на новия дипломат.

"Този човек поне изкарва парите си с талант, старал се е, родолюбец е и мисля, че ще се справи добре сред нашата общност в Чикаго", каза премиерът Бойко Борисов вероятно с надеждата, че е убедителен и ние ще му влезем в положението. Министър-председателят добави, че могат да се направят и повече коментари, ако има обществен интерес.

Съмнявам се, че някой ще иска още коментари по темата предвид излетия до момента мозък. Ако следваме логиката на облечените във власт, то в скоро време трябва да очакваме в дипломатическите редици да влязат Софи Маринова, Радо Шишарката и, не дай, Боже, Сашка Васева. Както става ясно, и те покриват критериите за дипломатическо назначение. Имат почитатели, изкарват парите си с талант, стараят се и сто на сто ще се справят с българската общност. Едва ли основното образование на Софка, стилът на Дупнишката мадона и култовият псевдоним на Радо ще са пречка за новата им професионална изява.

Дипломатическото назначение на разказвача на вицове е поредното доказателство, че спазването на правилата в милата ни роднина се смята за перверзия. В закона за дипломатическата служба е предвидена квота от 20 процента за политически назначения, но тя се отнася само за ръководители на задгранични мисии. В документа е записано изрично, че всички останали задължително трябва да са дипломати. Съществува възможност временно да се даде дипломатически ранг на друг чиновник.

Според реда, предвиден в закона, става дума за служители на друго министерство, което има право да изпраща свои представители към посолствата ни. Такива аташета обикновено изпращат икономическото, социалното, културното министерство. Дотук става ясно, че Шкумбата си е абсолютен парашутист, тъй като неговото назначение и законът се разминават като бързи влакове. В закона съществува и изискване българският дипломат да владее поне два чужди езика, като единият от тях да е официален за ООН. Какви са езиковите умения на бъдещия дипломат никой не знае. Знаем само, че е разказвал вицове на английски и френски, но да не забравяме, че тая работа не е като оная.

Назначението на Туджаров доказва, че и тази власт е като предишната, която беше като предишната, която пък не падаше по-долу от предшествениците, и т. н. Във всеки един от случаите дипломатическата служба не се възприема сериозно, а се смята като работа, на която могат да се наместят близки, роднини или пък да се уредят приятели. На никого не му пука за съжаление, че дипломатът е лицето на страната ни в чужбина и ако искаме да ни възприемат сериозно, е редно там да бъдат изпращани хора, които да ни представят достойно. Не е такъв случаят обаче. Голяма част от българите, вадещи хляба си в дипломатическите мисии, са пълна скръб, която, като ти се наложи да познаеш, ти дава желание да запееш „Кон до коня, мила моя майно ле!”

Най-дразнещото в случая Шкумбата е фактът, че той действа демотивиращо. След подобен абсурд би било трудно да се обясни на някой млад човек в България, че той би имал професионално бъдеще, ако завърши образованието си и прави усилия да се реализира в специалността, като не обръща внимание на безбройните жертви и компромиси, които ще му се налага да прави в милата ни родина.

Шкумбата ще отиде в САЩ и ще се представи също толкова „успешно” като своите предшественици Тодор Колев, Леа Коен и онзи юноша бледен Бисер Киров. Дано поне научи английския, което поставям под съмнение. На нас пък ни остава да чакаме онова време, в което в милата ни родина назначенията и професионалното израстване ще бъдат резултат от заслуги, а не от стечение на обстоятелствата.

Иван Филчев
www.novinar.net