Доган и Борисов се цакат с белязани карти

След Коледните празници Ахмед Доган и Бойко Борисов се замерят с блъфове. Поне така коментират щабисти от „Позитано” 20. Така изглежда на пръв поглед. Всъщност Доган и Борисов се цакат с белязани карти. Премиерът не спира да хвали Доган – бил най-сериозният политик в България, опасен противник, изобщо – голяма работа. (Борисов много обича да се хвали как Стоянов и Първанов му слагали генералски звездички, но премълчава ролята на Доган при лобирането пред Симеон…) Първият ход бе за Борисов. След срамните синдикални врътки той реши да сгъсти боичките за следващите две години – толкова са му слаби „противниците” от профсъюзите. Описа почти апокалиптичен сценарий – криза, криза и пак криза, пари няма, кофти наследство, борчове. Вече и международното положение е виновно – десетки години някои страни харчели не според изкараното, за да живеят хората им добре и т.н.

Доган не го разочарова – влезе в играта. Вкара в хлевоустите устенца на такъв като Лютви Местан поредната оферта за „национално съгласие” – Ахмед Доган винаги е разчитал на слабата памет на публиката и не се свени да повтаря едни и същи ходове. Но този път може да го подведе търпението…Как беше – търпението е горчиво, но плодовете му са сладки. Ако „блъфът” на Доган е „истински”, пардон, той е на път да се провали този път – съвсем скоро ГЕРБ спечели изборите, червените са бесни на Доган за „подкрепата”, синдикатите станаха за смях, „Бойко” е с добър рейтинг. Но „блъфът” на Доган е двойно фалшив. Всъщност той иска Борисов да изпие горчивата чаша до дъно и ГЕРБ да се срути в навечерието на парламентарните избори. Акцията на Доган е дори неприлично провокативна – Ахмед ли не знае, че дори най-малко приближаване на Бойко Борисов до него ще го нулира като партиен лидер, ще го размаже, ще го унищожи. Нима не точно Доган даде на Борисов властта на тепсия с финалното усилие в Кочан през юни 2009 г., когато вдигна топката за лидера на ГЕРБ – „порциони” и прочие?! Нима сдушаването на Симеон с Доган не прати „царя” в политическото небитие, нима доброзорното гушкане на Станишев с него не доведе БСП до катастрофа на вота през 2009 г.?! Борисов трябва да е политически самоубиец, за да се върже на селските номера на такъв претенциозен дърдорко като Лютви Местан – всъщност той не е нищо друго освен „дръжка за микрофон” на Доган. Обаче Б.Б. нямаше как да пропусне вдигната топка – забивката бе предсказуема.

„Изгладнели са и искат да се усучат около властта” – това бе контрапието на Бойко Борисов след сервиса на Ахмед Доган с „националното съгласие”. С пет лафа „преводачът” Б.Б. върна „блъфа” при Доган. Внушението бе ясно – „Бойко” не влиза в съглашение с крадливия „елит”, а търси национално съгласие само с народа. (Лексиконни са въпросите с кого би искал да го сравняват – с Т.Ж., разбира се, но нескромно било, ех, нека историята да си кажела думата, редна почти изчервен „Бойко”.) Пласирането на „блъфове” от коварен играч като Доган винаги цели тестване на противника чрез провокиране на ответност. Доган ли не се кефи сега на реакцията на „Бойко”? Точно Ахмед ли няма да се радва на творението си – нали до „скандала” на 25 август 2006 г., когато лидерът на ДПС отказа да подкрепи Б.Б. за президент, отглеждаше „Бойко”?

Доган се „разсейва” и реагира вяло на опитите на Б.Б. да пробие в неговите крепости. Нима някой е забравил как скачаше срещу Костов при подобни опити? Защо ли Доган е толкова щедър към „Бойко” – пуска го да оре из неговите електорални ниви, дава му най-силния коз в ръцете с провокирането на националистически чувства сред българите, дори събаря незаконни барбекюта, ах, за да трупа Б.Б. точици. Отпуска му медиен ресурс. С други думи – радва му се, след като (си) го отгледа с впечатляваща грижовност. Защо прави това Доган? Защо превръща Б.Б. едва ли не в герой за българите? Т.Ж. трябваше да провокира „възродителен процес”, за да се бори с политическата и икономическата криза и да отложи падането си от власт, сплотявайки българите, а сега Доган „спасява” Борисов, позволявайки му да влезе в любимата му роля – на жертва на коварните козни на крадливия „елит”? Защо прави това Ахмед Доган?

Една от причините – така и той продължава да бъде герой за своите. („Симетриите в Космоса” е докторската дисертация на А.Д.) Провокира националистически чувства сред турците, които знае, че все още може да контролира. (В последно време Доган създава впечатление, че не толерира заиграването с християните в ДПС – заради Касим, разбира се.) Така внушава на своите турци – „в играта сме само аз и Борисов”. Другите нямат значение. В същото време окото му няма да мигне на Доган да заформи коалиция срещу Борисов след вота, ако той не съумее да изиграе картите, които му оставя в ръцете – контролирани олигарси, овладяване на умерения националистичен вот чрез набутване в ъгъла на РЗС и „АТАКА”, разиграване на етюдите с „националното съгласие” само и единствено с народа, вечно оправдание с кризата. Ако и с тези карти Б.Б. загуби играта с Доган, Ахмед ще е прав да редне на брифинг в НДК – „Оставихме ги да управляват малко и се издъниха!”.

На пръв поглед играта на Доган и „Бойко” е под индиго и белязаните карти прозират. „Всички срещу Доган” е играта на Борисов, но той се обръща пряко към народа. „Всички срещу Борисов” уж казва Доган, обръщайки се към „елитните”, но всъщност намига едновременно на народа и „елитните” – когато „ВсичкО е срещу Борисов”, тогава ще го отстраним, за да нулираме модела на „спасителите”: Костов, Симеон, Борисов. Всъщност Доган никак не е загадъчен – той винаги е искал да е най-отгоре. Нали помните – „След като знам, че никога не мога да бъда министър-председател на България…”, отрони „дърпащият конците” зад кулисите. От акцията в Кочан спечелиха Доган и Борисов – Ахмед получи исторически вот, а „Бойко” качи резултата на ГЕРБ с 20-30 депутати. Колкото до „изгладнелите”, които драпали да се върнат във властта, точно Борисов ли не знае, че не е голям приятел на истината с тази раздувка? Ако те са „изгладнели”, какво да кажем за великодушния български народ, който толкова добре разбирал в какво положение бил Б.Б. и как се жертвал за него?! Доган и Борисов могат да си разменят „блъфове”, но в магазините нямаше опашки дори по празниците. Веднъж „телевизор срещу хладилник”, втори път, но и тази игра е до време. Апропо – Б.Б. не излиза от Телевизора и след Коледа, за да връща „блъфовете” на Доган, който пък не отива по-далеч от Барбекюто.

www.bgsniper.com