Доган повдигна медийния юрган
Оказа се, че не съм единственият възмутен от невероятното превъплъщение на Валерия Велева във в. “Труд”, която от най-голям апологет изведнъж се превърна в най-разюздан обвинител на Ахмед Доган. Винаги гордата със своята близост с него журналистка най-неочаквано го заля с обиди, подигравки и заклинания за лош край. Ами че това е все едно Венелина Гочева изневиделица да наругае в поверения й вестник “24 часа” своя кумир Георги Първанов!
Случаят с преобръщането на Велева е учебникарски ( ако не и клиничен) – заслужава да бъде изучаван от поколенията като демонстрация на това що е то предателска позиция в българската журналистика от съответния период. В смисъл – много е представителен като емблема на възтържествувалата традиция на нагаждачеството.
След моята статия, в която припомням двете лица на Велева в отношението й спрямо Доган ( като журналист, който е в тежък конфликт с този могъщ политик от поне 18 години мога да си позволя този лукс) “ Вече е позволено Доган да бъде руган – Велева се включи”, днес в публичното пространство се появи още един близък по смисъл в критичната си част към Велева текст. Автор: Ахмед Доган.
Отговорът на Доган на една журналистическа публикация няма аналог на подобен задочен диалог.
Да оставим настрана белег за какво е тази превъзбуденост (Доган не за първи път е обект на остри критики – моя милост му е посветил доста повече, но никога не си е изпускал така нервите, още по-малко по адрес на отделен автор). Извън политическия знак за земетресение на върха на ДПС, демонстрацията на това състояние от страна способния да мълчи с месеци Доган представлява много по-голям интерес като диагноза за състоянието и историята на заболяването на българската журналистика. Защото в изблика си Доган буквално я подлага на публичен гинекологичен преглед. И е ясно, че познанията му са лични.
Не става дума за “пикантното”в писмото и за факта, че изреченото от автора му в един словесен делириум за “гащичките” и всичко подобно надхвърля стилистиката на всеки жълт вестник. Иде реч за разкриването на механизмите на платената журналистика. Защото кресчендото на Доган звучи правдиво като крясък от болка. Поне веднъж не е зализано, с недомлъвки и подмятания – то буквално разголва какво се случва в най-интимните кътчета на медийната вакханалия под юргана на властта.
Много пъти съм твърдял, че продажността на българските медии и успешното им покваряване са в основата на много от уж “неразбираемите” ни беди днес. С купени и употребявани от прекупвачите медии можеш да изпратиш всякакво послание до раята – включително да настояваш, че управленският ти провал е успех . В нашите блатясали водоеми винаги се намират крайдунавски шарани да се хванат и да станат стръв на политическите акули. Тъкмо медиите играят ролята на серкмето за масов улов на мозъчно лениви индивиди за употреба на хищниците.
Сега Доган, доведен явно до бяс от едно лично предателство, прекрачва едно от най-големите табута на прехода, като ни разказва най-съкровената му тайни за методите на манипулирането и стига в отчаянието си дотам, че е на ръба да си признае престъпление ( защото подкупването на медиите е такова, а той го изважда на показ със свидетелското си показание).
Сарказмът, надменността, заплахата и клетвите на Доган са добър урок за медийните слуги, какво могат да очакват от разгневените си господари. А може би са и повод за дремещото правосъдие, което най-после да забележи, че търговията с влияние е престъпен алъш – вериш , който се върши пред очите ни от години по най-безсрамен начин. Най-после един много авторитетен свидетел ( и участник) в тази престъпна схема проговори. Да чакаме ли Брюксел да поиска обяснения или да прати доклад с поредната доза зададени отговори към българското правораздаване?
Иво Инджев