ДОКОГА БЪЛГАРИТЕ ЩЕ БЪДАТ ЛЕКИТЕ ЖЕНИ НА ЕВРОПА?

Добре дошли в медийния диагностичен център. Това е територия, предназначена за личности, за хора без комплекси, незасегнати от индоктринация, и с отворено съзнание. Единственото място, в което се съобщава истината, цялата истина и нищо освен истината. Нещо, което нито една друга медия в този провален опит за държава не може да си позволи. Напоследък всяка статия на лондонския всекидневник „The Financial Times“ започва с призив за материална подкрепа с думите: „High quality global journalism requires investment.“ Което ще рече: „Висококачествената световна журналистика изисква инвестиции.“

Всеки да го разбира, както желае.

Преди дни в столичните пощи нямаше пари за пенсии…

Малко преди това някои улици в големите градове в страната бяха потопени от протестни вълни. Мнозина носеха плакати, които бяха произведени в печатници. Кой и с какви пари ги произведе?

Тези неща отдавна са описани в литературата. Други – не.

В сряда, 20 февруари 2013 г., Б.Б. подаде оставка. При нея всяко нещо е предпоследно. Единствен аз постоянно напомнях Шекспировата перифраза: „Непостоянство, твойто име е Б.Б.“

Онова, което никой не отбеляза, пак само моя милост, е: Оставката на Б.Б. дойде след телефонен разговор с Владимир Путин денонощие по-рано!

В деня на оставката най-популярният футболен клуб – „Левски 1914“, се сдоби с нов официален спонсор – „Газпром“! Така ще се нарича и бившият стадион на отбора…

Сигурни ли сте, че оставката на Б.Б. ще бъде приета от Парламента?

Ако гласуването можеше да промени нещо, щяха да го забранят[1]

Не бъдете сигурни, че Б.Б. не е в състояние да промени решението си. Най-вероятно то не е негово. А на онези кукловоди, които изтикват марионетките под светлините на прожекторите и дърпат конците им.

Не проумявате ли, че нещо свързва всички тези същества, наречени „политици“, „бизнесмени“, „журналисти“ и т.н.? Забравихте ли как Георги Първанов ходатайства пред Б.Б. за Мишо „Бирата“. Досущ като „Гоце“, Училището за политика на „западния демократ“ Димитър Паница избира хотел „Риу Правец Ризорт“ на болшевиките Златеви. А Златеви са слуги на Тодор-Живкови… Не е ли малко странно?

Вгледайте се във всички изредени лица и връзките помежду им.

За мафията ми е думата…

Странно съвпадение ли е, че сегашните обществени катаклизми станаха в т. нар. Ден на Левски? Защо едно от подножията на най-влиятелната тукашна масонска ложа – най-централното, носи името „Васил Левски“? (Вж. илюстрацията.) През 1905 г. София. Иван Касабов, масон от международна ложа „Али Коч“ и наследник на Георги Раковски, признава: „Този Васил Левски в мое време беше най-верният наш агент, който ходеше из България и проповядваше въстанието. Той наистина беше единственият, най-живият и най-способният агент, който разпространяваше пропагандата на тайните съзаклятни български комитети из България, лично с живо слово и дело, а особено в Софийско, Плевенско, Ловешко и други места.“[2]

Революциите винаги са били юдеомасонско дело.

Кои са онези, които припознавате за „наследници на Левски“? Волен Сидеров, син на комунист, който премина през сътрудник на криминалната милиция, арестуван от капитан Богомил Бонев. После 168-сантиметровият ямболия става участник в Клубовете за подкрепа на гласността и преустройството, отдел към Шесто управление на ДС. Член е и на Независимото дружество за защита на правата на човека с председател Румен Воденичаров – после негов присъдружник в коалиция „Атака“, и на „Подкрепа“. Без никакъв журналистически опит, оглавява седесарския всекидневник „Демокрация“, а десет дни след уволнението му – списание „София“, издавано от алчно червения тандем Андрей Райчев-Кънчо Стойчев. После говорител на „Овергаз“ – част от „Мултигруп“.

Тогава, по нареждане на „Позитано“ 20 и лично на Илия Павлов другарят Сидеров става пресаташе на кампанията на изпълнителния директор на Първа частна банка Веселин Йосифов – кандидат на БСП за кмет на столицата. Йосифов се ожени за сегашната конкубинка на Сергей Станишев…

След това Волен влиза в ролята на заместник на главния редактор – другаря Петьо Блъсков в неговия „Монитор“. Лъжа ли е, че заместник-партийният секретар на вестник „Отечествен фронт“ Блъсков и прекият му водещ офицер Валентин Моллов бяха създадени от Андрей Луканов? По онова време някой преквалифицира бившия яростен защитник на Ахмед Доган и на ДПС, другаря Волен Сидеров, в… националист. Когато за първи път се кандидатира за кмет на София, зад Волен всячески застана… Яне Янев, който по онова време май беше… „земеделец“.

Сетне командироваха Сидеров в телевизия СКАТ. Там, заедно с бъдещия му кум, той „се изгради“ като войнстващ нацист, макар да беше дезертирал от казармата. Двамата, с парите на Валери Симеонов Балевски, основаха националкомунистическата партийка „Атака“. Тя се съюзи с организации на бивши офицери от ДС, милицията и войската. Обединени, влязоха в Народното събрание под името коалиция „Атака“. Тя се оказа най-масовата фракция на Държавна сигурност…

Днес всичко е разтурено. Старите връзки са прекъснати – дали? Но облеченият в кагебистко черно Волен все така, подобно на развалена грамофонна плоча, произнася една и съща реч пред паметника на Левски. А нищожната тълпа пак го обявяваше за „новия Левски“!

Нима не е déjà vu?

Но народните маси си искат своя Левски – някогашния и някакъв настоящ – римейк, казано по съвременному…  

Те нямат хабер, че престъпват Божията воля. Първата и втората от неотменените от Исус Христос Божи заповеди гласят: „Аз съм Господ, Бог твой; да нямаш други богове, освен Мене. Не си прави кумир…“

Да сте виждали англичанин да припада по Робин Худ? Вместо това, развличат децата със забавни сериали, представящи небивалици за разбойника. Ами швейцарец да примира по Вилхелм Тел или французин по Жана д’Арк? Тези хора все пак вярват в Бога и не нарушават неговите заповеди. Не провъзгласяват страните си за „земен рай“! Тук всичко е наопаки. Как нещата ни да не вървят на терсене?

По тези земи „православието е пропуснало да „християнизира“ нашия народ… У нас „християнството” е оставило главно външни напластявания… Имало е – винаги съм казвал, винаги ще казвам, ще изтъквам! – и друга една българска буржоазия: онази, давала средства за черквите, училищата, за зараждащата се книжнина, за националната (включително и под формата на „Черковния въпрос“) борба. Но тя е в… ХІХ век! А в ХХ век тя изчезна, бе в широк размер изместена…“[3]

Шепата наследници на щедрата и родолюбива буржоазия са имали представа кой е задвижвал „героите“. Онези, които самите комунисти величаехи в песни: „Земята на Ботев и Левски отново е робска земя…“ Някой все напъва да ни изкара „роби“. Защо?

Ако не знаете, даже паметникът на Левски не е изграден с български пари. Почти никой от нашенци не се отзовал на призива за дарения. Затова руският пълномощник Пьотър Алабин изсипал пари, дадени му от императорското правителство. Чужденци, организирани от свързаните с еврейството чешки масони братя Прошекови, събрали остатъка. Който не вярва, да провери и се осведоми… Това означава много. То е народна оценка и то дадена от съвременниците!

Самият паметник е обелиск – типичен за масонството. Да не говорим за множеството свои символи, които „свободните зидари“ са оставили връз него. Но когато някой разкрие истината, става враг на бездуховното множество.

Колко пъти споменавах за това „изчезване“ на потомците на истински национално отговорната ни буржоазия. То е послужило за изтриване на истината. А България приключи тогава, когато по външна заповед комунистите национализираха земята. Така 70 на сто от българите загубиха своите средства за производство, сиреч – своята икономическа независимост. Най-точно казано – свободата си.

Поробеното население не мисли за държава. То е против нея. Често неосъзнато, но дълбоко в себе си то я приема като враг. И ние все така воюваме, но помежду си. Понеже онези, срещу които следва да обърнем гнева си, прилагат форулирания от Николо Макиавели подъл принцип „divide et impera” – „разделяй и владей“… Но не поставят границата, фронтовата линия, между тях – алчно червената фашистка номенклатера, от една страна, и населението, от друга.

Все едно години наред гледаме един и същ епизод от филма на Чарли Чаплин „Хлапето“. Спомнете си как малкият Джаки Куугън минава по улиците и с камъни троши стъклата на прозорците. Докато стопаните покажат главите си, малчуганът е плюл на петите си. Но вече се чува (въображаемо, филмът е от ерата на нямото кино) гласът на „случайно“ наближаващия джамджия, който „удобно“ предлага услугите си…

Възхвала на глупостта

Винаги се намира глупак като цар Артаксеркс и подла жена като царица Естир.[4] Само да припомня как и защо селджуците превзели България. Това нямало да стане, ако не била глупостта на тогавашния нашенски Артаксеркс, цар Иван-Александър, и вероломството на „Естир“ – Сара, подигравателно приела името на своята предшественица Теодора. По заръка на венецианския синедрион тя нарушила закона и предизвикала националното разделение.

 Значително по-късно Николо Макиавели формулирал този подъл подход с максимата „divide et impera” – „разделяй и владей“…

Днешната тукашна заместничка на тъпанаря Артаксеркс е комунистката, майорката от Държавна сигурност, вярната слугиня на партията и лично на кървавия диктатор Тодор Живков, неговата телохранителка Б.Б.! И на вас ви се налага да „станете иудеи“. „Защото“, като гледам, „ви е обзел страх пред иудеите“…

А протестите? Те не започнаха срещу местната ни Брижит Бардо, която само допреди половин година същите „протестиращи“ възвеличаваха. Тръгнаха срещу чуждите монополи. Сякаш, ако бяха нашенски, щяха да са по-добри. И не се залъгвайте. Маса туземни номенклатурчици имат дялове в тези „чужди“ монополи.

Никой не се запита: Кои изтикаха тази изумителна посредственост Б.Б. на повърхността? И може ли слугата да командва господарите си, без да е преминал тайфунът на революция?

И на това сме свикнали. Ще припомня и следния „красив“ епизод. Когато журналисти попитаха премиерката за качеството на храната на официалната вечеря, дадена от американския президент Барак Обама на 8 април 2010 г. на участниците в срещата в Прага, „Борисов разсея слуховете”, относно менюто: „Не, много хубаво беше менюто. Имаше и първо и второ и трето, даже и две втори – имаше и пържола и риба, така че питателно беше, ако това ви е любопитно”, беше категоричен той.”[5]

Колко му е този път да предложат на Б.Б. да остави отпечатък от „историческата“ гуменка, с която рита в отбора на „Бистришките тигри“. Може би тогава нашенските комунисти, тръгнали да стават хаджии, ще се отбиват и на това място. И коленичили, ще се молят на новото божество с обръщението: „О, тигрице, наша…“

                    Само че и българите по ген отдавна не се усещат такива. И въпреки че по същество се правят на вярващи в Исус Христос, май повече се облягат на Вехтия завет. Те, юдеите, са имали доста богове. Нашенските комунисти хем влизат в черква и палят свещи пред иконите, хем се качват на Бузлуджа и крещят за някакъв „комунизъм“. Или възторжено викат „Осанна“ за земните си „богове“ – Иван Костов, Симеон, Сергей Станишев, Б.Б.…

Наистина не съм в състояние да побера в ума си подобна политическа шизофрения. А вие във вашия?

Преди година възрастен варненец, който твърди, че е преминал през преизподнята на политически затворник на комунизма, ми писа, че гласувал за Б.Б. За да не се учудвам, обясняваше как се надявал банкянската мома „да краде по-малко“?! От какви субстанции са изградени тези създания, които с лека ръка приемат злото, кражбите – изобщо всичко, срещу което човекът просто е длъжен да се бори. Примирението със злините, с отрицателните неща, неизбежно води до лошо – лош живот с лоши хора… Подобни твари бяха и са резервната армия на червената мафия. Те винаги са били и са готови да се настанят до масата с благините. Този манталитет бива възпитаван в семейството и се превръща в мироглед. Не очаквайте нищо добро от конформиста. А у нас опитът за общество е основан на нагаждачите. Те не само са навсякъде. Успехът е достъпен изключително за тях. Само че губят душите си в техния егоизъм и користолюбие.

Сега някакви „нови лидери“, оформили се „отдолу“, щели да предложат „конструктивни мерки“. Кои са техните говорители? Старите шантонерки на милиционерсоциализЪма. Пък и Б.Б. все още е тук. Организираха и… контрапротести, в нейна подкрепа.

Уволненият „хер Флик“ заяви, че продължава да е финансов министър. Само преди дни той споделил пред американска медия, колко мрази комунистите. Затова зарязал Световната банка – за да помогне на една „дясна“ партия.

Шизофрения! „Дясна“, съставена изключително от комунисти и болшевишки ченгета!

Онзи ден родният баща на Дянков – Денчо, заяви: „Симеон е издънка на комунизма, отроче на седмичната ясла.“ И продължги: „Майка му е комунист още от първи курс в университета и е член на партията. Вторият му баща е преподавател по КПСС. Като се разведохме, баба му го взе в Ловеч. Веднъж се видях с него в един ресторант за един рожден ден и той ми каза, че не трябва да се виждаме. Баща му тормозил майка му да не се виждаме и за да няма такива наранявания, да не го правим.“[6]

Най-красноречива беше своеобразната парола, която преди дни генералът от Държавна сигурност Бригадир „Бриго“ Аспарухов отправи от екрана на една ефирка към хер Флик: „Дянков е завършил моята гимназия в Ловеч. Имам принцип: за възпитаниците на тази гимназия или добро, или нищо.“

Иде реч за Езиковата гимназия в Ловеч – школа за подготовка на кадри за ДС. Да споменавам ли, че Дянков е бил стипендиант на Людмила-Живковата фондация „Знаме на мира“? Както и роднинството му със Сталинка „Кристалина“ Георгиева?…

В името на Тато, Жени и на престъпната шайка от Политбюро

Обаче тукашните „умници“, които протестират, приемат третото поколение комунисти Иван Костов, Б.Б., и второто – Симеон Дянков, за „антикомунисти“? Чуят ли за декомунизация, бързат да се хванат за кобура. А щели да изграждат нова държава! С какъв материал. С изронения кирпич на старата тоталитарна сграда?

Да се върнем година назад. Към протестите на миньорите от „Горубсо“ – Мадан. За първи път тогава популярността на Les Pompier Soleil взе да пада. И пожарникар-премиерката се намеси лично.

„Преговорите за „Горубсо – Мадан“ най-после дадоха положителен резултат. Премиерът Бойко Борисов обяви след края на продължителните и трудни разговори, че най-важното е работниците да си получат парите.

„За целта направихме споразумение и подписахме протокол от 7 точки. Господин Захариев прехвърля своите дългове на Николай Вълканов. С ПИБ сме се договорили и с господин Вълканов – ще помолим двете банки СИБанк и ДСК, тъй като те не работят утре – да дойдат техните служители да пуснат системата БОРИКА, за да могат хората да си изтеглят парите“, каза Борисов.“[7]

Миньорите не искаха нищо друго. Бленуваха заработените си пари. Рейтингът на Б.Б. взе да се вдига, бавно, като старческа ерекция. Генерал-премиерката се оказа „избавителката на рудоземските рудокопачи“. Тя се втурва в последния миг, като Радецки. Дядо Иван – пардон – Кака Б.Б. довтаса с армия от мултаци!

Партията реши проблема. Нейните момчета сключиха сделка, в която на глед всичко беше чисто. Но разровите ли се, ще замирише. Б.Б. бабува на далавера, при която БКП и нейните доверени лица пак са на фитка. Акциите просто бяха прехвърлени от една партийна фирма на друга, без джиросване – покупко-продажба. Така се икономисват парите за данъци по сделката. В хазната не влезе и лев. А пиянството на миньорите премина в махмурлук. От едно болшевишко робство в друго… Но на тях им е все едно. Даже градският палач да стане думбаз, плаща ли им, всичко е наред.

Ех, Българийо!…

Луканов се кикоти нейде в пъкъла. Неговите момчета и момичета – Костов, Захариев, Дянков, Б.Б. и Вълканов за пореден път свършиха мръсната работа. Вицепрезидентът на „Мултигруп“ пое и рудодобива. Нали затова навремето създадоха „Минстрой“ под шапката на Луканово-Илия-Павловата групировка. „Новият собственик е „Върба Батанци“ АД, което е създадено преди три години, обяви управителят на обединението Николай Вълканов. Акционери в него са „Минстрой Холдинг“ и КЦМ Пловдив.“[8]

На практика „Горубсо – Мадан“ минава под командата на БКП – филиал ДПС. По-скоро – лично на верния марксист-ленинец, другаря Ахмед Демирович. Ако преди години наричаха Николай Вълканов „сянката на Илия Павлов“, днес е известен като „второто аз на Доган“. Къде се изпари „враждата“ между Б.Б. и Демирович? Де го слепият поет, да „възпее гнева“ на едрата като ранния Сашко Йорданов банкянска мома? Щото май буйството й се уталожи. Просто „плеснаха с ръце и се прегърнаха“. “Acta est fabula” – „пиесата е изиграна“. Така приключва всичко в страната на les Pompier Soleil – Пожарникаря слънце. А вие им „вервайте“ и гласувайте. Кой е „по-малкото зло“?…

Тъкмо бившият вицепрезидент на „Мулти“ беше в основата на скандала с „консултантските услуги“, които лидерът на ДПС – „енциклопедиста“ с диплома на философ, докторанта на идеолога на БКП Александър Лилов, оказал се „талантлив хидроинженер“. Предводителят на тукашните самозвани „турци“ уж разработил някакви свръхценни хрумвания и идеи по четири огромни хидроенергийни проекта. Агент „Сава“ е гепил 1,5 млн. лева за хидровъзела „Цанков камък“, за неизвестни проекти в язовир „Доспат“, в каскада „Горна Арда“ и язовир „Тунджа“. „Изплащането на сумата е уредено с договор за консултантски услуги от януари 2008 г. между Ахмед Демир Доган и Института по минно дело чрез „Минстрой холдинг“, който се е представлявал от Николай Вълканов. Този документ превръща лидера на ДПС в „мениджър по проучванията“ както за „Цанков камък“, така и за останалите три обекта.“[9] Евала, arkadaş,[10] Доган!

Почти нищо не се знае за миналото на новия „собственик“ на „Горубсо – Мадан“. Говори се, че е масон, както неговия бивш господар Илийката и останалите шефове на „Мултигруп“. Едва ли някой се съмнява в принадлежността му към онези служби. През есента на 2007 г. стреляха по него с автомат „Калашников“. Новият сайбия на маданските рудници оцеля, както преди него и Цветелина Бориславова Карагьозова. Който е с Б.Б., май куршум и взрив не го лови…

Синът на Николай Вълканов – Георги, е известен в болшевишкия каймак единствено с харчовете си около своята дългогодишна връзка с някаква чалгаджийка с псевдоним Лиа. По рано нейните посестрими се омъжваха за синовете на комунистическата върхушка – Лили Иванова, Искра Радева, Богдана Карадочева, Йорданка Христова. Сега шантонерките направо се хващат за портфейлите на червените гангстери.

Над всички споменати кияци – до един „советские ребята“, непрестанно надвисва силуета на все по-прегърбващия се Любен Гоцев и компанията му. Те съставляват онзи оперативен ченгесарски кръг, свързващото звено от високопоставени слуги, които служат за трансмисия между истинските притежатели на силата от Политбюро и изпълнителите на равнище политици, „бизнесмени“ и пр. Бъдете сигурни – нищо няма да се промени.

Тогава, както и сега, целта е нещата да се уталожат, шумът да утихне. Като всичко у нас и това чудо е за три дни. Защото се работи на парче, следва се злободневието.

Системата, системата трябва да бъде срината до основи. И на нейно място да бъде изградена нова държава – истинска, солидна, с господство на закона, прилаган еднакво към всички. И в нея – всеки да реализира способностите си.

Няма смисъл да изтъквам, че Б.Б., Дянков, Яне, Волен, Меглена, Костов, Сидеров и останалите екскременти на партията-майка са подчинени на Станишев и сие, ако разбирате какво искам да кажа. Това са момчета, отгледани от тази квачка, за да ликвидират, а не да градят. Нима след цели 45 години на власт БКП не успя да съсипе процъфтяващата икономика на нашата скъпа Татковина?

И така, до окончателния край на България…

Смятам всички останали приказки за излишни. Без пасивна революция чрез неучастие, следваща декомунизация с всички съпъстващи я репресии, нищо няма да помръдне. Не сме САЩ или Германия, за да отпечатат няколко милиарда и да ви утешат. Във валутен борд сме. А всички в хор говорят за някакви „23 години на демокрация“?!

Докато голата истина е, че унищожението на България започна през 1881 г. с основаването на БРСП. А на 9 септември 1944 г. държавата просто беше посечена. Останалото е история – ужасяваща.

Но нали знаете? Когато Господ реши да унищожи някого, първо му взима акъла…

Затова препечатвам моя статия, която на пръв поглед няма нищо общо с настоящата ситуация. Но замислите ли се, ще разберете, че грешите. Съвсем актуална е. Тя беше публикувана в неделя, 2 януари 2011 година.

Който желае, нека я прочете. И така…

ДОКОГА БЪЛГАРИТЕ ЩЕ БЪДАТ ЛЕКИТЕ ЖЕНИ НА ЕВРОПА?[11]

Лявото „дясно“ или отново за комунистическия „антикомунизъм“  •  Б.Б. вече не е просто олицетворение на простащината и срама, а представлява национална опасност

В прочулия се като класика американски филм „Казабланка“ от 1942 година има кратка кръчмарска сцена. В нея един от героите пляска по задника преминаващата край масата му сервитьорка и подхвърля, че е българка.

Близо седемдесет лета по-късно сцената се повтаря. Настоящата министър-председателка на Народна република България изигра същата роля. По нашите земи официално и с гордост бе обявено, че белгийският мушморок Херман Ван Ромпой проводил Б.Б. като своя представителка за тържествата по встъпването в длъжност на новоназначената президентка на Бразилия. В празничните дни май нито един коментатор не отдели внимание на причината за тази „висока чест“, ощастливила страхливката от Банкя, известна като нашенската Брижит Бардо.

Кой е другарят Ромпой? Да припомня:

 http://www.youtube.com/watch?v=hNJnd7VRWVg&feature=player_embedded

А дребничкият, тъй смущителен и „компромисен“ бивш министър-председател на разпадащото се кралство Белгия избра Б.Б. или Бе Бе, както се пееше в старата песничка, посветена на красивата френска блондинка, тъй като никой европейски лидер не желаеше да цапа своята биография с поздравления към една ултралевичарка, „посещавала“ затвора заради тероризъм. Западните медии не пропуснаха да подчертаят, че Русев е „бивша въоръжена марксистка активистка, която се присъединила към Работническата партия на [досегашния бразилски президент Игнасио] Лула да Силва“.

Същият, който в самото навечерие на Нова година отказа да екстрадира осъдения за убийство в Италия ляв екстремист Чезаре Батисти. Провъзгласеният за автор на криминални романи Батисти е бил боец от крайно лявата терористична организация „Въоръжен пролетариат за комунизъм“. Докато западната десница се мръщеше и протестираше, Б.Б. се лигавеше край другарката Дилма. На вид тя, сиромах, напомня някогашните комсомолски активистки, които номенклатурата ползваше като играчки за разтуха.[12] А креватите на болшевишките големци служеха като трамплин на не една и две Дражи, Станки, Нори и дори Цецки.

Това е „политическото“ и „дясното“ на всички тези прелетни пеперудки на Интернационала, до една зависими от своето тъмно минало. Нашенската Б.Б. – от наследеното й членство в БКП, нейната принадлежност към Държавна сигурност с чин майор, и на престъпните силови „охранителни“ групировки от началото на т. нар. преход. Както и от конкретното убийство на един неосъден, но обвинен в престъпления харманлиец, извършено под преките заповеди на тогавашната главна секретарка на МВР, другарката Б.Б.

Медиите услужливо предадоха, че: „Дилма Русеф ще посети България догодина, а още днес [30 декември 2010 г., Бел. а.] ще има извънредна среща с премиер[кат]а Бойко Борисов, която ще е извън протокола…“[13]

Как никой „коментатор“ не се сети, че в международните отношения важат правила, някои от които съставляват тъкмо споменатия протокол. Та според протокола, подобни посещения се уреждат след съответна покана. От своя страна, тя следва да бъде съобразена с равнището на поканения. Само президент може да покани друг президент. Министър-председателят е „ниска топка“ на такова най-високо държавно ниво.

С други думи, освен като пратеничка на жалкия президент на Европейския съюз, масона Ван Ромпой, Б.Б. е гастролирала и като говорителка и куриерка на Георги „Гоце“ Първанов, който по прищявка на Братството е узурпирал длъжността „президент на Народна република България“. Всичко това идва да покаже, че медийната вражда между двамата съпартийци от БКП не е нищо повече от преекскпонирана бурлеска, имитация на несъществуващи политически различия и пародия на някакви псевдо „обществени отношения“. Прах в очите на „помаците“, както наричам местните ни приспособленци. Онези, които с гласовете си придават законна форма на цялата тази гротеска.

Дилма Русев пък обещала на правещата се на „дясна“ своя другарка и бивша членка на БКП, банкянската Брижит Бардо, да постави началото на „нова ера в отношенията между България и Бразилия“.[14]

Може би „ера“ на класова борба и диктатура на пролетариата. Ден преди да й предаде властта, нейният патрон и досегашен президент на Бразилия, полуграмотният Инасио Луис Лула да Силва прокламира пълната победа на работническата класа и нейната способност да управлява огромната страна.[15] Да не забравяме, че Дилма е възпитана в крайно леви идеи и е участвала в престъпната групировка „Колина“, която е водила въоръжена борба против дясното управление на патриотичните военни в Бразилия.

Никой не поиска сметка от правителството и заради армагана, който Б.Б. отнесе на другарката Русев – нейното родословно дърво. В неговото съставяне и натаманяване са били ангажирани десетки държавни и общински служители. При това – в работното им време. Ние, данъкоплатците, сме били ощетени. Няма ли следствие, прокуратура, съд? Та тези действия изпълват състава на престъпленията „превишаване на правата“ и „злоупотреба със служебно положение“.

Накрая, няма как да отмина публично изразения страх на Б.Б. от евентуалното напускане на политиката. На желанието на зрителка, формулирано от милиционерското „чудо“ на Би Ти Ви, човешката карикатура Р.П.: „Бойко Борисов без политика, опишете го“, премиерката отговаря:

„Така, както ми се сведе живота[16] от времето, когато бях главен секретар, огромното обществено доверие, после кмет, на два пъти хората ме избираха – обществено доверие, сега премиер и то в най-тежкото време за България и в същото време правим неща, за които са мечтали само в златните времена за България. Имам чувството, че изляза ли от политиката и това ще ми бъде края на живота. Не виждам по друг начин как мога да живея.

Водещ: Защо?

Бойко Борисов: Какво да правя?

Водещ: Каквото преди си правил. Не знам, не е ли по-лесно преди – когато искаш си играел футбол, когато си искаш си отиваш на тенис, не те занимават по цял ден с някакви проблеми.

Бойко Борисов: Знам, че просто това ще е краят вече, просто няма накъде повече.“[17]

Някой от вас замислял ли се е над това каква огромна опасност е стаена в това откровение? Нима не схващате, че недодяланото момиче от Банкя, знайно защо гудено в креслото на ръководителя на правителството, открито заявява своята готовност на всичко и спрямо всеки, който го запази във властта. А кой има финансови и политически възможности за това?

Единствено онази недокосната най-висша комунистическа номенклатура, която с помощта на реално неразформированите репресивни секретни служби на тоталитарния режим ограби народното богатство и запази своята власт, само че в задкулисието. Със закъснението си, последвалите в интервюто допълнителни обяснения само доказаха колко опасна започва да става Б.Б.:

„Водещ: Да не би властта, политиката да е като някакъв опиум?

Бойко Борисов: Не, не, че е опиум, просто знам, че никъде няма да мога да направя нещо. Толкова врагове имаме, толкова… само заменките на горите, където се спряха. Това е един закон ГЕРБ, който прие, само това нанесе милиарди щети на тези, които си бяха в най-хубавите кътчета на България, взели да си построят имоти и то за милиарди, повтарям. Това са огромни пари, за които им нанесохме щети. Разни „Нагли“, „Килъри“, ще ни оставят живи или няма да ни върнат?“[18]

Това са „шменти капели“, както сама се изразява министър-председателката.[19] Тя изпълнява повелята на Партията. И помага за прехвърлянето на далаверата от едни червени ръце в още по-алчно алени. Начело на митниците, на областните управи, на маса учреждения стоят офицери и агенти от тайната милиция. Някогашният „скрит транзит“ в полза на Политбюро работи като контрабандни канали. Те облагодетелстват същия ограничен кръг „избрани“, техните приближени и слугите им.

Бъдете внимателни: тоталитарната кръпка „Б.Б.“ върху нашата износена посткомунистическа дрешка вещае неприятен, дори опасен риск. Засега тя е нещо като скрита заплаха. Потенциалът й нараства и не след дълго може да оцвети целите одежди на прехода в кърваво червено.

Още в навечерието на общите избори от 5 юли 2009 г. в един седмичен вестник предупредих, че ГЕРБ на Б.Б. ще се коалира с Воленовата „Атака“. А резултатът ще бъде засилен аромат на милиционерски ботуш.[20] Никой не ме чу. Нито се вслуша в предупреждението ми, че това може да продължи по-дълго от очакваното. Освен ако не се намеси Западът…

Днес се сърдете на себе си. Вие посяхте безразличието и сега берете неговите отровни плодове с уж позабравения вкус на репресия.

 *    *    *

Преди шест месеца в собствената си медия прогнозирах, че Западът загърбва Б.Б., а България изпада в изолация.

Разбрахте ли нещо от всичко изложено? Или като изрекох истината, пак ваш враг станах?…

Георги Ифандиев

За връзка с автора

www.diagnosa.net