Докога МВР ще е говорител на прокуратурата?
МВР мълчи за акциите си. Прокуратурата говори за тях едва когато са събрани всички доказателства и делото влезе в съда. Това би бил идеалният вариант за работа на институциите. Но засега това са само мечти. Реалността е съвсем различна – в момента МВР се е превърнало в говорител на прокуратурата. А това не обещава нищо добро. Съдии вече предупредиха, че в напоителните интервюта на отговорни фактори от вътрешното министерство се изнася класифицирана информация и така се минират делата. От друга страна – когато авторитетно си разяснил на публиката кои са "лошите" и какви са схемите им, разказал си какви железни доказателства си събрал и как няма европейски съд, който да не задържи и осъди "лицето", после все така авторитетно можеш да излезеш и да обвиниш съда, че е некомпетентен, корумпиран и проваля усилията на разследващите. Или най-малкото да го натовариш с очаквания да се произнесе "правилно". Вероятно това е идеята, но тя няма нищо общо с безпристрастното правосъдие.
Няма спор – прозрачността е изключително важна за правовия ред, но дори и
тя може да бъде порок, ако се стига до нелепи ситуации
като тази някой да бъде закопчаван с белезници на няколко дубъла, за да може да бъде заснет от камерите и фотоапаратите. Подобен вид контролирана прозрачност е насочена по-скоро към покриване на грешки и пропуски. И е предварителна защита срещу евентуалния провал.
В правосъдието трябва да тежат доказателствата и законите, а не недомлъвките и подхвърлените съмнения. Прокуратурата е господар на разследването. И единствено тя може да преценява каква информация може да се изнася, без да навреди на разкриването на истината по даден казус. Преди време в прокуратурите бяха определени магистрати, които да са говорители. След ерата "Никола Филчев" това направо не беше за вярване. Някои от говорителите успяват да се справят, други го приемат като досадно задължение. Трети не смеят да възразят на МВР… И така гласът на една от най-важните брънки във всеки процес не се чува. Не броим непремерените изказвания на някои представители на държавното обвинение, че пуснатите килъри били приели поръчка да ликвидират дори самия премиер Борисов. Но засега няма да им се повдигат обвинения за това, защото нямало достатъчно доказателства!
От прокуратурата се очаква да огласява актовете си и мотивите за тях. И наблюдаващите прокурори
да застават с имената си, а не да се крият зад институцията
За да е ясно кой как и какво е свършил. С какви мотиви дадено дело е прекратено или спряно. Или с какви доказателства влиза в съда. Масовото засекретяване на дела с повод и без повод, с което се цели да се прикрият някои пукнатини в обвинението, често се връща като бумеранг. Защото, когато не са известни фактите, започват да говорят самоуверени полицаи или анонимните източници, които предлагат своя трактовка на събитията – много често тотално изкривена.
И още нещо много важно – голяма част от делата в съда се издънват именно по вина на прокуратурата, която, вместо убедителни доказателства, е представила оперативни разработки и други стъкмистики, предоставени й от МВР. Но тъй като тя не е в изпълнителната власт, всеки неин провал се пише на сметката на съдебната власт. Това може и да върши работа на управляващите, за да си осигурят алиби за пред обществото. Но не върши работа на самото общество, което е по-заинтересовано престъпниците да получат наказанията, които заслужават, отколкото кой е виновен, че цари масово беззаконие.
За да се случи всичко това, прокуратурата трябва да излезе от удобната си сянка в горещите спорове между МВР и съда и без да взема страна, или да се превръща в арбитър, да охлади страстите с факти и доказателства. Кои са корумпираните магистрати, които постоянно развява МВР шефът Цветанов, кои са археолозите, сраснали се с иманярската мафия, кои са грешките на разследващите полицаи, които водят до некачествено събиране на доказателства… Все въпроси без отговори към настоящия момент.
Иначе ефектното, но безсмислено изхвърляне може да продължи. Ако статуквото е удобно за всички.
Доротея Дачкова
В. Сега