Докога ще мразим държавата си? Над това разсъждава в анализа си главния прокурор

Така, първо, отговорностите ще си дойдат на място, ще има значително повече санкционирани лица, а в бюджета ще постъпят значителни суми от финансови санкции. И второ – съдебната власт ще бъде разтоварена от огромния обем дела, по които предизвестеният край е глоба до 5000 лв. или условно наказание. Днес публикуваме третата последна част от анализа на Борис Велчев, според който, застанат ли си нещата на място, “ще започне истинската съдебна реформа”.

През 2008 г. всеки прокурор в районна прокуратура в страната е трябвало да наблюдава по 278 преписки по проверки и по 326 дела. В окръжните прокуратури тези числа на годишна база са 231 проверки и 54 дела. Всеки прокурор в районна прокуратура е участвал в 105 съдебни заседания, а в окръжна прокуратура – в 150 заседания годишно. В рамките на 2008 г. всеки прокурор в районна прокуратура в страната средно е решил по 294 наказателни дела и по 254 преписки по проверки. В окръжните прокуратури, където делата са по-тежки, прокурорът е решавал по 40 досъдебни производства и по над 200 преписки годишно. Числата за софийските прокуратури са значително по-високи. Подобна е натовареността на съответните наказателни съдилища.

Като отчетем, че една година има около 250 работни дни, сметката лесно може да бъде направена. И никак не е странно, че всяка година прекратяваме около четвърт милион наказателни дела поради изтекла давност, част от които са срещу известен извършител.

Прокурор, който трябва да решава по толкова дела и преписки на ден, не осъществява правосъдие.
Твърде заети да го контролираме дали спазва съответните срокове, ние не отчитаме огромната натовареност на системата и не си задаваме най-важния въпрос:

А кога този прокурор мисли?
Кога може да прочете теория или съдебната практика, или да се посъветва с колегите си по правни въпроси?
Не може да има истинска съдебна реформа, ако магистратите по необходимост превръщат изкуството на доброто и справедливото в занаят!

Простичко казано – не може да има реформа и справедливо правораздаване без мислене.
Нямаме време  да чакаме нов НК – Написването му и делението на правонарушенията на престъпления и простъпки може да отнеме години. Нямаме време и да продължим симулацията на съдебна реформа – всички се уморихме от празни приказки – просто трябва да запазим наказателната репресия само за истинските престъпления. А не за всяко правонарушение, което е било инкриминирано в далечната 1968 г. или в годините на прехода.

Изходът е в една решителна декриминализация, при която наказанията се налагат от компетентните административни органи под съдебен контрол.

Подкупът
Когато стане дума за корупция, най-честото престъпление, което идва наум, е подкупът. През 2008 г. за подкуп са осъдени 95 лица. Сред тях няма да видите известни имена. Няма и подкупи на голяма стойност. Но дори и тази незначителна бройка е някакво чудо на фона на възможностите, които имаме за разкриване и доказване на това престъпление.

При подкупа, опростено казано, се наказва и този, който дава или обещава подкуп на длъжностното лице и самото длъжностно лице, което поиска или приеме подкуп. Тъй като и двете страни носят наказателна отговорност, никой от тях няма интерес да разкрие сделката. Трябва да разчитаме или на разкаянието на една от страните, която да си признае, или на специални разузнавателни средства (СРС).

НК предвижда възможност едно лице, дало или предложило подкуп, да не носи наказателна отговорност при две кумулативни (бел. ред. – едновременни) предпоставки – ако, за да го направи, е било изнудвано от длъжностното лице и ако незабавно е съобщило за това на съответните органи. Броят на такива случаи е незначителен.
Това налага за разкриването и доказването на подкупа да се използват преди всичко СРС. И тук следват две ограничения.

Първото е, че ако това СРС е било използвано от оперативните служби, преди да се образува досъдебно производство, то няма процесуална стойност. Може да е направен перфектен запис как две лица се разбират за даване и получаване на подкуп, но този запис няма никаква стойност за наказателния процес. Въз основа на него може да се образува наказателно дело и да се чака разговорът да се повтори, за да бъде вече записан по досъдебното производство. Някакъв “втори дубъл” за удобство на прокуратурата. Излишно е да коментирам наивността на такова очакване.

Но дори и по някакво чудо двамата отново да си уточнят параметрите на подкупа, вече по досъдебното производство, и това не е достатъчно. НПК забранява обвинението и присъдата да се основават единствено на данни, събрани със СРС. Откъде за тази дискретна сделка да се намерят други доказателства, остава загадка. И тъй като НК забранява провокацията към подкуп изобщо, вместо тя да бъде законодателно уредена като самостоятелно СРС, на практика осъдените за подкуп винаги ще бъдат нищожна цифра на фона на реалната корупция.

Сега правото позволява чрез доверителната сделка да провокираме едно лице да продаде наркотици и така да го изобличим. Защо не ни позволява да провокираме едно лице да вземе подкуп, ако имаме данни, че то е склонно към такива постъпки? Давам си сметка, че ще бъда обвинен в предложения за създаване на полицейска държава, в която службите да манипулират добродетелните длъжностни лица. На тези обвинения може да се отговори само по един начин – провокацията към подкуп да стане СРС, което се извършва под съдебен контрол.

Не е измислена по-добра гаранция срещу злоупотреби от съдебния контрол. И тъй като говорим за корупция, несправедливо би било да не споменем и една от институционализираните й форми.

Искаме ли всъщност да хванем тези, които купуват гласове? И на последните парламентарни избори имаше немалко данни за купуване на гласове. Наистина, далеч не всички партии бяха уличени в такава практика. Не е и сигурно, че там, където тя е била установена, за нея е знаело централното ръководство на съответната партия.
Но едно е сигурно – гласове не се купуват нито с държавната субсидия на партиите, нито с парите от членски внос или от законни дарения.

Гласове се купуват с мръсни пари – от дарения на сенчести бизнесмени и откровени престъпници, на които партията цял мандат после ще бъде задължена и пр. Пари, спечелени с корупция, контрабанда, трафик на наркотици и хора, се използват, за да се извърши второ престъпление – да се купят гласове, за да може после партията, влязла в парламента, да инициира и да приема законодателство за борба с престъпността и корупцията.

Далеч съм от мисълта да поставям всички партии и политици под един знаменател. Със сигурност обаче има и такива политически практики и купуването на гласове стана неизменна част от всички избори.

Не искам да кажа, че парламентът не се постара да приеме законодателна уредба за противодействие на купуването на гласове. Но кой знае защо приемането на тези състави не беше съпроводено с промяна в НПК, която да позволи по тези дела да бъдат използвани СРС. Така сравнително стройната наказателноправна защита до голяма степен се обезсмисля от липсата на възможност да бъдат използвани СРС за доказване на тази най-тежка форма на политическа корупция.

Аз не поставям въпроса за това умишлено ли е бил саботиран правовият ред при създаването на такова законодателство – и за обществените поръчки, и за “заменките”, и за корупцията, и за купуването на гласове. Не питам и за това, умишлено ли е поддържан с годините. Дори съм склонен да вярвам, че създалото се положение е плод на случайно стечение на обстоятелства. Единственото, което питам, е
докога ще търпим това положение

И вярвам, че краят му е дошъл.
Имаме нужда от спешни промени и в законодателството, което да уреди контрола върху обществените поръчки и замените на имоти, и от нови просто формулирани състави в НК, за да бъде по-лесно да се търси отговорност на виновните длъжностни лица. Необходимо е да се разреши използването на СРС при доказването на купуването на гласове и да се обмисли провокацията към подкуп да стане разрешена практика, провеждана под съдебен контрол.

Трябва да засилим вътрешния контрол в системата на държавните органи, така че не всичко да се хвърля в прокуратурата. При нас материали трябва да постъпват по изключение. Разковничето е в превенцията, която да не позволява да се извършват престъпления, а това може да се осигури с повече вътрешен контрол и законодателство, което да го улеснява и да утвърждава отговорността на контролните органи.

Ако няма превенция и особено ако законът само привидно защитава държавния интерес, сме обречени да разчитаме само на полицията и прокуратурата. Когато на свой ред и те нямат такова законодателство, което да ги облекчи в процеса на търсенето на справедливост, остава ни само да мразим държавата си. От това има полза един сравнително малък кръг лица, който ще продължи да краде от всички нас.

Не е достатъчно да констатираме, че прокуратурата е претоварена с неизпълними очаквания. Струва ми се необходимо да осъзнаем, че трайното решение лежи в цялостна реформа на репресивния апарат на държавата.
А що се отнася до прокуратурата, тя междувременно няма да се извинява със законодателството. Ще продължим неотклонно да го прилагаме и да се опитваме с всички сили да направим така, че възмездие все пак да има.

Борис Велчев