Долу ръцете от Даниела Стойнова!
Няма как да не си направим сърцераздителна самокритика. Не сме ли невъзможни? Да скачаме срещу гордостта на варненската журналистика – как смеем?! Нима Даниела Стойнова не е пример за подражание? Нима не е основател на истинска школа – на усукващите се около властниците момета от „гилдията”? И е недостижима в това упражнение. Не висеше ли с радиотакъмите си пред вратата на секретарката на Христо Кирчев?, О, да – сякаш не правеше същото и пред портите на Борислав Гуцанов. Или пък не кръжеше около Кирил Йорданов?
Първо беше – „Филип”, сетне „Иван”. Фамилиарниченето и усуквациите около премиерите са запазена марка за Даниела Стойнова. Да не би по времето на Симеон да не подскачаше край Борислав Ралчев? Или пък да не се въртеше покрай Сергей Станишев, когато стана премиер? И винаги декламираше на висок глас дълбокомъдрите си излияния. Чуе, например, на 9 юни, понеделник, 2008 г., когато Сергей Станишев „реже лентичка” във Варна, а Валя Балканска се мъчи с кошмарното озвучаване, че митрополит Кирил е празнувал в отбрана компания на 8 юни рожден ден. Тутакси започва да раздува за празненството, сякаш е била поканена и е седяла до десницата на Владиката.
После дойде „Бойко”. О, небеса – самият „Бойко”. Първо се ослушваше. Не беше забелязвана да фамилиарничи с Бойко Борисов на 17 август 2007 г. пред първия офис на партията във Варна, да речем. Но когато Б.Б. дойде на власт, Д.С. нямаше как да не се увърти край него. Още на 5 декември 2009 г. се възползва от случая, че Никито Младенов (Нейното” Ники”, което беше станало министър на отбраната, без да има ден отслужен в армията.) беше до премиера. И се почна. И няма спирка. Никой не й обръща сериозно внимание на Даниела Стойнова. Всички „фигури” се забавляват с нея.
И ние нямаше да й отделяме толкова място. Известно е, че избягваме да пишем за журналисти. Но нима тя е журналистка? Нима е на това стъпалце в обществената стълба? О, не – не я обиждайте. Тя е опора на властниците. Фактор. (Оставяме настрана корпоративните й забежки през 2009 г.) Нямаше да й обърнем внимание, ако не бе прекалила на Архангелова задушница. Да се дереш гръмогласно какво пишело в „Афера” на Веселина Томова (Каквито и чувства да изпитваш към нея, каквото и да „делиш.”), когато моряците са смълчани в почетен строй за положилите костите си пред олтара на Отечеството, нима не е кощунство? Един по един овластените се изнизаха. В един миг имаше опасност логореята да мине в графата – „говори си сама”. Коста Базитов, подтичвайки, за момент спаси положението.
И все пак. Долу ръцете от Даниела Стойнова. Тя не е виновна. Такава си е. Такава я създадоха властниците и персоналът им във Варна. Иначе си беше напориста провинциална поетеса – Веселина Цанкова ни я доведе през 1991г. в „Епоха”, издание на СДС-Варна. Носеше папчица със стихотворения за…политическо издание. Умряхме си от смях. Отдалечихме я от редакцията само с поглед. Но сега е неудържима. Да ни е жива и здрава. Че какво ще правим без нея. Да ги поживи Бог първооткривателите й – Христо Кирчев и Станка Райчева, първенците на СДС-Варна през 1991 г. Ако някой открие снизходителен сарказъм в думите ни, да прибави още и от себе си. Долу ръцете от Даниела Стойнова! Втората „калинка” във Варна не само областен управител, а и депутат от ГЕРБ може да стане. Не, какво говорим – водач на листа трябва да я направи „Бойко”.
www.varnaaction.com
БЕЛЕЖКА НА АФЕРА: Незабавно да бъде привикан на килимчето пред Борисов и Цветанов бившият шеф на РДВР – Варна Наско Рафайлов с „модерните слипове”. Той си знае откъде и защо, и КОЯ „ДРЪЖКА НА МИКРОФОН“ му ги купува. Нека видният експолицейски шеф, дето хабер нямаше от оперативна работа, да даде характеристика на Даниела Стойнова. Ако не хване дикиш, да извикат немедленно бащата на Кирил Йорданов – там вече няма лабаво. Като евентуален жених. В краен случай да привикат бившата шпага на интригите в Община – Варна Станка Райчева, която направи от детската даскалица журналистка в държавното радио по времето на сините. Че и общински съветник по предназначение на поредните управляващи.