До полуумрял – писмо
Тъй като разрешителните за сеч и извозване на дървесина са издадени на името на дружество „Кардам“, в което царският син е съдружник, той трябва да знае за процеса. С този мотив административният съд – София-област, му изпрати призовка в Мадрид.( в. “24 часа”)
Няма да се надсмивам по този повод с евентуалното обвинение в глупост. Мисля си, че ако знаеха истината за прекрачилия с единия крак в отвъдното царски син, от административния съд на София – област нямаше все пак да му пращат призовка.
При тази хипотеза интересно е друго: до каква степен могат да бъдат неинформирани български магистрати, в чието разпореждане може да попадне съдбата на всеки един от нас. А може би това е потвърждение на твърденията за изключителната претовареност на българските съдилища? Претоварени са хората и нямат време да прочетат вестник или да чуят новина по някоя телевизия ( за търсене на новини в интернет да не говорим).
В правото обаче поначало незнанието ( на закона) не е оправдание за неговото нарушаване. Съответно ми се струва, че неинформираността тъкмо на съдии(те) е твърде тревожен знак. За правилна преценка по едно дело се иска не само познаване на закона- нужен е санитарен минимум в познанията за реалностите от живота. Това условие за адекватност не може да бъде изпълнено от хора, които не знаят онова, което е чувал всеки т.н. обикновен българин, но не е известно именно на онези, които преценяват дали да лежим в затвора или да ходим на свобода.
Впрочем, от информацията не е много ясно дали магистратите не са били информирани, или просто са решили, че трябва да се спази буквата на закона и са решили да пратят на (полу)умрял писмо да се яви пред българската Темида. Дай, Боже, да не съм прав, но ако е така, инициаторите на този ход направо са изпаднали в правораздавателна кома.
Във всеки случай “ сензацията” на деня, според която вътрешният министър Цветанов е задминал по популярност премиера Борисов, може да бъде разчетена и като подкрепа за личния сблъсък на вицепремиера с магистратите. Цветанов упорито сочи с обвинителен пръст към Висшия съдебен съвет, че не си е “почистил къщичката” ( както обича да се изразява) и ето че това се харесва.
Някак си излиза, че тази специфична негова особеност, която го отличава от всеки друг политик в България от началото на прехода, получава адмирациите на публиката, която му дава своето одобрение. Това може и да звучи пресилено като извод, но е очевидно, че гражданството (и селячеството) жадуват справедливост. Цветанов е припознаван в момента като изпълнител на тази народна воля.
Как ли ще използва бонуса – дали ще помпа още “рейтингови мускули” или ще поеме риска да извърши най-после дълго одумваната болезнена реформа в МВР – ведомството, което май е извършило най-малки съкращения в условията на кризата.
Иво Инджев
www.ivo.bg