До Шкумбата и назад
Преди близо 20 години на маса в новооткритото заведение „Текс – мекс“ на бул. „Витоша“( май така се казваше първата кръчма с жива музика в центъра на София – там, в зората на незрялата ни демокрация наивно се свиреше рок), а Шкумбата ни забавляваше на масата. Разбъркваше зелената си салата с ръце и всички се кискахме. Хрумна ми също да блесна и направих предложение.
Чудя се, казах аз, защо моите приятели Богдана и Стефан, не отидат в „Данон“ ( фирмата току що беше се настанила на пазара и рекламираше усилено млякото си) и да изпеят:
„Данон, Данон, Данон-
за всяко добро същество
по едно кислело мляко!
Данон, Данон“!
В края на краищата песента си е тяхна, хубава и много популярна. Вкусна е, така да се каже. Защо да не изкарат някой лев в интерес на истината тази шега съм им я споделял, но те само се засмяха еднократно. Ех, да бях се гмурнал в рекламния бизнес! Само че за там се искат здрави лакти, бизнес хватка, много връзки и гъвкавост ( дипломатичност). Нямам качества. Иначе можеше сега да си имам телевизии и голф игрища. Но, стига с тези мечти за светло минало…
След някоя и друга година попаднах на тържество, озвучавано от Шкумбата. Смути се. „Сърдиш ли се , братче“, ме попита комикът, известен с майсторската имитация на Тодор Живков. Не го разбрах, но той сам си „призна“, че бил включил в репертоара си шегичката ми за „Данон“. Как да му се сърдя, поласкан съм! Признава си човекът, че и пита за съгласие, макар и със задна дата. Това е такава рядкост, истински бисер на почтеността.
Така че Шкумбата е човек с качества.
Попи(й)ва…за малко да кажа народната мъдрост. Ориентира се, искам да кажа.
И друг път съм се шегувал на маса и съм получавал удовлетворение от това да бъда цитиран. Малко ли е да видя над главата на самия „Стършел“ издигнатият от моя милост в друга кръчма (във „Феята) лозунг-предложение за „Бирената партия“ :
„ Не на промиването на мозъците, да на промиването на бъбреците“!
Така че, предлагам и Стръшелите да бъдат изпратени на дипломатическа работа. И защо не, щом ще награждават (напълно заслужено) „Щурците“? Но това са бръмбари в главата ми. Нямам как да стане. Стършелите не прощават никому, жилят здраво властта и стават повече за „назад“ отколкото за Чикаго.
Извинявайте, че не е смешно.
Предлагам за наказание този път „Стършел“ да не ме цитира , а в правителството да не ме четат.
Защото могат да се разсмеят ( на глупостта ми), което е несериозно по отношение на въпроси от международно значение, каквито са дипломатическите назначения по приятелска линия.
Иво Инджев
www.ivo.bg