Драшков, ако си пич, ела с мен в българска редакция да видиш що е това бой!
Драшков – като не владеете тайнството на писането\ на секретни доклади\, ще ви бият, ще ядете бой до онзи момент, в който се научите да пишете и след като се ограмотите пак ще ви бият до припадък и така нататък, защото сте неталантлив. Но дори и да притежавахте някакъв художествен талант – пак ще ядете бой. Задължително!
Така е в България, скъпи Драшков, миличък Сив Мишок. И като те набият до посиняване няма да ходиш вече при Бареков да мрънкаш, а ще се научиш да си носиш боя с чест и достойнство, така както го правят някои български журналисти.
Защото не само в ДАНС \се\ бият. В някои български редакции чорбаджийте също пре\биват\ журналистите си. За съжаление издателите на вестници наложиха онази порочна и перверзна практика на правене на медии, при която, колкото повече бият журналистите си на тях толкова по-добре им става.
Обаче всяко унижение има граници, унижението има дъно. И всеки бой се връща като бумеранг върху бияча.
Парадокс е – но има редакции в България, в които журналистите ядат бой и въпреки това продължават да работят за жълти стотинки. И забележете – докато чорбаджията бие през психиката и джоба репортерите си, бизнесът върви, вестникът се продава. И понеже професията се феминизира най-често се бият жени.
В интервю за “Шоу” Стойко Тонев каза, че Блъсков карал журналистите си да изстрадват парите си, но засега няма данни да е пребивал някои от тях. Грешка Блъсков! Грешка! Ако беше пребил поне един журналист сега нямаше да си последната дупка на кавала във вестникарския занаят, нямаше да се разхождаш от телевизия в телевизия и да обясняваш на драгия зрител какъв голям вестникар си, а просто щеше да правиш вестници, и вероятно един ден, съвсем внезапно и за теб самия, някои щяха да започнат да ти целуват задника \като на Делян Пеевски\ примерно. Или най-малкото щеше да се опиташ да правиш независим вестник, колкото и трудно да е това, независимо дали си пре\бивал\ някоя.
Има един вестник и той се казва “Шоу”. Определят го като “Вестника на народа”. Това е факт. “Шоу” има шанс да надскочи “родилните си белези” най-малкото защото все още в него има таланти и се изработва в една от най-луксозните редакции в страната. Похвално! Но каква полза от това след като дизайнът на шоу- то е с вид на настъпана жаба, “рисувана” сякаш от ръката на препил до козирката “дизайнер”. Шоу-то има потенциал да се сътои ако издателите му проумеят, че техния капитал са не луксозните бюра, а умовете, сърцата и таланта на хората, които работят за тях.
Защото най-лесно е да се цакат хората които работят за теб.
Всеки, които се е обявил за издател, е добре да знае, че един \пре\ бит журналист струва колкото петима небити.
Знам, че когато отида в онази редакция, в която поканих Драшков, ще ме \пре\ бият, но на другият ден вестникът пак ще “седне” по реповете.
Този текст е провокация. Той е написан с много любов към тези, които искам да прасна \извинете, за израза\. Казвам с любов – защото съм сигурна, че и мен всяка седмица ме праскат по \любовно\ невнимание.
И така ще се праскаме и самонараняваме докато не измрем.
А в двора шетат Делян Пеевски, Румен Петков и Доган.
Има двама издатели в България, които преобръщат представата за режисура и изработване на вестници. Не са тези, за които си мислите. Те подчиняват на себе си журналиста до такава степен, че го карат да уважава професията си, да се отнася с респект към словото. Аз вече ги срещнах. Първият е непоносимо екцентричен и невъзпитан. Купил си е цяло село, защото му е тясно да живее в една къща. На него светът ме у тесен. Казват, че когато главата му изпращи от простотията на този свят ляга гол в мократа от роса трева на именията си и така медитира. Този издател е креативен, за час генерира идеи за десет вестника. И вероятно защото е тревожно талантлив е леко мързелив, лош чиновник и зверски обича живота – а от това страда бизнеса.
Вторият нетривиален и безпорно блестящ издател – е дисциплиниран, рядко човечен, отличен мениджър, работохолик и има поглед за 25 години напред. Той се наема да свърши цялата работа в медийната си империя и точно защотото е вълк – единак и изземва задачите и работния живот на другите, има опастност от провал. Защото му бягат детайлите, а детайлът е важен!
Тези двамата са най-добрите в занаята. Затова си заслужава човек да се занимава с тях и да ги праска отвреме на време. Защо?! За да запомнят едно – медийните битки се печелят от тези, които владеят сърцата и умовете на хората който работят за тях. Другото е пепел. Вестникарските войни не се решават само от разпространението – кристален факт!
И докато тлеем носталгично по времената, когато истински се правеха вестници и мирисът на гореща вестникарска хартия ни действаше като наркотик, на пазара са намества дебелия гъз на едно дете-чудо, на което все още можем да съкратим шанса да танцува на пазара само този сезон.
Грешките и недоизказаността, зад която “живеят” хора и факти, в текста са целенасочени.
Непрозрачността на изказа обаче ще е до онзи момент в който ми кипне.
А вие – ако не са ви били – не коментирайте.
Защото небит и анонимен драскач е най-гнусната комбинация на човекоподно същество и животно.
Мария Друмева