Другарите и другарките дописват романа „Сто години срамота“

Той дори напусна и ръководния си партиен пост заради разрива си със Станишев.
Но дори и да беше още официален фактор в БСП, главнокомандващият по устав би трябвало да е деполитизиран и партийната отбрана на неговите позиции само демонстрира още веднъж фалша му в приказките за спазването на правилата на демокрацията.

Къде са орденоносците от близкото му обкръжение?
Защо не спретнат поредния комитет с мастити професори и академици, постоянно присъствие в президентската свита? Те поне по формален признак могат да претендират за непартийност, за някаква външна обвивка на независимост.

Чисто юридически, разбира се, няма проблем Петков да върши тази “услуга”.
Обаче се пита: Първанов няма ли си говорители, или точно прогоненият от управлението на тройната ( му) коалиция вътрешен министър заради срещу с “оперативно интересните”(му) лица Галеви, е щитът на височайшия ни стрелец?

Друг е въпросът, че когато провалилият се Петков говори за Първанов като за “най-успешния” български политик на прехода, това си е жива антиреклама.
Пази Боже от такава “похвала”!

Подобна мимикрия дефилира в медиите и от защитните пледоарии на Велислава Дърева.
За пореден път тя се хвърли в атака срещу всеки, дръзнал да постави под съмнение божествеността на своя другар.
Нека. Това също си е чудна картинка.

Само че е подличко това да се върши от позицията на някаква “независима” журналистика.
Защото Дърева е член на ВС на БСП. Тя просто е много важна другарка от много години в тази партия, но се е закичила с етикета на “независимата журналистика”.

Поради что ли се срами да се нарече висша партийна функционерка, каквато е ?

Както се вижда, другарите и другарките продължават да дописват романа “Сто години срамота”.

Иво Инджев
www.ivo.bg