ДС осуетява опита за убийство на Вълко Червенков

След смъртта на Васил Коларов ръководител на БКП и правителството  става Вълко Червенков. Той е учил в Москва, зет е на Георги Димитров и е агент на НКВД с псевдонима „Спартак”. Управлението на Червенков и досега предизвиква противоречиви мнения и тълкувания.Но е факт колективизацията на земята и ускорената индустриализация.

В България е премахната купонната система, намалени са цените на основните промишлени и селскостопански стоки и е въведена безплатна медицинска помощ.

Режимът на Червенков има и свои противници, които не са се отказали от мисълта  за неговото отстраняване и дори за физическото му ликвидиране.

На 5 ноември 1953 г. Вълко Червенков и Антон Югов откриват металургичния комбинат „Ленин” в Перник.

Противно на днешните ни очаквания, те се движат  без охрана.

На тържественото мероприятие присъстват и Ангел Чалев и Тодор Антов.

Двамата са по право там, участвали са в строителстовото на комбината, но намеренията са им да избягат от България през Гърция в САЩ.

На 11 ноември те си получават месечните заплати и през Перник се отправят за Пловдив.

Целта им е в Пловдивско да се свържат с горяните, които да им съдействат да минат границата.

В Асеновград разбират, че помощниците им са арестувани.

Налага се сами да преминат браздата на 16 ноември.Заловени от гръцкия граничен пост, те са закарани в Демирхисар.

Разпитва ги  гръцки майор от специалните служби, който се интересува от пернишкия металургичен комбинат.

Ангел Чалев обяснява, че комбинатът е открит вече от Вълко Червенков на 5 ноември.

Майорът пита за  маршрутите и охраната на българския лидер и дали може да бъде хвърлена бомба срещу него.

Чалев посочва, че Червенкови Югов се движат свободно, като на тържеството Югов е минал на метър от него.

Тази новина изненадва гръцките спецслужби.Следващият разпит вече се води от шефа на американското разузнаване в Гърция.

Чалев е обработен да убие Червенков, използвайки обстоятелстовото, че брат му работи  в правителствения гараж и вози първите хора на държавата.

Антов също приема да работи за гръцкото разузнаване.

На двамата е наредено да се върнат на 27 ноември в България, да проучат всички подробности около  дневния режим на Червенков, да хвърлят бомба срещу него, да го убият  и след това на 8 декември  да се върнат в Гърция.

В този момент се оказва , че българската агентура в Гърция е много силна.

Разузнавачът  Паскалев е внедрен в Центъра на западните разузнавания в Гърция и предава в България  подробностите по  плана за убийството на Червенков.

Родните спецслужби работят по два варианта – да ликвидират на границата Чалев и Антов или да ги оставят да влязат в страната  и тогава да ги арестуват.

Българските разведки се спират на втория вариант.

Чалев и Антов са прехвърлени у нас  между Ново Ходжево и Кулата.

Въоръжени са с  по един пистолет с 30 патрона и три бомби.

На гара Генерал Тодорово се качват на влака за София, но  след потеглянето му, Антов е задържан с обвинението, че е с  нередовни документи.

Ангел Чалев е оставен да пристигне в столицата и  от гарата отива направо в дома на брат си Георги .

Вербува го за гръцкото разузнаване, искайки от него най – подробни сведения за Червенков.Георги Чалев дава писмени обяснения за Вълко  Червенков и охраната му , срещу обещаните от Ангел 10 000 лева и костюм от английски плат!

Двамата стигат до партийния дом, където е кабинетът на Червенков, правят оглед на място , обмисляйки в детайли  атентата.

Георги, който е телефонист в правителствения гараж, трябва да постави в колата на Вълко Червенков мощно и модерно взривно устройство с часовников механизъм, което при тръгването на колата с вожда , да се задейства и да предизвика експлозия и смъртта на Червенков.

Атентаторите са арестувани на местопрестъплението.

С присъда № 15 от 27 януари 1954 г. Ангел и Георги  Чалеви са  осъдени на 20 г., а Тодор Антов на 15 г. строг тъмничен затвор.

Куриозното е, че по време на  процеса Вълко Червенков е искал да разговаря с потенциалните си убийци, като дори въздейства на прокурора да замени смъртните присъди със затвор , с мотива : „Не отивайте до крайност – това са млади хора!”

След подобно  желание на вожда е повече от ясно, че тримата провинени ще спасят кожата си.

Борислав Гърдев