ДЪЛГАТА РЪКА НА СТАЛИНИЗМА И ДС ПРОДЪЛЖАВА ДА ДУШИ БАН
Кои бяха тези двама “избрани”, от които Съветът на академиците трябва да избере новия академик? Първият- съветникът на всички социалистическо-комунистически правителства от времето на Гриша Филипов и Андрей Луканов до Жан Виденов – чл.кор. проф. Иван Ангелов. Вторият – дългогодишният помощник на Милко Балев – най-ретроградната фигура в Политбюро на ЦК на БКП и втория човек след Т.Живков – чл. кор. Проф. Васил Проданов.
Отворено писмо до ръководството на БАН
След дълга пауза за провеждане на конкурси тази година БАН обяви своите конкурси за редовни членове /академици/ и дописни членове /член кореспонденти/. И тези конкурси протичат в условията на остър недостатък от бюджетни средства за нормалната дейност на Академията. Въпреки това обаче по отделните направления се наблюдава цяло стълпотворение от кандидати за славата и свързаните с нея привилегии. И както можеше да се очаква, въпреки че изминаха 23 години от началото на т.нар. “преход” дългата ръка на сталинизма и държавна сигурност /ДС/ много енергично се намеси, за да регулира “правилния избор” на възпроизводството си в най-представителната институция на българската наука, особено в областта на обществените науки. Вероятно не е изпитвала затруднения като се има предвид както състава на т.нар. Експертна комисия /ЕК/ по обществени науки, която трябваше да отсее от шестимата кандидати за единственото място за академик само двама, така и че нейния председател надминава 90-те години. И не на последно място най-дейния член на тази ЕК, който е играл ролята на диригента на “правилния избор” е известния в отминаващото вече минало, което обаче като вампир се превъплъщава в нови и нови образи, чл. кор. проф. Стоян Михайлов – бивш член на ЦК на БКП и секретар по идеологията в ръководената до 10 ноември 1989 г. от Т.Живков БКП.
Кои бяха тези двама “избрани”, от които Съветът на академиците трябва да избере новия академик?
Първият- съветникът на всички социалистическо-комунистически правителства от времето на Гриша Филипов и Андрей Луканов до Жан Виденов – чл.кор. проф. Иван Ангелов. Авторът, който освен многото си публични статии на една и съща тема за предимствата на Кейнсанския подход в регулиране на икономиката при кризи, има достойнството, неизвестно на мнозина, че беше един от главните български икономисти, които по поръка на А. Луканов под ръководството на двама американски неолиберали подготвиха прословутия доклад “Р.Ран – Д. Ът” за ускорено строителство на капитализма в България.
Вторият – дългогодишният помощник на Милко Балев – най-ретроградната фигура в Политбюро на ЦК на БКП и втория човек след Т.Живков – чл. кор. Проф. Васил Проданов. Тази политическа позиция осугури на господина “етик”, преквалифицирал се след серия пропагандни материали по идеология на комунизма в политически философ, дълги години директорското място в Института за философски изследвания на БАН и “естествено” подбиране на вярното си обкръжение от посредствени научни сътрудници, които го величаеха. Вероятно това не е стигало на господина, който от средата на 80-те години на ХХ в. вече се подвизава като агент от Шести отдел на Шесто управление на Държавна сигурност под псевдонима “др. Иванов”. Разкриването на моралния образ на този човек от Комисията по досиетата стана много късно, защото от средата на 80-те години на ХХ в. до 2010 година, т.е. четвърт век този представител на политическата полиция на тоталитаризма в науката съсипа съдбите на много талантливи хора, като пречеше на тяхното развитие и публично признание и толерираше от властовите позиции на разните комитети и съвети само своите лакеи. Протоколите на Института за съвременни социални теории, откъдето той е изгонен през 1983 г. за плагиатство и протоколите на Института за философски изследвания, както и на различни обществени структури като Агенцията за дискриминация, колкото и пестеливо да е правено това са запазили част от атмосферата, която този представител на политическите копои е насаждал и в редица случаи се е разправял със своите опоненти, намерили морална смелост да се опълчат срещу му.
Завършвайки това “Отворено писмо” аз искам да попитам членовете на Българската академия на науките, нейното ръководство: “Има ли в тази велика институция на българския дух, родена преди рождението на съвременната българска държава достойни мъже, не само умни и знаещи, но и с характер и воля, които да отхвърлят дългата ръка на сталинизма и ДС и да положат началото на нейното възраждане, като условие за възраждането на държавата ни, или и тя неумолимо, неспасямо ще бъде погубена за десетилетия?”
Проф. Петко Ганчев
6.10.2012 г. София