Дълга спецръка отстрелва журналисти в режисирана “битка с мафията”

Това просто е по-особен поглед върху събитията.

Но дори и на Филип Марлоу, докато дрънка парченцата лед в чашата с малцово уиски, щеше да му направи впечатление натрапчивото повторение в хронологията.

От стартирането на нажежения политически сезон в България, всеки спец-скандал е съпроводен с набутването в него на журналист. Такова стълпотворение на медийни образи в режисираната “битка с мафия” новата ни история не помни. И то толкова на гъсто.

Докато Филип Марлоу отпива от малцовото уиски, нека проследим как се развиха нещата по ред на номерата от август месец насам.

1. В началото бе сайтът “Опасните новини”.

В средата на лятото в интернет – пространството скандално дефилира един сайт с името “Опасните новини”. Всички вече знаем какво бе написано там, но тогава “Опасните” още набираха скорост. По-късно жълтите издания и други интернет-сайтове започнаха да препечатват шокиращите материали, публикувани в анонимния сайт. Моментално това привлече погледа на спецслужбите. И те хукнаха да търсят кой стои зад “Опасните”. Бързо ги намериха. Дори дадоха пресконференция, от която така или иначе стана ясно, макар и неофициално, че зад сайта са действали оръжейният търговец Младен Мутафчийски и журналистът Огнян Стефанов, съдружници и в сайта “frognews.bg”.

Младен Мутафчийски бе моментално поставен “на колене” и оттук нататък само той си знае що за компромиси е направил, заради дързостта си да обслужи нечии интереси. Покрай поставянето на червената точка върху челото на Мутафчийски, обаче истинският удар отнесе журналистът Огнян Стефанов.

Първо той бе “олигавен” от медийните си колеги едва ли не, че е дамгосан с черно петно след като е съдружник с оръжеен търговец. После не стигна това, но някоя “дълга ръка”, която очевидно бъркаше тестето на “активните мероприятия” го издебна точно, когато вечеряше с Брендо и на всичкото отгоре го пребиха с чукове.

Играта се завърза “класически” – гаден олигарх – оръжеен и туристически бос, журналист, който му е приятел, и който на всичкото отгоре си пие ракията с Брендо. Как да не си кажеш – долна история.

Това, разбира се, трябваше да си каже и целокупното общество, облъчвано от телевизии и официозни медии, които трудно търсят истината в задкулисието на събитията.

В случаят с Огнян Стефанов пластовете бяха насложени – ударен бе мощен мангизлия, пребит бе журналист с почерк, който трябваше да внуши директно кой е тоя, дето размахва чуковете и на финала резултатът остана печален – нито нападетелите бяха хванати и разкрити, Мутафчийски се свря в ъгъла, а Огнян Стефанов бе оцапан от цялата спецпомия, в която попадна, въпреки че е блестящ журналист.

2. Afera.bg първа се изплъзна от устата на шефа на комисията по вътрешна сигурност

В началото на септември във Варна бе арестуван общинският съветник Веселин Данов. Показно и като на филм. Качулките превзеха офиса му и още не излезли оттам, пресцентъра на МВР огласи, че Данов е ръководел организирана престъпна група, прал пари и изнудвал. Още тогава бе огласено, че той спонсорирал и сайта afera.bg

Ударът срещу Данов стана седмица след негова среща заедно с главния редактор на afera.bg със служител на ДАНС. След холивудската стъпка на ченгетата, бързо стана ясно, че “тежките обвинения” са направо хлабави – организираната група е за “три дни”, “прането” на пари е за 1000 лв., а изнудването е по жалба на арестант и един Киреч, който десет години полицията го пази за да не заслабне, ако изтърве сутеньорския си бизнес. Тези, които мислеха, че afera.bg е на Веселин Данов останаха леко изненадани, че това не е истината за нещата.

Няколко дни по-късно, пак някак “случайно” гръмна скандала, че определени медии и журналисти били разработвани от спецслужбите. Депутатите хукнаха, вкарани в сценария към ДАНС и пребледнял шефът на парламентарната комисия по вътрешна сигурност, излизайки от там каза пред камерите, че не си спомнял точно кои медии били подслушвани и разработвани, но “случайно” запомнил само две от тях – сайтът “Опасните” и afera.bg

Нататък моментално в един популярен вестник дългата спецръка подхвърли дълъг списък с имена на журналисти, които били “под контрол” в разработка под названието “Галерия”.

Не заради това, но и покрай това, използвано като повод, хвръкна главата и на зам-шефа на ДАНС Иван Драшков. Играта пак беше “класическа” – уж слухтят по журналистите, обаче и на тия журналисти нещо не им е чиста работата.

3. Коритаров лайв с мишената Валентин Златев

След разчетено известно време гръмна скандала с Георги Коритаров и олигархът Валентин Златев. Някой накара Златев да влезе в капана и да напише сигнал до Нова телевизия срещу Коритаров. За да няма издънка и за да не се ушумолеви Нова, новината първо гръмна в медия с умопомрачителен тираж.

Коритаров също, очевидно бе подтикнат от някого да осъществи връзката с Валентин Златев. Дългата ръка се бе прицелила в олигарха Валентин Златев, защото ако някой си мисли, че от този скандал той излиза чист като ангел, ужасно много се лъже.

Името му светна и бе дъвкано дни наред, от което тези, които разбъркаха шейкъра при всички положения са взели своите дивиденти. А и най-вероятно в цялата история има неща, които никак, ама никак, не са лицеприятни за Златев и затова той на бърза ръка обяви, че “случаят за него е приключен”. Коритаров, вкаран в активното мероприятие влезе в същата “класическа” схема на овалване в добре отиграната досега сценка – ортак с олигарси, с когото дели далаверата. И уволнен, заради непрофесионализъм. А като десерт – обруган и оплют от не кой да е, а Кеворк Кеворкян.

Това, че вече никой не гледа сутрешния блок на Нова телевизия, защото там няма повече какво да се случи, имаше най-важното значение.

Резултатът бе – преди изборите един “многознайко” по-малко.

4. Досиета на търкалета

И за да не бъде забавено темпото, точно в този момент започна т.нар. отваряне на досиета на водещи журналисти. Умело темата отклони вниманието от спрените 200 милиона евро и от финансовата криза, но пък отвори помийната яма на внушенията колко мръсни типове са българските журналисти.

Истерията трябваше да бъде раздухана за да не бъде направена разликата между истината на реалността и легендата за митовете.

Някой умело искаше да втълпи, и то в 21 век, че ДС е обличала едва ли не и пижамите на журналистите, но също така подло и отвратително не отваряше и дума за това какви точно са досиетата на родните олигарси и новобогатнаши, които опоскаха България.

Омотан народа викаше “Разпни го” преди да се е усетил, че го вкарват в най-долнопробното евтино старшинско активно мероприятие – да скрият от него истината за истинския му хал.

Дългата спецръка отстрелваше наред страничните мишени.

5. Галеви тук, Галеви там – и ги нахедриха пак на журналистическа хава

След като месеци наред “дъвката” Галеви не хвана дикиш и качулки, барети и всякакви хора, облечени във власт ту атакуваха, ту ги търсеха, ту ги намираха, ту Галевите се предаваха сами, като дюшеш дойде една история отново със замесено име на журналист. Лилия Павлова от Дупница. Която внезапно стана “звезда”, защото години наред се борила срещу типовете, направили Дупница свой частен град.

Изведнъж, точно преди пристигането на Майкъл Лий единият Галев падна курбан. Не обаче заради амфетамините, нито за други крупни далавери, а заради гарда си, който набил синът на журналистката.

Другият Галев каза нещо изключително интересно – че и журналистката, и те самите са ползвани в един сценарий на определени среди за да се отклони вниманието от далеч по-големи разбойници, които трябва да бъдат заковани. Междувременно Лилия Павлова също бе оваляна в калта и набедена, че рекетирала Галевите за по 500 лева на статия. И така нещата влязоха за пореден път в “класическата схема” – от подобно активно мероприятие не можеш да излезеш чист, дори и да си Майка Тереза.

През цялото това време главният секретар на МВР брои процентите и накрая обяви, че 90% от организираните престъпни групировки били хванати от МВР, а вътрешният министър Миков пък се зае да бори корупцията с ес-ем-еси.

Корупцията по градове не бе пипната.

Тя се вихри в чудовищни размери и е обвързала в едно прокуратура, полиция и местна власт. От време на време по места се прави някоя показна акция, с която трябва да се хвърли прах в очите пред Европа, че се бори мафията.

Нататък – действа дългата спецръка.

Която разпределя персонажите в следващата серия на филма. И не удря онези, които са прилежни откъм отчитането.

До изборите ще има още куп подобни упражнения. Някои по-елегантни, други по-остри, а кой знае може да падне и някой труп.

При всички случаи, ако се върви по същата схема, няма начин в тях да не бъдат забъркани следващи журналисти.

Правилните никой няма да ги бутне. Те имат задачата да отразяват надлежно събитията и да се възмущават от нечий морал.

Това просто е един по-особен поглед върху събитията.

Върху мръсните неща, които се случват у нас, г-н Филип Марлоу.

Някъде, някой в този момент допива малцовото си уиски и в чашата му се отразява следващия замислен “екшън”.

Чистачът на неудобните.

Чиста работа.

Като парченца лед.

Веселина Томова