Дънката подреден заради топтерени
И се появи остра необходимост от преразпределения и препозиционирания в структуроопределящи ниши от „градското стопанство”.
На това място някой като Ревизоро би казал, че във Варна основните играчи са ясни – „Отбора”, Дънката и „ГЕРБ” (Някой да не си помисли, че става дума точно за партия, пардон.). И би замълчал кой има най-голям интерес от „прибирането” на Дънката. Сякаш това дали ще го каже, или премълчи, променя нещо…
Варна е преди всичко пристанище…и гранична зона на ЕС. Дънката беше свръхпоставен в комбинациите на основни играчи „в полето” на стратегически пристанища като Поти, Констанца и Варна. Апропо – първият, който се напъваше да се пласира в схемата „Поти” (Трафикът на прекурсори от Ленинград за Леверкузен вървеше основно през това грузинско пристанище още от времето на СССР.) беше взривеният в асансьор на 21 ноември 1996 г. Данчо Марков. Дънката, разбира се, е „друга бира” в сравнение с такъв като Марков, друга класа, друг играч, друг „бизнес”. И затова освен трафиците не можеше да не види и възможностите на терените…
Защото Варна освен „универсален склад” е и ключов пункт за „чувствителен транзит”. Което я превръща в гара-разпределителна на непренебрежими стокови и парични потоци. Съдбоносно за играчи като Дънката стана вписването им в крехките баланси между местната и централната власт. Когато двете власти бяха „в линия”, нямаше проблем. Когато се появи сегашната асиметрия, резултатът засега е известен.
Така освен контрола над паричните и стокови потоци през годините се появи необходимостта от установяване на контрол върху производството на „публични авторитети”. Както и на връзките им с основните играчи в (полу)сянка.
Третият фактор освен парите и „авторитетите” са терените. Крайбрежна икономика като Варна се върти около Залива – пристанище, площи за застрояване за туризъм.
През последните няколко години градската легенда носи, че Дънката все по-добре е бил представен в тези „процеси”. Изкупуването на терени в стратегически перспективни зони се превърна в основна грижа за големите играчи.
Те гледаха на представителството си в Общинския съвет и в МС като на Платформа за установяване на доминиращ контрол върху икономиката на града.
Основен инструмент за трайно овладяване на града е Общия устройствен план (ОУП) – властови Портал към бъдещето. Който контролира създаването и приемането му, държи града. Защото за да го стори, е поставил в зависимост политически и властови фактори. За печелившите играчи Заливът става „челюсти”, които ще контролират всяка икономическа хапка, а за губещите – „тапа”, която ще ги превърне в ценители на природните прелести отблизо. Генерирането на позиции по бъдещия ОУП също стана първа грижа на „големите”.
Елиминирането на „излишния трети” в лицето на играч като Дънката навлезе в остра фаза, защото очевидно изтеглянето му към Швейцария не го е лишило от възможности за вписване в управлението на „процесите”. В същото време той не последва съдбата на Доктора, защото очевидно са необходими впечатляващи „илюстрации” за наличието на политическа воля пред ЕК за „справяне” и прочие…
Междувременно „политическите изчислители” изглежда са сметнали, че привличането под отговорност по казуси, които трябва да се доказват и с документи, произведени и чрез гласуване в Общинския съвет и чрез борда на директорите на определена фирма.
Целта вероятно е да се покаже „симбиозата” на политически и икономически интереси.
И в същото време да не се дискредитират поне „на първо четене” свързани с управляващите като заинтересовани по големите икономически и властови теми за Варна.
Така стигаме до мегапроектите – терминалите. Ако изобщо Дънката е „изведен” отнякъде и от нещо, това са именно мегапроектите. И съответно финансовите мегапотоци. Всъщност битката във Варна е сражение за бъдещето. Установяването на траен икономически контрол върху града чрез овладяване на терените и финансовите потоци на мегапроектите ще превърне смяната на властта в града в корпоративна процедура. А подмяната на „елитните” в решения на борда на директорите за уволнения и назначения.
Някой изглежда е преценил, че остър комбинационен играч като Дънката е рисков фактор за собствените му интереси. Кой ли е решил, че кризата не бива да се изпуска, защото създава условия за преструктуриране на икономическото и властово пространство и на Варна?!
Вероятно тепърва предстои развихрянето на яко „сконтиране” при изкупуването на поети ангажименти и направени задължения – политически, икономически. Как да се пропуснат възможностите за придобивки – терени, политически и властови позиции.
Пинизът е, че в същото време тече паралелен процес на търговия с влияние на „вторичния пазар”.
Не е ли парадоксално е, че някои знакови представители на старите „елити” в града продължават да се надяват, че точно на тях арест като на Дънката и шефа на Съвета няма как да им се случи. Нещо повече – някои от „елитните” се отварят на задкулисни игрички с търсене и предлагане на „гаранции”. Съдбоносна грешка.
МОДЕЛИРАНЕТО на властовото пространство в града очевидно вече ЩЕ се случва в лоното на триумфиращото европейско лицемерие. Тръби се за спазване на правилата от всички, а във Варна вече тече търговия на „електорални фючърси” чрез закопчаването с белезници на някои от основните играчи.
Заключването едновременно на значим икономически играч като Дънката и влиятелен политически фактор като шефа на Съвета разтърсва местните икономически и властови „елити”. И прави забележима разликата между Вкореняване и Вписване в „елитите”. Преформатирането на „елитите” във Варна отново се случва под знака на Матрицата entradas, наказателни експедиции, както казват в Барселона, любимото пристанище-образец на шефа на Съвета.
Така „стартовото” пристанище на Дънката – Поти, и отправното на шефа на Съвета – Барселона, се сблъскаха с реалностите на Варна – криза в ликвидността и неизтребимост на властовите и икономически апетити, вперили взор в бъдещето и в „челюстите” на Залива.
Любомир Живков