Държавата на мрака. Или защо мразим по задължение

Без мразени по инерция „народни избранници", без Трактора, Маргините, Мургина и Красьо – Черничкия.
В държава където природните резервати стават „законно" частна собственост, а на самия плаж се издигат хотели на министри и съдии, построени с крадени милиони, и всичко е нормално, слънцето не изгрява.

Тъмно е, защото трябва да бъде съборена малката къщичка на отец Иван от Нови Хан, където намират подслон и подкрепа, каквито държавата не им е предоставила, десетки безпомощни майки и деца. Защото тази къщица се е превърнала в оазис на човещина и в нея все още тлее малката искрица на истинската българщина. Тя бърка в очите на бюрократите и трябва да бъде стъпкана. Такава е повелята на „бизнесмените" от новото време.

И какво му е новото на пладнешкия хайдушки грабеж от властимащите, на пари, земя и материални придобивки? Та нали така са правили всички врагове по земите ни, още от създаването на тази проклета държава! И защо ни е изобщо тя, след като обслужва интересите само на негодниците, а граби и унижава обикновените си поданици? Защо да плащаме данъци и осигуровки, щом един милион цигани минават метър и живеят на наш гръб? Защо да събираме и последните си стотинки за гражданска отговорност и винетки, когато парите за асфалт се крадат, а ние си разбиваме колите в дупките, дори по тия мизерни две – три магистрали?

Защо да спазваме закони, които се нарушават точно от тия, които ги създават? Защо да сме послушни и изпълнителни граждани? За да живеят грабителите ни в комфорт ли? Всеки ден да измират деца от липса на храна и лекарства и всичко да се регистрира като НОРМАЛНО? Инвалидите и онкоболните да са по-долу поставени дори от уличните псета? Да се затварят болници и училища защото са безперспективни?! Кому е нужно всичко това?

Едно е сигурно – не на мен и всички обикновени българи!
Като нов щам на грипен вирус бе разпространена прояждащата омраза у всеки свестен българин. За да се зарази и той със злото, сътворено от червени, жълти, турскосини и сини „управляващи". Да се наложи като нещо нормално безразличието, лъжата, кражбата, насилието и беззаконието. Всички вкупом да се чувстваме виновни, бе главната „заслуга" на всички „демократични" правителства, от 1989 г. до сега.

Да бъдат омерзени дори децата, да няма светлина в очите им, да няма надежда за бъдеще в родината. НАКАРАХА НИ ДА МРАЗИМ ПО ЗАДЪЛЖЕНИЕ! Та какво
бъдеще могат да имат хора с едно тъй срамно минало? Имам предвид последните седемдесет години, завършващи с двадесетгодишен МРАК.

Ние българите вече сме хора без сянка. Не ни уважава никой и сами не се уважаваме, защото търпим неправдите не като хора, а като скотове. Скотски е животът ни, скотски са отношенията помежду ни, скотски са дори филмите и чалгата, която слушаме и гледаме с широко затворени очи. И да не ми се изправя никой, че той живеел другояче! И принц да си, щом си в една кочина със свинете, пак ще си оплескан. Щом на хиляди хора препитанието идва от контейнерите за смет, а на други от престъпления, не може да има нормален живот!

Бедна, жалка Българийо! Какво да сторим, че да те изправим отново? Как да гледаме в очите майките и децата си? Защо се страхуваме, ако трябва дори с кръв, да си извоюваме един по-достоен живот? Къде са МЪЖЕТЕ ти, Родино, къде са ЖЕНИТЕ ти? Всички свестни ли отидоха в чужбина? Само „лош човешки материал" ли остана да замърсява земите ти? С какво всъщност сме доказали, че заслужаваме да живеем като французи, англичани или германци?

Знам едно – нищо не се получава наготово и даром!!!

Красимир Бачков