ДЪРЖАВА БЕЗ МЪЖЕ. ВРЕМЕ Е ЗА ПРОВЕРКА: „ПИДАЛ” НА БОКО ЛИ СИ ИЛИ МЪЖ НА ЧЕСТТА

Този текст ще е яростен. Като кастилска кама. И като хайдушки ятаган, прерязал лицемерни гърла. Не време разделно е дошло, а време, разсечено с нож – или си с „пидалите” на Боко, или си мъж на честта. Отнася се и за жените. В България те са повече с топки, отколкото „метро-сексуалните” типчета.

Всичко в тази територия, наречена държава, минава вече онези вселенски граници, в които, ако не си дорасъл да носиш смирение, поне трябва да си запазил чувството за самосъхранение, наречено – страх от Бога.

Този текст е продиктуван от самозабравянето на някои „борци за морал”, които се опитаха да ми назидават „урок по морал”. И да се опитат да пренесат собствените си лупинги като позиция, върху моята клета глава, размахвайки пръст, че „съм минала в лагера на Цветан Цветанов”. И то само, защото съм казала … истината.

Къде бяхте, бе, дрисльовци, къде бяхте, питам, когато аз и АФЕРА, не си продадохме душата на диктатурата на Бойко Борисов и ГЕРБ?! Не „Бойко”, както го пишете и изговаряте. А Бойко Методиев Борисов.

Къде бяхте през цялото това време?

Близахте ли задниците на Борисов и Цветанов?

Близахте. И ви се услаждаше.

Сега сте първи „воеводи” срещу кохортата на двамата, които превърнаха България в държава на мутренска бригада.

Сега ВИЕ сте „биткаджиите”.

Само че аз имам памет.

И помня, мушмороци, къде бяхте ВИЕ!

ПОМНЯ ПОИМЕННО ОНЕЗИ ЖУРНАЛИСТИ, КОИТО НЕ СВЕДОХА ГЛАВА.

И те се броят на пръстите на едната ми ръка.

Сашо Диков може и да го съсичам сега, но ТОГАВА, когато ВИЕ мълчахте като задници за престъпленията извършени от Борисов и Цветанов, Сашо беше „брат по оръжие”.

Кристина Патрашкова и Явор Дачков, с които съм водила свирепи полемики, бяха на барикадата обаче, и бяхме на една и съща позиция ЗА ДЖАНДАРЩИНАТА И ОГРАБВАНЕТО, оставайки без гласове за да предупреждаваме, че това, което се случва в България е сатрапство.

Недялко Недялков го нямаше, защото той винаги е в злокобната сянка на „големите пари”. И днес е там. Не на фронта.

Тогава мълчахте, мълчахте, мълчахте, мълчахте, мълчахте.

Днес сте на светло „бойци” срещу Борисов, а  на тъмно – „щменти –капели – договорились“.

Този текст е личен.

ЗАЩОТО МИ ПИСНА ОТ ИЗМЕКЯРИ.

Защото ми писна в тази държава простите да са онези, които се разбират с простите.

Защото ми писна лайняната лъжа да бъде наричана „журналистика” и да бъде ползвана за чист рекет.

Защото, виждам онова, което идва след 5 октомври.

И то е – „нашата полиция ни пази”.

Защото „разследване” се нарича една отвратителна пошлост от манипулация на стари дъвкани снимки, но „разследване” никога не се нарича убийството на МВР и ДАНС, за което АФЕРА прегракна.

Защото е лесно да скачаш на „пудели”, но се иска сърце да застанеш срещу  Звяра.

Време е за проверка: „пидал” на Боко ли си, или мъж на честта.

Едно е да бъдеш мъж обаче, друго е да си мъжкар.

Години наред АФЕРА не е променила позицията си.

Нищо лично.

АФЕРА винаги е била, е, и ще бъде остър враг на ДЪРЖАВНАТА ОРГАНИЗИРАНА ПРЕСТЪПНОСТ.

Затова, внимавайте, всички онези, които се излюпихте „бойци” днес, а се посирате при всяко шукване на храстите.

Да, има и такава поговорка – за онази река, пред която стоиш и чакаш трупа на врага ти да мине покрай теб. Но само ако още веднъж някой си позволи да ни вкара зорлем в „лагера на Цветанов”, ще го посечем. От петите.

Защото го можем.

Засега ви подаряваме едно стихотворение:

КАК МИ ЛИПСВАТЕ МОИ МОМЧЕТА, МОИ ХЪШЛАЦИ,

невротично захапали цигарите,

вдишвайки на живот и смърт нетърпението, че сте живи.

Как се е струпала такава навалица от мушмороци,

юпита, фризирани мишлета, унисекс,

обръснати и гладки като охлюви,

с безцветен лак на ноктите.

След тях ни диря, ни миризма –

еднакъв дъх на целофаненото нищо.

Вече няма мъже България,

в България вече няма мъже.

Някакви хлъзгави подобия се вият по пътищата,

бутат се напарфюмирани по борсите,

раждат се не в ризи, а в костюми,

не са чували за Достоевски и Бог за тях е

иконата, която държи попа като им освещава офиса…

Как ми липсвате, мои лоши момчета!

България ражда такива синове – метеори само за да ги убиват.

И докато хъшове,

хайдути,

знаменосци,

воеводи,

партизани,

и вся остальная сволоч

без страх хуква да брани свободата си,

мишоците пълнят торбичките със жълтици.

Те не удрят по масите,

нито се бият,

не стрелят по нощите

и не ходят по сокаците,

нямат хвърковати чети и верни комити,

самодиви не им превързват раните,

те киснат по спа-центровете…

И жени нямат, защото не се знаят от кой пол са.

Новите строители на България.

Държава на предадените и убитите мъжкари.

Държава без мъже.

Веселина Томова