Дянков – Чужда мишена на свойски интереси

Доста екзотично е тъкмо пред Корумбашев министър-председателят да “сподели” най – съкровената тайна на държавата, свързана с горещото желание на червените и техния президент Първанов на всяка цена да отстранят Дянков от правителството.

Знам обаче, че Дянков от доста време е приоритетна мишена на опозицията. Евентуалното му сваляне би било попадение на опозиционните стрели “в десетката”. Това е политически въпрос от първостепенно значение и не искам да гадая каквото и да било без яснота от страна на Борисов по въпроса.

Абсолютно ясно е в същото време, че Дянков се е превърнал в дразнител, който създава главоболия на премиера и в този смисъл не може да се изключва нищо…

Не е моя работа да преценявам аргументите “за” и “против” експертните качества на Дянков, но по отношение на политическата окраска на атаката срещу него и днес стана ясно на какво наблягат неговите опоненти. Видният представител на БСП Георги Пирински (единственият висш партийно –държавен служител от времето на Живков в днешния парламент),

обвини днес в парламента Дянков,
че е заплаха за националната сигурност на страната и че е “чужд, сляп и глух” за нейните проблеми.

Чужд!
Това е внушението, което упорито прокарват политици, като някогашният заместник – министър на търговията в НРБ Георги Пирински. Колегата му Петър Димитров беше дори по – откровен, когато призова Дянков да си ходи в Америка, възкликвайки от телевизионния екран, че му било писнало от министри, чиито деца не говорят български.

Нека да припомня с какво Дянков се оказа не просто чужд, но направо злодейски враждебен. Ето накратко какво заяви той на 15 октомври 2009 г. :

”Ако се направи пълен икономически анализ, ще се окаже, че АЕЦ „Белене“ не ни трябва.
България е водила досега енергийна политика на принципа „каквото каже Русия“ и съобразно група партийци, свързани с проруски интереси.

Идеята за построяване на всяка цена на АЕЦ „Белене“ е лансирана, без да има икономически анализ, без публичен дебат. Българската държава въобще не трябва да се меси като гаранция или като заеми около АЕЦ „Белене“.

Дори и да има икономически смисъл от тази централа, не е ясно как проектът ще се финансира, особено по време на тази криза, посочи той и оцени като несериозна идеята да се строи едно такова голямо съоръжение и след това електроенергията да се изнася.

Дори да се построи, няма да има достатъчно търсене на тази енергия, особено в чужбина.”

На тази своя позиция, изразена по такъв категоричен начин, той не е изменил и досега. Да се чудим ли, че се оказва толкова омразно чужд в страната, в която свойски се разпореждат и се боричкат за кокала лобитата на руските стратегически енергийни проекти?

Иво Инджев
www.ivo.bg