Д-р Николай Михайлов: Бойко Борисов е страхлив политик и немощен лидер!
„
Годината ще е под знака на изборите. Не съм сигурен, че става дума за надежда в собствен смисъл на думата, колкото за интерес свързан с предстоящите избори. Изходът от тях не е ясен дори за тези, които по силата на професионалната си принадлежност трябва да знаят това. Има неяснота кой ще управлява България. От една страна това е политически въпрос. От другата страна е развитието на кризата и ефектите й върху българското състояние. Страната е в една бих казал „глуха” криза, защото няма достатъчно ярка, площадна улична активност на недоволство, но има стаено много голямо разочарование на предприемчивите хора от това управление.”, коментира в интервю за БНР – „Христо Ботев” д-р Николай Михайлов.
И продължава:
„Картината е по-скоро свързана с тревоги и с въпроси. Всички обещават, но никой не съумява да изпълни обещанията си. ГЕРБ дойде на власт с две основни идеи – да накаже виновните и да въдвори ред в страната. Българите имаха надежда да преживеят една метаморфоза към едно по-добро общество, но това не се случи. Аз не вярвам в ускорения, защото фундаменталното условие на българския живот е много трудно променимо. Става дума за националния манталитет, за начина по който хората преживяват живота си, по който мислят, чувстват, оценяват. Това условие не се коригира лесно.
Иначе беше съвършено ясно от самото начало, че Борисов няма профила на човек, който може да извърши радикални реформи към по-добро. Той произтича от подземните нива на българския преход и няма морална и политическа сила. Той не може да се сблъска с тези, от които собствено произхожда и да реформира България. Този човек няма нито капацитета, нито мотива.
Той не може да преживее тази инфраструктура на прехода като скандална, за да се сблъска с нея на собствен политически риск. Аз мисля обаче, че Бойко Борисов ще получи достатъчно за да участва в управлението, ако намери коалиционен партньор, което не е сигурно. Има партии, които заявиха твърдата си позиция срещу такъв тип коалиция. Управление между левица и десница е невъзможно, защото тук има много дълбоко ешалониран конфликт и той е свързан с властови злоупотреби, както от Тройната коалиция, така и от Борисов. Тези две страни на класическия сблъсък ляво-дясно са непримирими, защото злоупотребяват с власт когато са на власт. Следователно те не могат да управляват в национален интерес и в договор помежду си. Затова Борисов ще направи всичко възможно да представи една дилема пред българския гласоподавател за собственото му управление като продължение на строителния му ангажимент в полза на България. От друга страна ще бъде изтъкнат рецидив към управлението на Тройната коалиция, което той описва като бедствие на корупцията и грабежа.
Въпросът е, че неговият изумителен PR-талант успява до голяма степен да покрие злоупотребите на собственото му управление, които рано или късно ще бъдат разкрити. Той в последна сметка ще инкасира негативите.
Този човек работи като своеобразна политическа икона, която е морално недосегаема, като свръх институция на България и прехвърля отговорността за управлението на страната на ресорни министри и дребни чиновници, които инкасират всички негативи дори най-ярките безобразия. За съжаление често той успява да справи с отиграването на такива къси пасове. Дали ще успее да заблуди публиката на предстоящите избори зависи от състоянието на хладилника, от безработицата, от глада, от диспропорцията между надеждите и резултатите.
Бях казал, че икономиката е тази, която тича по петите на Борисов, но засега все не го застига. Не става, защото българският избирател е дълбоко и трайно разочарован. Той питае известни надежди, когато избира управление, но основното за него е реванша. Той иска предходното управление да бъде наказано чрез инструмента на тези, които избира.
Чрез Бойко Борисов българите пожелаха голяма болка за Станишев и Доган, но нито един от двамата не пострада. Борисов не е направен от това тесто, защото той е страхлив политик. Той има много ярки популистки жестове, сценично е много енергичен, словесно умее да се заканва, но на практика не може да предприема действия. Той е немощен лидер, така си мисля аз. Лошото е, че българският избирател знае, че обитава страна, в която нищо съществено не може да се случи през политиката. Това е основно „завоевание” на прехода. Преходът разочарова българите от политиката, защото политиците съумяват да се договорят отвъд бойните линии, които публично ги изправят един срещу друг. Фактически това е една игра за пред публиката и заради клакьорите долу, т.нар. твърди ядра от фанатизирани фенове. Има една голяма разочарована, резигнирана политическа маса, която е обзета от голям политически цинизъм, от гражданска апатия и от себеразрушително мърморене. Хората не виждат никакъв начин да се ориентират. Те свеждат всичко до битовата грижа и семейния интерес. Когато обаче не успяват и там, работата придобива много травматични измерения. Хората започват да се разочароват не само от политиката, но и като цяло от българския живот. Ако са млади отпрашват по четирите посоки на света. Ако не са, слизат под земята. България е във властта на голяма демографска криза. Има социолози, които знаят това, но то не звучи нормативно обнадеждаващо и затова не се афишира. Ние всички живеем през тези особени илюзии, но те не ни вършат работа. Прогнозата на европейски институции за нас българите, е че в края на века ще бъдем 4 милиона! Ние сме най-бедната страна в Европа и т.н. Какво да говорим повече? Една неписана история на политическото задкулисие би трябвало буквално да ни порази с прехвърлянето на всякакви граници и на всякакво приличие. Политиката е изкуство за хармонизиране на интереси, но в случая те са само на политиците, а не на хората в безпътица на България.
Гледах присъединилите се Цветан Цветанов и Цецка Цачева към протестите в Банско. Лицата на властта протестираха срещу себе си.Това изобщо не ме изненада, защото това е почерка на самия Борисов. Той има изумителното нахалство и светлия почин да протестира срещу себе си, напълно солидарен с тези, които протестират срещу него.
Борисов управлява от името на някаква абстрактна политическа власт, която обитава по силата на народен вот и играе двойната роля на човек, който представлява тази анонимна власт, но и тези които са го изпратили там. Когато не успява да откликне на народното очакване, той казва: „Политическата власт е тежко ограничение за мен. Аз съм заобиколен от хора, които саботират по силата на това което са. Аз обаче съм праведникът на разположение, аз винаги ви чувам, аз съм простодушен, един от вас съм.” Тази илюзия е политическата му сила. Това е дълбока безвкусица.Това е ужас. Има някакъв морален интелектуален ценз за упражняване на политическа власт. Това в България е абсолютно потъпкано.
Страшното е, че това става по силата на народен вот. Народът ги предпочита такива каквито са, т.е. народът заслужава точно това.
Той просто не различаваме реалностите, а те са видими.
Цялото интервю можете да чуете тук:
afera.bg