Ексконтраразузнавач раздра ризата на спецслужбите. Кой ги убива и ги дава курбан.

„И най-невероятните шпионски истории не могат да се сравнят с някои случки от онова време…”.

Думите са на Стела Римигтън, бивш директор на МИ-5 и са поставени като мото на новата книга на Павлин Павлов „QUO VADIS, COMES?”

От упор бившият контраразузнавач Павлин Павлов, гледайки право в очите, ги пита: накъде вървиш, другарю… /comes – от латински – другар, съратник/.

В „QUO VADIS, COMES?” няма нищо измислено. Ексспецът по немското направление и „източните републики”, начело с чеченците, в спецслужбите Павлин Павлов, вади на показ убийствено точно покъртителната картина на българските специални служби.

Павлов е безпощаден и в същото време с чистосърдечна чувствителност показва кухнята на обругаваните като „мръсни ченгета” и „гадни типове от ДС”.

Всеки трябва да прочете тази книга за да открие с изумление как спецслужбите са пълни с боклуци, но и с изумителни бисери!

„Едната цел, която си поставих с написването на тази книга бе да разкрия завесата какво е ставало в службите и какво е останало и как може да бъде убита една служба по политически причини. Сега, даже когато търсиха нов началник на ДАНС – Варна де оказа, че няма човек с повече от четири – пет години служба! А по закон шефът трябва да има най-малко десет години за да оглави службата. Къде бе, братче, то няма на служба да има някой, който повече от десет години да е работили?! Стела Ремигтън ме наведе на тази мисъл за случките и така изградих книгата си. Какво представляваме ние? Преди промените – безлични герои – като кажеш, че някой е от ДС, а че вътре има боклуци, никой не знае. Същото е сега – мръсни ченгета, ама дали е имало свестни между тях, никой не знае.”, ми доверява котраразунавачът Павлин Павлов в много честен разговор, който водим след като вече съм прочела книгата.

Агентурата – беше пълно със самоинициативници, които се чудеха как да се закачат за сега омразната ДС.

В книгата има изключително любопитни случки с потресаващи признания как се работи и как се избира агентура. За един от епизодите веднага питам Павлин – той дава пример с Иван Костов и за това как никога не би отказал да сътрудничи на ДС. Някой дори може да приеме примера като чиста монета. А може би е?

„Това е измислена метафора. Същото може да се каже и за Бойко Борисов. Бойко Борисов е бил преподавател в нашата Школа. Той ми е водил бойно-приложни дейности. Представи си за момент, че човек от нашата служба / б.а. – има предвид ДС/ отива при младия асистент Бойко Борисов или Иван Костов и му казва: „Другарю Борисов, във вашия курс на обучение има едно зрънце, което се казва Павлин Павлов, я ми кажете всичко каквото знаете за него…Логично е сегашният Бойко Борисов, или сегашният Иван Костов да каже: „Абе, слушай бе мръсно ченге, я се разкарай, аз ви мразя, аз ви ненавиждам!”, и честно и съзнателно ще знае, че за това той ще бъде увлонен и изхвърлен от катедрата, защото е отказал да сътрудничи на органите на ДС. Е, представящ ли си го това за истина? Ама, не че е заплашен, а просто как ще откаже? Че аз съм имал 300 случаи – когато работим по едно лице, първата работа е да се молиш на Господ някой служител на МВР да живее около него, след това някой от партийния сектор да живее наоколо, някой пенсионер от нашите… Това за нас означава, че няма нужда да търсим агентура, отиваме и тези хора сътрудничат.

И сега понеже всички „безотказно са репресирани от ДС” е много лесно да се правят на герои. Това беше системата. Затова е била тоталитарна. Защо я търпяхме тази система?! Значи – 30 000 слружители на ДС, 330 000 агенти, останалите 7 670 000 човека, с извинение, какво х… му са гледали, как така са търпяли? Защо не направиха като в Полша?

Не искам да прозвучи грозно, но беше пълно със самоинициативници, които се чудеха как да се закачат за сега наричаната от тях „омразна ДС”. Иван Ангелов /б.а. – бивш офицер от Шесто, сега адвокат/ имаше на бюрото си една кутия с клечки за уши. Викам му: „Иване, какво става, бе, какви са тия идиотщини? А той: „Павка, да си чистя ушите. Такава кал! Не можеш да отидеш на театър, бе! Още от коридора: „Другарю Ангелов, нещо трябва да ви съобщя!”. Беше им писнало и на двамата Ивановци. /б.а. другият Иван е Иван Иванов – бивш шеф на Шести отдел във Варна/ Сега чуват: „Мръсният шестак”. А кой го омърсява? Той си изпълнява служебните задължения и не може да си поеме дъх от камара от интелигенцията, която сама се натиска да „довери” нещо за другия. Днес същите тези самоинициативници всичките са „репресирани” и са влудени от омраза към ДС.

И сега ще ти кажа, забележи, най-малко агенти са регистрирани от Шести отдел и това е по една единствена причина – защото няма нужда да го вербоваш, той не само сам е готов да приказва, но той и те търси сам. И сега е същата история сред интелигенцията, с разликата, че колегите имат много по-важни задачи.”, е пределно откровен Павлин Павлов.

Тук му е мястото да кажа, че в книгата има един много знаков момент, в който благодарение на агент – чужденец, нашите се светват как точно и защо точно по такъв начин е взривен босът на СИК във Варна Данчо Марков.

„Общо войскова операция” – безумието на един директор на РДВР без ден оперативен стаж, в който всички ще разпознаят Наско Райфайлов, заради отвлечен заложник. Ситуацията оправят службите с… чеченеца Абдула Патаев.

Само открехвам пердето за да заостря вниманието ви към една от случките, описани в новата книга на Павлин Павлов.

Става дума за отвлечен заложник . Директорът на РДВР – Варна, който няма и ден оперативен стаж решава нещо безумно – „общо войскова опарация”. И когато на всичкото отгоре уведомява и медиите къде точно и кога да се явят, на Павлов и Георги Георгиев търпилото им свършва. Правят опит да убедят, че това е лудост. Твърдят, че имат план. И когато след четири дни ченгетата удрят на абсолютен камък, опират до спецслужбите. Какво се случва? Как чеченеца Патаев само за два часа помага да бъде освободен заложника? И защо го прави? Просто прочетете „QUO VADIS, COMES?”. Няма да съжалявате. И ще видите как ченгетата се провалят от безхаберие и как все пак има и такива, на които им свети под шапката.

„Всъщност, на това съвещание за „Общо войсковата операция” ние се страхувахме, че в момента, в който завърши съвещанието, не по-късно от пет минути Абдула Патаев получаваше информация. Значи, пред мен и Жоро Георгиев, Патаев е казвал: „Гаспадин Павлов, Вие единствените, на които аз не плащам!” Това е истината.”, разказва Павлов.

Мръсната история на дисциплинарното уволнение на контраразузнавача, подготвено за устрашение на останалите. И защо Иван Драшков му казва: „Ще си изпиеш горчивата чаша!”

Павлин Павлов е единственият у нас кадрови офицер от службите дисциплинарно уволнен по време на демокрацията.

Малко преди да се случи това, варненската вътрешна дирекция на МВР е оглавявана от Наско Рафайлов, а шеф на РСС – Варна е Иван Иванов. Времето е на управлението на Иван Костов, а вътрешен министър е Богомил Бонев. Областен управител на Варна пък е злокобната фигура на Добрин Митев, който мачка със „сивия си кардинал” в сянка Веселин Динков. Тези хора отвратиха варненци от „синята идея” завинаги.

Във Варна Бонев изпраща т.нар. „софийска бригада”, която да оглави вътрешната дирекция на МВР със спуснати шефове на всички служби директно от столицата.

По-късно Богомил Бонев ще легендира сатрапното време в морската столица на „софийската бригада” с оправданието за „внезапно телефонно обаждане на Иван Костов, докато пътувал от столицата към Бургас”.

Истината обаче е твърде различна:

„Рафайлов не бе помирисвал оперативна работа. И най-неприятното бе, че след като колектива си го прие и все пак очакваше да се работи екипно, той изведнъж стана недостижимия началник. Минава един месец, два, седим с Жоро и се питаме – абе тоя човек какво му стана, бяхме си обещали преди това, че ще работим в екип… И идва един момент, в който пристига една секретна телеграма и трябва да я подпише директора. Жоро вика, слез ти…, аз се дърпам – абе, не ща да сдизам… Така или иначе слязох аз долу, седи в кабинета директорът, аз нарочно бия токовете: „Господин директор, разрешете да остана!”. „Да, Павлов, заповядайте!”. Давам му телеграмата, той я подписва. „Нещо друго?”, пита. Викам: „Севсем не”. Рафайлов отвръща: „Свободен сте” и аз се врътвам, и на вратата се обръщам и му викам: „Кво става, бе, Наско, с екипността, докъде я докарахме?” А той: „Павлов, аз знам, че Вие сте малко по-емоционален, вие не сте ориентиран, не сте в течение…” „На каво не съм течение, бе? Ти забрави за какво говорихме…” подпалих. И фактът е налице – изолира се и помисли, че е хванал Оня за шлифера, и падна в капана с двата крака.

Забележи, оказва се, че преди да дойде Бонев, а ние тогава смятахме, че е както казваше той по-късно, че докато пътувал уж Костов му заповядал за „софийската бригада”, е лъжа, защото в момента, в който Бонев обяви новия състав и Иван Стефанов тръгна с него, Бонев остави да управлява Дирекцията началник сектор от нашата служба! Това беше прецедент! Началник сектор от служба Сигурност да ръководи РДВР, при живи зам-начанлик, пожарникар /казва го иронично/ и т.н. А после стана ясно, че лицето Добрин Митев е разчитал на своя любител разузнавач Веселин Динков, който ако знаеш кой го е ръководил като агент на Икономическа, ще се сетиш как така изведнъж този началник сектор става доверено лице на новото ръководство!

И понеже беше известно, че аз подържам връзки с ръководството в София в лицето на Иван Драшков, мой съученик и колега, заедно сме завършили Школата, и някой се е подплашил, че може аз да стана шеф на дирекцията след софиянците… И бяха решили да направят удар за устрашение, да ударят така, че всеки да си седне на задника.

Аз съм единствения старши офицер дисциплинарно уволнен по време на демокрацията! Две години военна прокуратура ме разследва.

Тогава отидох в София… И ме прие незабавно ген. Атанас Атанасов. Не мога да го обвиня в любов към комунистите, нито в подобни такива чувства към лица като мен, но ме прие веднага от спортна страст. Той не можеше да търпи Бонев. И направо се шашна, че за негов офицер, началник отдел, излиза предложение за уволнение без да се съгласува с него. Беше чел материалите, и ми каза: „Павлов, ако десет процента от това, което е написано е истина, аз ще ти подпиша докумнетите за уволнение”. Викам му: „Приемам, никакви проблеми”. Изслуша ме и после каза: „Веднага отиваме при Божидар Попов /б.а. – тогавашен главен секретар на МВР/. Буквално месец по-рано бях приключил една разработка, за която бях награден, тогава Божидар Попом дойде от София и очевидно ме е запомнил, защото първо каза, защото се бях наторпочил: „Колега, спокойно, аз знам кой сте, не си ли спомняте че ви слушах …”

После подпря с ръка главата си и каза: „ Аз ви слушам…”

40 минути не е мръднал, нито ме е прекъсвал и аз говоря по 13 точки обвинение – през това, че съм създател на ТИМ, подържащ връзка със СИК чрез Митко Курназа от Девня, който после стана депутат…

Изслуша ме и вика: „Вижте какво, колега, имате ли представа защо се прави това против вас?” Казах му: „Имам представа, господин генерал, но няма да кажа, защото изпадам в същото положение да кажа нещо, което не мога да докажа”.

Това става на 10 септември 1998 година. До 28 септември – пълно мълчание! На 28 септември през деня ми се обажда Иван Драшков и вика: „Павка, ще черпиш! Божидар Попов вече е взел своето решение и смята да убеди Бонев, да не бъде уволнение, но ще бъдеш понижен в звание и в длъжност, защото иначе ще излезе, че тотално са се …. „ Казах му, че за мен няма значение, и като оперативен работник ще започна, ако трябва, защото това, което се случва е безумие с дисциплинарното ми увлонение.

Сутринта на следващия ден в 6,30 ми звъни и вика: „ Павка, не можеш да си представищ какво е станало снощи! Късно, късно ги е извикал Бонев -Божидар Попов и Атанас Атанасов, и началник кадри, и рекъл: „Къде са материалите на офицера Павлов? Началникът казал: „Ами при главния секретар…”. „И защо са при главния секретар?” – и Бонев пред Божидар Попов казва на Атанасов: „На тебе кой ти е началник – Божидар Попов или аз?” „Ами вие, господин министър”, отронва Атанасов. „Ами като съм аз, веднага да ми се дадат за подпис! Вие кво искате бе, Иван Стефанов ми се обажда от Варна и казва – ако не го уволните тоя, аз си пускам рапорта…”

И Иван Драшков ми вика: „Братко, ще си изпиеш горчивата чаша, това е положението, братко!”

И тогава, чак на 28 септември съм уволнен!

И най-неприятното в тази история е, че това е абсолютно незаконна разработка. Служебна проверка означава, когато е явна, мен трябва да ме повикат, аз съм началник сектор, ръководя контраразузнавателна дейност, имам подчинени, имам агенти през това време, такъв е редът – викат те, представи тези и тези документи, и твоите обяснение по тези случаи. Негласната проверка се прави, но изрично по заповед на министъра. В случая тези започнали да правят проверка без заповед и аз нищо не знам.

Най-гадното беше, че този началник на сектор, който после оглави Дирекцията преди да встъпи Иван Стефанов, той изпълнява проверката! После се оказа, че са викали мои колеги, заплашвали са ги, викали са служители от РДВР, включително момичето от Задгранични паспорти, за да дадат информация, най-лошото – викали са моя агентура да искат информация срещу мене! Доживях, един от задграничните ми агенти ме извика и ме пита: „Господин Павлов, защо ме карат да давам информация срещу вас?”

Тези хора подложиха на компрометиране авторитета на цялата служба и изнесоха на показ пред агентурата, която по никакъв начин не трябва да е наясно, какво се върши в службата! Агентурата ми не е моя лична, тя после ще се прехвърли на следващ колега.

Най-тъжното е, че го направиха по този старовремски, сталински, идиотски начин, все едно че НКВД ми бяха скроили разработката.”

Докато тече делото, в следствието Павлин Павлов се запознава с всички материали по делото и кой какво е писал за него.

Очите му са тъжни, когато ми казва:

„Аз продължих 13 година вече да ги гледам в очите и да разговарям с тях, въпреки че те не заслужават. Като си замина Софийската бригада, от мене поискаха съвет, пак от София, кой да стане началник на службата и аз посочих Светльо Божков. И ще ти кажа защо: това момче единствен, когато ме разпнаха на 9 септември, даже се просълзи, че не е виждал такова чудо.

След като свърши всичко и времената се обърнаха, ми казаха: Сега ние ще направим проверка на тези тримата, които сътвориха тази незаконна проверка – началник отдел и двамата му приближени слуги подлоги.

И аз тогава, сигурно ще ми тегриш една майна, но се обадих специално на Драшков и му казах: „Иване, ако можеш да повлияеш на началника, нека тези хора да си излязат по нормалния начин, да си пуснат рапортите, имат години за пенсии, имат семейства… И тези синковци, които си сложиха дупетата под наем, сега си получават големите пенсии, взеха си 20-тях заплати и пак се виждаме, и си приказваме като се засечем. Това е.

Военна прокуратурата Варна, водена от Бочо Цветков, постъпиха по абсолютно професионален начин и не се поддадоха на огромния натиск. Бочо е бил поставен на огромен натиск, аз не знаех това. Чак след като минаха години разбрах, че Иван Стефанов всеки ден му е звънял и го е карал да действа срещу мене. Ако беше някой друг щеше да ми отреже главата за два месеца.”

Руската мафия и как на всяка цена трябва да я има защото сме „пронатовска държава”

Ако прочетете тази книга, ще видите как един български президент поставя задача към спецслужбите непременно в България да работят по „руската мафия”. Въпреки, че такава няма!

„По едно време във Варна стана така – прескачаха се разни елементи от източните републики, едни с друг се дъвчат, с нашите се дъвчат… Една от нашите намеси бе, когато Патаев се думнаха със сикаджията Ицо Ламята. Малкият брат на Патаев беше промушен с нож, Христо Ламята и той промушен с нож и така беше дрогиран, че вика: „Шефе, виж, кво ми направиха!”, а излизат мехури с кръв от него, ужас…Ама той не усеща.

Тогава едва ги спасихме, защото Патаев само седеше и викаше: „Кровь!”

Абе, викам, айде денги, а той – „Нет, кровь!” С триста зора, някъде около 180 000 марки Христо плати за да оцелее. Тогава беше голямо притеснението у нас, че ще настъпи ярък сблъсък в града и ще настъпят безредици. Много такива неща ги спирахме.”, спомня си Павлин Павлов.

С лицето Богомил Бонев имам лични сметки!

„Когато направихме синдиката на МВР, ние обединихме всички отряди на МВР в една организация. И с полицаите създадохме прекрасни отношения, защото дотогава винаги между службите и полициите имаше търкания. Тук, аз водех първия митинг на полицаите, даже Кирчев /б.ал. – бившият син кмет на Варна Христо Кирчев/ питал – абе кой е тоя, който ги води? А един му казал – абе той е ДС. И Кирчев: „ И той ги води?” Той ги води!

Изведнъж получихме информация, че полицейският синдикат в Балчик прави среща с цел да вземат решение да се отделят в отделен синдикат. Беше една зима, аз с моята шкода отивам за да ги убедя, че това разцепление е глупост. Влизам, те момчетата ме познават – о, Павка, и изведнъж гледам, в ъгъла, на барчето, Бонев. И отдалече Бонев се провиква: „Я, напуснете залата!” И аз му отвръщам: „Господин генерал, аз съм представител на синдикалния комитет и съм дошъл да поздравя конференцията”. „Бе, знам на кого си представител, я напусни веднага!” „Вие бяхте ни обещали, че ще ни информирате когато ще има такава конференция”, репликирам. И оня като скочи: „Как ше те информирам, бе? Аз агент на ДС ли ще ставам? Ти за какъв се мислиш, бе?” И аз запалих: „Абе, я по-спокойно, какво ми викаш!” А той се бърка за пистолета си. И аз посегнах отдолу към моя. И криминалистите, момчетата от София ме хванаха: „ Павка, моля ти се, знаеш го какво лайно е, моля ти се…” и ме изведоха. От тогава с Бонев сме на „приятелски отношения”.

Най-интереснето е, че месец преди да ме уволнят, Иван Стефанов при докладването на една разработка ми каза нещо, което очевидно Бонев му е казал за мен. Бе станало ясно, че е засечен в една разработка и един данъчен от Костинброд. Арестуваха го, и аз там, със следователя. Той казал на следователя: „До два дни ще ме освободите”. „Как така?”, пита сведователят. „ Ами аз съм барабаниста от състава на Нона Йотова и няма начин да не ме освобидите.”, отвръща оня.

И следователя, курназ, му казал: „ Не се притеснявай, сега ще отида, наблизо има един магазин за детски играчки, и ще ти купя едно барабанче, за да използваш да тренираш докато те освободят”.

Това го чух от устата на Иван Стефанов преди уволнението си. В кабинета му бяхме с Орлин Станчев, и той вика:„Аааа, Павлов, вие ли сте купували барабанчета на оня келеш…Ей голяма работа сте вий, бе”, и ме тупа по рамото…”, не крие личната си вендета контраразузнавача.

Георги Георгиев

„Марин Черкезов /б.а. бивш шеф на РСС – Варна/ пусна версията, че едва ли не е убит. Най-тежкото ми беше, когато майка му и баща му поискаха разговор с мен на годишнината от смъртта му и ме питат: „Павлинчо, правиш ли нещо да намерим убиеца? Как да обясниш на една майка, че няма такова нещо.”

Книгата е посветена на шефа и на приятеля на Павлин Жоро Георгиев. Написаното за него е покъртително. Дори и в смъртта си Георгиев дава урок на онези, които разипщолват думички, че „взимал и той”, събирайки ги в бедния си апартамент в краен квартал, на погребението си…

Генерал Веселин Петров и Бойко Борисов. Защо Борисов не търпи предателите

Ген. Веселин Петров не е герой на книгата, но отваряме дума за него, тъй като е уволнен от „новия” стар кмет на Варна Кирил Йорданов, въпреки че точно той го приюти в общината като зам-кмет по сигурността.

Когато вече Павлин Павлов е също на работа в Община – Варна министър Георги Петканов му предлага да оглави вътрешната дирекция на МВР във Варна на мястото на Веселин Петров. Павлов отказва защото е коректен към Кирил Йорданов. Той не споделя това с мен. По-скоро аз го питам за случката. Павлин не коментира, но пък добавя изумителни подробности:

„В кабинета на Петканов бяхме аз, Кирил Йорданов и Яни Янев, тогавашният областен управител на Варна. „Давайте оценка за РДВР – Варна!”, вика Георги Петканов. Яни вика – нямам представа, Кирил –„ ами това е професионална дейност, аз няма как да правя оценки… „Ами ти? По шестобалната систевма….” пита мен. „Добър 4”, твърде великодушен съм. Петканов буквално избухна: „Абе какъв добър, бе? Три на релси! Че тоя не прилича на офицер, бе! Махам го!”

Извика Манчев. „Манчев, генерала да идва и да приключваме”.

И наистина го извикаха. Веселин Петров го викат и той иска две седмици отсрочка да си видел нещата и сам щял да си пусне рапорта. По пътя обратно към Варна се обажда на Бойко Борисов и той от спортна страст, че Петканов е взел решение без да го уведомява, му казва . върни се, и го спасява. И Петканов после каза – не мога да го уволня, защото Борисов застана зад него. Веселин Петров трябва да е вечно предан на Бойсо Борисов. Той го спаси тогава. Дойде време Бойко Борисов излиза от МВР, нашият тенерал остава, няма лоялност, няма туй онуй. Стана с Румен Петков дупе и гащи. И затова твърдях по време на изборите, че Веселин Петров няма да остане, защото знам, че Бойко Борисов не търпи предатели.

Тамплиерите

Павлин Павлов бе един от създателите на Ордена на тамплиерите. Днес и там е изпил горчивата си чаша. Правим интервюто в деня на годишнината на Андрей Баташов, също тамплиер.

„Една година откакто напуснах Ордена на тамплиерите. Общо от шест рицари, които бяхме първите, е останал само Румен Ралчев. Всички по една или друга причина напуснаха. Голямо разочарование ми е това и най-вече от факта, че Ордена се превърна в масова организация за покупко продажба на мантии и за плащане на голям членски внос. За една година нищо не е чуто, че тука има тамплиери! Сега се събират почти като масони да се видят, да се почерпят…и нищо не се прави. Това е много тъжна история.”, истински огорчен е Павлин Павлов.

Един контраразузнавач раздра ризата си пред АФЕРА в истински мъжки разговор.

А книгата, която е написал е много честна и искренна.

Знам, че ще я прочетете, защото си заслужава откровението.

QUO VADIS, COMES?

Веселина Томова

П.П. Книгата е на книжния пазар от 5 декември. Издателството е „СТЕНО”.