ЕМИЛ ДЕЧЕВ ОТ МВР, КОЙТО СЕ УДАВИ В „НИАГАРА“. ИМАМЕ МИНИСТЪР, СЛУЧАЕН МИНУВАЧ, КОЙТО Е БЕЗПОЛЕЗЕН КАТО ВЕСТНИК ОТ МИНАЛАТА СЕДМИЦА. В МОМЕНТА МВР Е В СЪСТОЯНИЕ НА ИНСТИТУЦИОНАЛНО КЪСО СЪЕДИНЕНИЕ

В българската политика по пепейски и дебейски има една стара максима: когато не знаеш какъв човек да сложиш на определен пост, сложи някой с академичен, юридически или НПО-етикет. Покрийте го с тога, закичете го с титли и се надявайте никой да не забележи, че под опаковката няма нищо. Служебният премиер Андрей Гюров (сам пример за подобна опаковка) приложи точно тази рецепта, изваждайки от съдебната зала привидно „чист човек“ – представителят на съдебно-демократичната каста Емил Дечев, за да го хвърли в най-дълбоката кал на държавата – МВР.

Резултатът? Една истинска „Ниагара“ от управленска неадекватност и тотална глупотевина, в която институционалният авторитет се дави между „два пъти капучино“ в кварталното барче. Ходил съм там, между другото, добро ресторантче е, но за такива срещи си има по-подходящи и специални места, защото, уверявам ви, точно там в това заведение „и стените имат уши“.

Изумителният разказ на новия министър за това как е провел критично важна среща с висш полицейски шеф в ресторант „Ниагара“, защото 9-годишното му дете било само вкъщи, не е просто „човешка история“.

Това е институционална капитулация.

В системата на МВР, където информацията е най-скъпото нещо, а сигурността е протокол, „бързата среща за 15 минути“ в публично заведение е сигнал за пълна аматьорщина. Е, аз не съм ченге, но имам достатъчно приятели, които през годините са се повъртели „в системата“. Та, от тях знам доста за „ченгеджийско-меверейската каста“.

И да знаете, докато министърът решава случаят „Петрохан“ с кафе в ръка, тарторите на купения вот вече си водят записки.

Те вече знаят: новият шеф на МВР не е вълк, дори и „пудел“ не е, той е просто един случаен минувач. Човек, който „издирва“ заместник-главния си секретар чрез иронични апели на брифинги с медиите, вместо да го е строил пред кабинета си за 120 секунди, просто не притежава лостовете на властта. Той е министър-фасада.

Историята на МВР помни много комедийни персонажи, управлявали тази система. Помни например Виктор Михайлов, който признаваше, че не излизал от министерството, защото около него се движели мутрите и било опасно. Бога ми, имаше и такива времена в историята ни, за които „джензитата“ от площада, които сега сигурно се радват, че човек на „добрите“ най-сетне ще управлява полицията, сигурно са чували само от клипчета в YouTube. Но тогава в безумното изявление на Михайлов имаше поне грам честност. Страх го е било човекът наистина, а тогава имаше не само мутри, имаше и „пили“ („пила“ – това е жаргон за особено опасен екземпляр), от които си беше редно да те е страх.

Днес обаче имаме нещо много по-лошо – имаме престорена компетентност. Парадоксът е пълен: Михайлов се криеше от престъпниците вътре в сградата, а сегашният министър сам излиза навън, за да превърне решаването на най-големият криминален случай в новата ни история – „Петрохан“, в „кафе с райбер“ на съседната маса с един от началниците на разследването. А когато „етикетът“ излиза от институцията, за да се разбере с подчинените си на неутрален терен, държавата официално е обявена за „свободна зона“ за схеми.

И веднага могат да се зададат много въпроси. Защо в неделя? А защо на кафе, а не в кабинета? Извън институционалните стени няма записи, няма официални протоколи, няма свидетели. Има само „приятелски съвет“ или „директна инструкция“. А бе, малко махленски казано, ама толкова ли нямате ченгета там из ПП и ДБ, та поне не попитахте генерал Наско как се прави тая работа?

Едно време за такава среща дядото на кмета Терзиев щеше да ви направи на дармадан и Белене не ви мърдаше. А пък бащата на новата YouTube и Тик-Ток звезда – „министърът на народа“ Христанов, може да  ви разкаже „що е то явочна квартира“ и защо по-тайни срещи е добре да се именно там. Да не говорим и за основния въпрос: защо на „обедното кафенце“ е привикан точно шефът на разследващите по „Петрохан“? Та това е дело, което концентрира в себе си огромен обществен интерес и може да препъне не една и две политически кариери. Впрочем, две политически фигури – „зелените фундаменталисти“ Борислав Сандов и Тома Белев, вече няма да имат нормални политически кариери, ама те все още не го осъзнават това. Но това е друга тема.

Та, когато „етикетът“ (министърът Дечев) прави такива срещи, той спира да бъде гарант за законност и се превръща в обикновена пощенска кутия за поръчки.

Голямата грешка на Андрей Гюров и по принцип на цяло ППДБ е фундаменталното неразбиране на психологията в МВР. Да сложиш съдия начело на полицията и на по-секретните служби е трагикомедия, в която никой не се смее.

В интерес на истината, Бойко Рашков чисто „меверейски“ беше в пъти по-подходящ. Безжалостен соцкадър на следствието, чийто най-тесен кръг беше само от „дърти стари червени ченгета“, а и по принцип следователите и ченгета са като „дупе и гащи“.

Ако си спомняте през 2021 година, радевият служебен министър Рашков също проведе радикални кадрови промени: мисля, че също беше сменил главния секретар, всички или почти всички шефове на областни дирекции на МВР, както и още една камара шефове по етажите на министерството. И също имаше известни брожения срещу него – къде леки, къде не толкова леки (например в Пловдив, до колкото си спомням). Но безжалостният администратор Рашков, който към онзи момент сигурно изобщо не бе подозирал, че ще се пръкне нещо като ПП, а той ще е вътре и ще му се налага да се занимава с пуделите и пачките на Асен Василев и компания, беше „нагазил“ дълбоко в калта на системата и още от първия ден започна методично да я овладява – нещо, което той постигна за много кратко време, налагайки своята воля и поемайки практически пълния контрол над МВР.

За разлика от Дечев обаче, Рашков познаваше перфектно системата „в дълбочина“. А и истината за Бойко Рашков е, че той е дин много неприятен тип с лют македонски темперамент, никак не лош юрист и даже доста добър преподавател по наказателно право „от старата школа“. Не знам дали си спомняте, но докато беше служебен министър, Бойко Борисов и ГЕРБ обикаляха по села и паланки и всеки ден „виеха на умрело“ срещу него. А това значеше много. Даже се зачудих тези дни, понеже името на Рашков също се спекулираше за поста в МВР (даже Асен Василев открито си го предложи) – кой глупак по оста Радев-Йотова-ППДБ бе предпочел да прати в министерството именно Дечев вместо доказаната „бойна машина“ от изборите през 2021 година? Но това е друга тема.

И да ви обадя нещо. Нито ченгетата харесват съдиите, нито съдиите харесват „копоите“.

Съдиите по природа се гнусят от оперативната работа: за тях тя е „мръсна“, винаги е нещо на ръба на закона, пълна с неразбории, пропуски и гафове, и чисто правно е „ирелевантна“. Ченгетата пък органично презират съдиите като „хората, които пускат тези, които ние хващаме“. Всъщност, полицаите може и да се обичат със съдиите, но това става само, ако са кадри от Школата в Симеоново. Ако щете вярвайте, но дори самият факт, че последните главни прокурори някак си все се пада да са кадри на Симеоново, автоматично прави Прокуратурата една идея по-симпатична за „редовия милиционер“. И това всеки запознат ще ви го каже. Но това също е друга тема.

В момента МВР е в състояние на институционално късо съединение. Оперативните работници няма да си мръднат пръста за шеф, който ги гледа с пренебрежението на морален и юридически коректив.

А министърът-съдия, парализиран от собствената си процесуална чистота, ще продължи да дава интервюта, докато изборите се решават в махалите по старите правила.

Защото това, на което МВР му вика „профилактиране“ по изборите, не е нищо друго освен изнудване, облечено в държавна сила в стила: „Пешо, този път няма да купуваш гласове. А за по-сигурно ще те задържим теб и тайфата ти за една седмица преди изборите. Пък, ако не купуваш, си прави схемички, кради си, продавай каквото искаш на воля.“ Сами разбирате, че един съдия от „демократичната общност“ е далеч от подобни нагласи. Всъщност той въобще няма и да разбере какви ги вършат подчинените му по изборите и кой за кого бачка, защото „кастата на ченгетата“ ще прави всичко възможно да се крие и да отбягва „съдийчето“.

Проблемът е, че престъпността и купеният вот не се плашат от етикети. Те се плашат от хора, които познават калта, знаят как да газят в нея и имат смелостта да „профилактират“ тарторите в кабинета си, а не в „Ниагара“.

Днес имаме министър, който е чист като съдебно решение за развод по взаимно съгласие, но е безполезен като вестник от миналата седмица.

И докато той си пие кафето в неделя, „райберът“ на държавността окончателно се откъртва.

А Борисов и Пеевски тънко се подсмихват от снимки с техни симпатизанти, защото вече прекрасно знаят, че МВР няма да се справи с това, което в общественото пространство се нарече с клишето – „организация на изборите“.

Филип Антонов