Жан Луи Брюгиер: „Къртица“ ми потвърди българската следа

Париж, Франция /КРОСС/ Българска „къртица" на служба в ДС, изпратена под прикритие във Франция през 1966 г., разкрила истината за "българската следа" през 1984 г. пред френския съдя-следовател Жан Луи Брюгиер. Атентатът срещу Папа Йоан Павел Втори бил всъщност поръчан от ГРУ с цел дестабилизация на КГБ и военно нахлуване в Полша. Изпълнението било поверено на българското КДС, което от своя страна използвало „Сивите вълци" за подизпълнители. Това разказва самият съдия в книга, озаглавена "Това, което не можах да кажа", издадена през декември м.г. от издателство Робер Лафон. По-късно информацията му е била потвърдена от висшестоящ служител на КДС, с който разговарял в София през 1991 г. Жан Луи Брюгиер не разкрива самоличността на неговите "информатори".

В същото време Ив Боне – директор на Френското контраразузнаване от 1982 до 1985 г., заявява в интервю, че никога не е чувал за българска „къртица". "Категоричен съм. Никога не съм чувал за българска къртица, което означава, че нейното съществувание е повече от невъзможно", казва той.

Жан Луи Брюгиер и Ив Боне дадоха интервюта специално за Информационна агенция КРОСС.

 Интервю на Румяна Угърчинска с френския съдия-следовател Жан Луи Брюгиер

Специално за Информационна агенция КРОСС

 – Ако се съди по това, което е написано във вашата книга: "Това, което не можах да кажа", публикувана миналия месец, Вие сте човек, който смята, че всичко трябва да се каже?

– Като се вземе предвид изтеклото време, има неща, които могат да се кажат. Ние вече сме излезли от Студената война, една трудна епоха. България днес е член на Европейския съюз. Това са неща, които са част от миналото й. Смятам, че не е безинтересно, от историческа гледна точка, да се хвърли светлина върху една епоха, когато България бе част от Източния блок.

 -Има ли много факти във Вашата книга, свързани със студената война и Изтока?

– Само няколко, тъй като възнамерявам да посветя една бъдеща книга специално на този въпрос. Споменавам най-вече факти, свързани с групата на Абу Нидал и по-специално с аферата Сити оф Порос, тоест един атентат на групата на Абу Нидал срещу пътнически кораб в Гърция през1988 г. В този случай установихме, че групата на Нидал бе получила помощ от някои източни страни като Югославия например, но също и от България, от гледна точка на логистиката. Това беше епохата на така нареченото "мирно съвместно съществуване", зад което всъщност се криеше фактът, че страните от източния блок не участваха пряко, но подпомагаха или поне си затваряха очите, когато този вид индивиди преминаваха през териториите им. Такъв беше случаят и с България. Но по това време беше немислимо да се водят разследвания в тези страни, поради естествени политически причини. И аз не стъпих там до момента, в който ми се отдаде да "обърна" един български агент и без да знам, че живееше като нелегал във Франция. Т.е. една къртица, за да бъда по-точен.Той се намираше в трудно положение, тъй като беше попаднал в една съмнителна финансова афера и тъй като се чувстваше изоставен и объркан, направи предложение за сътрудничество. След като го проверихме, той достави информации.

 – Вие наричате този агент Иванов, но кой е той?

– Никога няма да разкрия истинското му име. Когато го открих през 1984 г., той беше в нелегалност, т.е. под прикритие. Той беше бизнесмен и имаше предприятие с реална дейност. Но в един момент се беше забъркал в лоши афери и беше извършил няколко измами. Съвсем класически случай. Беше инфилтриран във Франция и говореше безупречен френски. Мисията му беше разузнавателна и работеше за КДС. Разбира се, аз предадох тази личност за обработка на френските разузнавателни служби. Интересното е, че по-късно – към 1989-1890 г., българската ДС се прояви като доста реактивна и се опита да изпревари промените и да установи връзки със западните си колеги. Така, този човек стана нещо като двоен агент.

Аз допринесох за официализирането му. Новата му мисия бе в услуга на двете разузнавания. Тогава реших да се възползвам от новото становище на българските служби, които променяха стратегията и позицията си. Казах им, че разполагам с информация, че са били съпричастни към терористични действия и ги попитах дали ще се съгласят да изпратя официална следствена поръчка, чиято цел бе да намеря доказателства за този вид деяния. Отговориха ми: „Няма проблем", и заминах за София юни 1991 г.

 -Как бяхте посрещнат в София?

-Обстановката бе все още тази на Студената война. Нещата почти не се бяха променили. КДС не съществуваше от един или два месеца. Образувана бе нова служба, но хората бяха същите. Един от тези, които ме посрещнаха, ме попита: „Но Вие не сте любопитен, не ме питате кой съм аз? Аз съм шефът на контраразузнаването, работил съм 30 години в службите, както и в контакт с КГБ". Трябва да отбележа, че всичко мина много добре. Всичко, което искахме, ни бе предоставено и ние намерихме доказателствата, които търсехме. Г-н Кацамунски, шефът на Следствената служба, който бе работил и за службите, ни оказа пълна помощ. Дори намерихме стикерите на самолетните билети, ползвани от терористите от групата Абу Нидал. Имахме достъп до бюрото на авиокомпания „Балкан", където се съхраняваха.

 -Как приключи следствието?

-Терористите бяха осъдени. Не бе предприето нищо срещу България. Това, което намерихме там, ни помогна да разнищим аферата. Българите не бяха косвено засегнати, както беше и в случая с Карлос. Той бе минавал през България, но главно следствието за него протече в Румъния, Унгария и най-вече в бившата ГДР, където разполагахме с цялата документация на ЩАЗИ, в която открихме и хиляди документи от самото КГБ. Благодарение на това, разкрихме много неща около Карлос. Например научихме, че известният адвокат Вержес е бил част от неговата мрежа, както и един друг швейцарски адвокат.

 -Какво разкри пред Вас къртицата Иванов?

-Най-значителното касаеше атентата срещу Папа Йоан Павел Втори. Иванов обясни, че това бе свързано с разчистване на сметки вътре в държавната структура на СССР и в техните органи за сигурност, по-точно между ГРУ и КГБ. Той разкри тези неща първо пред мен и аз подадох информацията на съответните служби, които я анализираха. Бях крайно предпазлив и исках да проверя този източник. След това го предадох директно на службите. Не беше моя роля да се занимавам с дебрифинг на агент. Така разбрахме, че поръчката е от ГРУ, а изпълнител е българската ДС, която от своя страна е предала подизпълнението на „Сивите вълци".

 -С какви потвърждения, факти или документи разполагате за казаното от Иванов по въпроса за атентата?

–Информацията бе потвърдена от един висшестоящ от българските служби. Но няма нужда да настоявате да разберете кой е той, никога няма да кажа името му. Винаги съм пазил информаторите си. Казах всичко, което бе възможно да кажа.

 –Как ще коментирате факта, че според Ив Боне – шеф на ДСТ (френското контраразузнаване), между 1982-1985 г. не съществува случай на разкриване на българска къртица във Франция по това време?

-Защото къртицата бе обработена от ДЖСЕ, тоест разузнаването. Тогава отношенията между тези служби хич не бяха добри във Франция и аз бях в средата на свадата. Във Франция ДСТ има двойна роля. Това е службата на контраразузнаването, но тя е нагърбена и с полицейски правомощия за следствени поръчки. Те могат да работят по заповед на съдии и аз работих много с тях по досиетата, свързани с ислямския тероризъм.

 -Предупредихте ли Вашите колеги италианци, които по това време подготвяха в Рим процеса за "българската следа"?

-Не. Тук сме в сферата на разузнаването и аз нямах правна поръчка да се занимавам с това. Сметнах, че става дума за информация, която спада към дейността на секретните служби и нямах правомощия да я разглася. Затова изчаках чак до днес. В случая нямаше следствена поръчка. Но например получих такава за "българския чадър". Когато бях в София, хората от следствието ми казаха, че искат да разследват този случай, да намерят доказателствата и да осъдят виновните. Помогнах им да изготвят международна следствена поръчка до Франция по казуса Костов. Аз я изпълних и им изпратих заключенията по съдебен път. Тогава те имаха намерение да изчистят миналото. Не знам дали това е станало. В тези години в страните от източния блок съществуваше един вид еуфория, която продължи до 1991-1992 г. След това всичко се затегна и в България, както и в други страни, имаше случаи на отказ за сътрудничество. След началния ентусиазъм се оказа, че служителите в администрацията са същите като преди. Единствено в Германия нещата протекоха различно. Но ако се говори за Румъния, Словакия, Чехия, Полша – всичко стана много сложно. В Унгария се наложи дори да ги заплашим, че няма да влезнат в Европейския съюз. Ще трябва сигурно да се изчака някои служители да излязат в пенсия, за да се променят истински нещата.

 -Да се върнем към атентата, Вие не предадохте никаква информация на италианските си колеги, дори и по време на работните Ви срещи по-късно със съдия-следователя Розарио Приоре?

-Не, но преди няколко години приех представители на парламентарната комисия Митрохин и разговарях с Паоло Гудзанти. Те бяха много възбудени, както само италианците могат да бъдат… Знаете ги какви са… Казах им някои неща, но не всичко, при условие да се пази в тайна. Имаше дори правен договор за това, но те не го спазиха, разкриха всичко и го вписаха в заключенията на комисията, с амалгами с други елементи. На италианците не може да се разчита!

 –В заключенията на италианската парламентарна комисия Митрохин се твърди, че Вие сте ги информирали как Агджа е бил трениран в лагери на ГРУ в Сирия и Судан.

-Такива неща не съм им казвал. Казах им, че българите са замесени, без разбира се да разкривам източника. Останалото е бродерия от тяхна страна.

 –След атентата двама от съучастниците, „сиви вълци" като Али Агджа, извършват на територията на Франция, между март 1983 и декември 1985, над десетина атентата срещу френски граждани, членове на арменската общност. Вие като съдия-следовател, отговарящ за борбата с тероризма, занимавал ли сте се с някой от тези случаи?

-Не. „Сивите вълци" бяха манипулирани от българите по стечение на обстоятелствата… Не съм се занимавал със „Сивите вълци"… освен когато разпитах, по една италианска следствена поръчка (б.р. : следствена поръчка издадена от Розарио Приоре декември 1991 г.), един Сив вълк, който се намираше във Франция. Ставаше дума за Орал Челик, преди екстрадирането му в Италия (б.р. : декември 1993а г.)

 –Какво ви разказа Орал Челик?

-О, нищо съществено. Както всички подобни личности той отричаше всичко.

 -Не Ви ли спомена за неговите контакти със службите във Франция?

-Да, ама това е типично за хората, които се озовават в затруднение. Алжирците правят същото. Той нищо не разкри. Разпитът беше много… банален.

–Кой е Жан Луи Брюгиер?

-Роден 1943а г. в семейство на магистрати (от единайсе поколения) Жан Луи  Брюгиер започва кариерата си на съдя следовател 1973а г. От 1984а до 2006а г. оглавява специализираната секция за борба с тероризма, в която води следствията срещу крайно лявата организация Аксион Директ, но също и срещу тази на Абу Нидал и на Карлос. Негови са също разследванията за атентата срещу самолета ДС–10 на ЮТА свален 1989 г. в африканската пустиня Тенере, убийството 1991 г. във Франция на Шапур Бахтиар последния Премиер на шаха на Иран, клането на френките монаси 1996 г в Алжир, атентата в Карачи 2002 г. срещу 11 служители на фреската Дирекция за корабостроене (ДСН)  както и за геноцида в Руанда, по който случай той издава  2003а г. заповед за арестуването на президента Пол Кагаме и на шест от неговите приближени. 2006а г. Брюгиер напуска доброволно магистратурата за да се посвети на политическа кариера и се представя на парламентарните избори (които губи) в 2007а г. под етикета на ЮМП, партията на Никола Саркози. От тогава представлява страните от ЕС пред САЩ в рамките на една специална програма за борба с финансирането на тероризма. За него, френското списание Льо Нувел Обсераватьор пише 2007 г. : “ Този тип е психопат, паранояк , мегаломан, един луд, истински. Това казват за него както враговете както и приятелите му, само тона се променя. (…) Никоя власт не би се осмелила публично да му противоречи.” http://hebdo.nouvelobs.com/hebdo/parution/p2222/articles/a346416.html

-Спорните  досиета на съдята Брюгиер

-Атентата срещу самолета ДС–10 на ЮТА :  На 19и септември 1989 г. самолетът ДС–10 на авиокомпания Юта излита от Вразавил (Конго) по посока Париж с прекачване в  Н,Джамена (Чад), експлодира във върдуха над пустинята Тенере в Нигерия. Загиват 170те пътници заедно с екипажа.  Ж.Л. Брюгиер насочва следствието към Либия и специалните служби на Кадафи, които вече са на мерника за подобен атентат в Локерби (Шотландия). Още от самото начало, влиятелни разследващи журналисти като Пиер Пеан се противопоставят на тезата на Брюгиер и бързо представят доказателства за замесени палестински терористични групировки действали по поръчка на Дамас и Техеран. http://www.monde-diplomatique.fr/2001/03/PEAN/14934 Полемиката се разпалва и съдята Брюгиер обвинява Пиер Пеан че е агент на либийските служби, като го заплашва че повече няна да може да стъпи в САЩ. От тогава Пеан пътува безпрепятствето в цял свят и журналистическото му разследване бе потвърдено от Жак Фурне, тогавашния директор на ДСТ (Дирекция за Сигурност на Територията – френското контраразузнаване).

Клането на френките монаси от Тибеирин : В нощта на 27и март 1996г. седем монаси траписти  изчезват от манастира в Тибеирин в Алжир. Два месеца по късно са открити, всичките диво изклани. Следствието водено от Брюгиер посочва като виновни терористите от ЖИА, ислямска фанатична групировка в Алжир и отказва да изслуша, въпреки настояването на адвокатите на близките на монасите, един генерал на служба във френското посолство в Алжир, който твърди че алжирските служби имат пръст в клането. http://tempsreel.nouvelobs.com/actualites/international/afrique/20090715.OBS4211/tibehirine__lancien_juge_denonce_une_polemique_ideologi.html . През ноември 2009а г. Консулативната комисия за тайните свързани с националната отбрата, реши да декласифицира серия от секретни документи свързани със случая за да ги предаде на правосъдиото. Следствито продължава.

Атентата в Карачи : На 8 май 2002 г. 11 служители на фреската Дирекция за корабостроене (ДСН) загиват в столицата на Пакистан след екслозията на кола камикадзе коята хвърля във въздуха военния автобус в който се превозват. Французите работят по подводниците Аугуста, три бройки от които са продадени от Франция на Пакистан, на цена от 800 до 950 милиона евро на бройка. Жан Луи Брюгиер ориентира разследването единствено към средите на Ал Кайда и отказва да обърне внимание на информация изпратена му от самото ДСН в която става ясно че зад сделката стои огромна корупционна схема, със пакистански ретро–комисионни за тайното финансиране на политичиски партии. В началото на 2002а г. ретро–комисионните за Пакистан спират и автобуса гръмва. http://www.verite-attentat-karachi.org/?page_id=89. На 17 декември 2009 адвоката на семействата на починалите обвини публично ред политичиски личности от ЮМП, между които и Никола Саркози, министър на финансиите по времето на “ретро–комисионните”. http://www.liberation.fr/societe/0101609281-karachi-les-victimes-s-en-prennent-a-l-elysee . Следствито продължава.

Геноцида в Руанда : Между април и юли 1994 г. в напрегната конфронтация между хуту и тутси (двете главни племена) са изклани в Руанда 800 000 души главно от етноса тутси. Всичко започва със атентат срещу самолета на президента (хуту) Ювенал Хабиаримана в който загиват и французи. Следствито е поверено на Брюгер който издава  2003а г. заповед за арестуването на президента (тутси) Пол Кагаме и на шест от неговите приближени. 2006а г., твърдейки че са замесени в организирането на атентата. Франция и Руанда скъсват дипломатическите си отношения,п възстановене едва на 7и яниуари 2010а след като бяха разгласени заключенията на нов доклад от експерти в които правителството на Кагаме са оневинени. Докладът изцяло дискредитира слествието водено от  Жан Луи Брюгиер, както и неговите заключения. http://www.lefigaro.fr/international/2010/01/07/01003-20100107ARTFIG00726-rwanda-le-rapport-qui-accuse-les-hutus-.php

Какво твърди Брюгиер в  книгата си “Това което не можах да кажа”.

1984 г. по време  на обикновено следствие за  злоупотреба, Брюгиер попада на един господин, който твърди че е къртица, агент на КДС. За да потвърди това, агентът (наречен с фиктивното име Иванов) дава информации за КДС и най вече обяснява че атентата срещу папа Йоан Павел Втори е поръчан от ГРУ с цел дестабилизация на КГБ за да бъде постигната военна инвазия в Полша. ГРУ дават поръчката на КДС, което е нагърбено с изпълнението.

Брюгер твърди че е предал къртицата Иванов за обработване на ДЖСЕ, външното разузнаване. С течение на времето Иванов става един вид проводник между българските и френските служби, нещо като официален двоен агент който спомага за обмен на информация. Благодарение на това към края на 80те години е осъществена среща в седалището на ДЖСЕ в присъствието на българския посланик и резидента към посолството на НРБ. Среща коята приклюцва със вечеря на която присъства самия Брюгер.

Малко по късноa Брюгиер издава благадрение на новите добри онтошения, международна следствена поръчка за извършителите на атентата Сити оф Порос, които са членове на групата Абу Нидал и са преминавали през България. Получава положителен отговор и заминава за София м/у 10 юни и 4 юли 1991г. Посрещат го Кацамунски и Сахатчиев, по това време директор и зам. Директор на Следствената служба. Брюгер твърди че българските му колеги са поискали от него помощ, за да изготвят международна следствена поръчка за делото Геоги Марков. За да се подготви тази поръчка, Брюгер се среща в София с високопоставен служител на българските служби, който му потвърдил информацията дадено му от Иванов по въпроса за атентата срещу папата.

Жан Луи Брюгиер, който подписвата книгата си под  формата на дълъг разговар със  журналиста от Л,Експрес Жан Мари Понто, твърди също така в един друграздел от 450те страници на произведението, че Клод Алфен, член на Групата аксион Директ е имал пряко участие в смъртоносна престрелка в Париж за коята извършителите, между които братът на Клод Алфен, получават тежки присъди. Авторите пропускат факта че Клод Алфен има пълна оправдателна присъда. Адвокатът на Алфен, известният и влиятелен Тиери Леви, подаде през декември жалба за клевета срещу авторите на книгата. Датата на делото ще бъде насрочена началото на тази година. http://abonnes.lemonde.fr/societe/article/2009/12/28/me-thierry-levy-et-la-memoire-selective-du-juge-bruguiere_1285448_3224.html

Румяна Угърчинска

www.cross-bg.net