ЖИВОТИНСКА ФЕРМА. НИЕ ДРУГО МОЖЕ И ДА НЕ ПРАВИМ, НО ШУМ МОЖЕМ ДА ВДИГАМЕ ДО НЕБЕТО.
Не говоря за Георги Гергов, Росен Животното или Женския пазар. Говоря за книгата и живота ни тук и днес. Щото мнозина са чели тази книга на Оруел, ама както и при много други книги – какво от това?! Известно е, че книгата само по себе си въобще не стига – книгата търси човека, братя. Онзи, в който може да живее, да притвори очи и да разкаже историята си, а не да умира, ден след ден.
Защото разбирате, че всички ние, които живеем в нашата днешна България, всъщност сме доста нафарфорени типове и много обичаме преди всичко шум да вдигаме, ама пък, какво от това?! То само шум не стига бе, пичове! Щото ние друго може и да не правим, но шум можем да вдигаме до небето. И после да го зарежем там, на някой облак, и си търсим ДДС-то. Освен това всякакъв шум произвеждаме – семантичен, политизиран, дезинформационен, тъпунгерски, патетичен, скандален, телевизионен, битов, енергиен, обикновен шум, необикновен шум, лайнян шум. Абе, въобще спецове по шума сме ние, българите. Със заглушител да ни убиеш…
А иначе, ако се върна към книгата, е, то тя е чудесна! И полезна. Дори и на идиоти показва, и то с доста опростени примери (Винету дори би ги разбрал), колко бързо се опропастява една уж изначално добра (пък макар и недомислена) идея, която обаче неминуемо има потресаващи последици, защото тя естествено предлага среда за подмяна на ценности, злоупотреби, терор и отнемане на основни човешки права. За справка погледнете актуалната ни политическа класа и нейните прерийни представители, барабар с медийните им мегафоно-пищячи, които нямат равни в профанизирането на нацията.
Защото на всеки нормален човек му се е случвало да не може да убеди събеседниците с логични аргументи, че тъпотата всъщност е вредна. Уж официално всички са съгласни с тази теза, обаче реално никой не й вярва. Тъпотата у нас е качена на пиедестал бе, братя! Ценим я във всичките й форми и преображения. Уважаваме я и ръка и целуваме. Дори примерите с животни вече не работят у нас. А това ни променя. Ежедневно. На квантово ниво. До там, че аз например вече разбирам и приемам злото във всичките му лица, и някак го приемам естествено, като само към тъпотата ми остана едно такова, трайно нетолерантно отношение. Щото злото си зло – трепе и мачка, но тъпотата те мъчи бе, братче! Ежеминутно те мъчи. Хем си жив, хем нонстоп умираш.
Мразя себе си, значи съществувам!
Това е философията в родна България днес. Доган, Борисов, Станишев, Пеевски, Василев, бабите им, дядовците им, жените им, животните им – благодаря, те са добре. Те са екстра бе хора! И „Лафка“ е екстра. Много скоро дори пуска нов продукт – пакетче тъпота за вкъщи! Отиваш, плащаш 2 кинта, и си взимаш малко лична твоя, вносна тъпота. можеш да я консумираш с прясно мляко, току що източено от кравата от твоята персонална животинска ферма.
Защо ли ги пиша тези неща и аз?! Като че ли нещо ще променя. Я да си взимам хапчето на Нео и да заминавам в някакъв паралелен свят. Свят в който ще седна с някое прасе на маса, ще пием шльоковица, и ще му кълвем опърлените уши.
Щото и това което правя в момента е най-елементарен, прост шум. И за да е по-голям той, ето ви един цитат от Оруел и неговата „Животинска ферма“:
„Той грабна пушката, която винаги стоеше в единия ъгъл на спалнята му, и изстреля в мрака шесткалибров пълнител.“
Шум, животни и млеко…добре дошли в България!
Васил Петев