Животът и смъртта на Иван – Асен Георгиев. 45 години от смъртта му
На 31 декември 1963 г.Върховният съд на НРБ произнася присъда по образуваното от Главна прокуратура дело № 1076. На основание член 77, алинея първа и във връзка с членове 98 и 35 от Наказателния закон на НРБ подсъдимият Иван – Асен Георгиев е осъден на смърт чрез разстрел за шпионаж. Присъдата е окончателна и не подлежи на обжалване. Изпълнена е 4 дни по – късно в Софийския централен затвор…
Иван – Асен Георгиев е забележителна и странна личност в недалечното ни обществено – политическо минало.
Ражда се на 27 март 1907 г.в интелигентно семейство.
Баща му е адвокат от Стара Загора и е съвсем естествено и Иван – Асен да наследи неговата професия.
Завършва право в Париж.
Винаги се носи елегантно, спретнато и чисто и се отличава от заобикалящата го маса негови другари.
Въпреки това и Иван – Асен Георгиев става комунист.
Нещо повече, веднага след преврата на 9 септември 1944 г.е главен секретар на МВР, замествайки и подпомагайки в дейността му суровия министър Антон Югов.
В министерството е около две години, след което е в българското посолство в Париж, а от 1956 до 1961 г. е вече съветник в Постоянното представителство на България в ООН, Ню Йорк, откъдето е отзован през декември с.г.
Завърнал се в София, става председател на Международния институт по космическо право със седалище Женева.
Заподозрян в шпионаж в полза на САЩ, той е арестуван в московския хотел „Метропол” на 8 септември 1963 г. от полк.Иван Охридски, сценаристът на легендарната кримка „Игрек 17”(1972) на Вили Цанков, след което е върнат в София и съден по бързата процедура.
За делата му на „невидимя фронт” 5 години по – късно излиза приличен шпионски боевик на Димитър Петров по сценарий на другия известен ДС полковник Константин Кюлюмов „Опасен полет”.
Филмът е оценен подобаващо и достойно от критиката и има очакван зрителски интерес.
Иван – Асен Георгиев е нетипичен комунист.
Фин и деликатен интелектуалец, той попада в най – жестокото време на революционно насилие и насилствена смяна на системата в най – страховитото министерство, слугувайки на най – големия сатрап в първото т.н.отечественофронтовско правителство – Антон Югов.
Опитвал се е да помага на преследваните от новата власт.
Той например предупреждава Весела Алексиева, вдовицата на известния карикатурист и издател на популярния хумористичен вестник „Щурец”, да се самоизсели доброволно от София , за да очаква в бъдеще вероятното си завръщане в столицата,одобрявайки настаняването й в Панчарево, намира й пропуск за свободно придвижване до София и дори купува лекарства за сина и Александър – бъдещият виден съветник на експремиера Филип Димитров и мастита фигура в корпорацията „РАНД” – Алекс Алексиев.
Нещо повече, след ходатайство пред Антон Югов й осигурява 350 000 лева за щетите по заетия вече от съветския посланик Сергей Лавришчив апратамент, в който след това живее класикът на изобразителното ни изкуство Стоян Венев…
Весела Алексиева се двоуми, но не взема парите, а тъй като през това време Иван – Асен Георгиев заминава за Париж, нея вече няма кой да я пусне в силовото министерство дори за разговор.
Георгиев е подозиран от своите още от началото на 50 – те на миналия век.
През март 1950 г. в Париж се получава телеграма от София, че той и посланик Владигеров се викат на разговор в българската столица, а през октомври 1950 г.Иван – Асен Георгиев е официално отзован от Париж.
След като е присъствал на процеса срещу Трайчо Костов, обесен на 17 декември 1949 г., Георгиев предусеща какво го очаква и иска среща с всесилния диктатор Вълко Червенков.
Държи се дръзко с комунистическия лидер и дори два пъти му заявява, че ако е виновен, е готов да бъде наказан.
Спасил кожата, особено след разпита при партийния секретар на външното министерство Греков и шефа на отдел „Кадри” Иван Спасов, разследващи го за шпионаж и държавна измяна, Иван – Асен Георгиев е назначен в централата на ООН на 2 ноември 1956 г.
И въпреки че в него остава усещането, че е подозиран и е без вина виновен, решава да извърши прелома и да мине „на другата страна”.
Той се поставя в услуга на ЦРУ и предава сведения на шпионската централа до 1958 г., когато според неговите признания скъсва контактите с янките.
Американците го ползват като дребен полицейски доносник, а той си въобразява, че помага на света да се освободи от лудия съветски диктатор Хрушчов!
Смятал е, че благодарение на безценните си съвети в битието му на агент Жорж Дювал ще създаде международен философски институт, в който да играе водеща роля.
И все пак, не всички сведения, които дава на американците, се таксуват като рутинно доносничество.
Негови правилни оценки използва самият шеф на ЦРУ Алън Дълес, което му се и припомня от самия Георгиев – Дювал през юли 1959 г., когато в писмо до него дръзко посочва : ”Разговорите, които съм имал с вашите хора са от висше качество и доказателство за качеството и верността на моите мисли е например фактът, че в речта си, която държахте на един банкет в Калифорния, Вие повторихте една оценка, дадена от мен на Вашите хора, а именно, че след изваждането на Маленков, Каганович и Молотов от Политбюро на ЦК на КПСС и след ролята, която Жуков игра, в Съветския съюз може да възникне опасност от бонапартизъм.(Всъщност именно това обвинение използва самият Хрушчов, за да свали Жуков от поста военен министър и го пенсионира на 26 октомври 1957г.! – б.м.) При това положение Вашите хора искат от мен сведения за лица, искат от мен шифъра”.
Шифрованите съобшения за и от Иван – Асен Георгиев се предават от американците по следната схема – действителните съобщения се предшестват от откъс от Пети концерт за пиано от Бетовен, а маскировъчните – от откъс от незавършената симфония на Шуберт.Радиопредаванията са осъществяват в първия и третия петък от месеца , в 9,30 часа българско време.След като получава шифъра, разбира и на какви вълни ще получава съобщенията, но понеже Георгиев не помни добре заради годините си, „записах ги на самата шифрова карнетка, което е най – голямата глупост, която може да се направи…”
Любопитно е, че нашият шпионин не успява да приеме всички емисии на американското разузнаване, тъй като радиоприемникът му не работи добре!
Иван – Асен Георгиев установява връзка с резидента на ЦРУ Джордж Андерсън – небезизвестният Сирил Блек в Париж през октомври 1956 г. в апартамента на влиятелния бизнесмен Анджело Куюмджийски, а от установяването си в Ню Йорк – т.е. от 3 ноември 1956 г. е в постоянна връзка с Блек – Андерсън.
На процеса се установява, че ако и да е женен щастливо за съпругата си Блага, която не го е подозирала в шпионска дейност, той е поддържал атрактивни връзки със свои любовници, към които е бил необичайно щедър, ползвайки кредита на ЦРУ.
Изключение е богатата 70 годишна французойка Люсиен Буврен.
За Тонка Карабашева в Париж е осигурена издръжка от 100 000 франка месечно под формата на фиктивна стипендия, а Роза Аронова получава не само по 500 долара месечно в Тел Авив, но й е купен и апартамент, след което на името й е открита сметка в женевската „Юнион де Банк Сюиз”, като нейният влог към края на 1960 г. е вече 23438 долара, от които 15 000 са превърнати в акции.
А когато Иван – Асен Георгиев пожелаел да види метресите си, американски агенти със специален самолет – само за тях – излитали до Париж или Милано, за да ги доведат в Ню Йорк, Лейк Плесид или Хуайт – Сълфър Спрингс!
Самият Георгиев не е бил достатъчно корумпиран – към момента на арестуването си в швейцарска банка има само 4000 долара влог, докато разноските по него от щатските тайни служби се изчисляват на 200 000 долара!
Личи си, че именно съкровени идейни подбуди „от яд и злоба, за да си отмъстя”, са го принудили да сътрудничи на американските власти.
А че в ЦРУ са го ценели, се разбира и от неговото признание, че през март 1963 г.в Париж американският разузнавач Джордж Андерсън „ми предаде шифър, карнетка за дешифриране и таблица за превръщане, които понастоящем се намират в квартирата ми, мисля в библиотеката, обвити в марля.”
Което пък навежда на мисълта, че и самият Иван – Асен Георгиев не е бил дребен информатор.
Него го цитира Дълес, съветът му ползва омразният Хрушчов, пък и от дешифрираните му съобщения става ясно, че е бил отлично информиран и е знаел какво да предложи на партньорите си отвъд океана – за разрива между комунистическите партии през юни 1960 г.в Букурещ, за опасните намерения на СССР да изгради в Куба ракетно – ядрени площадки – още преди да избухне караибската криза през юни 1962 г.или за разрива между Хрушчов и Мао през автуст 1963 г.!
Логично е тайните служби на НРБ и СССР да го проследят и заловят.
А и самото му отвличане от Москва на 8 септември 1963 г. от Иван Охридски е реализирано като първокачествен холивудски трилър.
На 26 септември 1963 г. е призован в съда.
Делото се гледа в зала „Тържествена” на Върховния съд.
Председател на съдийския състав е Ангел Велев, а обвинението е поддържано от самия главен прокурор Иван Вачков.
Кинохрониката е също в залата.С камерата си Димо Коларов улавя угнетяващи мигове, в които Георгиев е разстроен и разплакан.
Нареченият от българските разузнавачи „Двуличник”прави пълни самопризнания.
Настоява за най – тежкото наказание, тъй като „действително съм извършил най – тежкото престъпление, което може да извърши един човек и което във всички времена и във всички страни се наказва с най – тежкото наказание.”
Разбира и още нещо, което е същността на драмата му, принудила го да замине доброволно за московския капан – „Никога не можах да се освободя от идеите си на комунист и се самоотрових.”
Съобщава и имената на агентите, с които е поддържал връзка – Андерсън, Бонар, Джексън, Сейлънс.Но не признава, че в последния момент предупреждава „Ленгли”, че ще бъде заловен…
Въпреки това до последните си дни в съда – на 27 декември 1963 г. – Иван – Асен Георгиев твърди – какво съдбовно противоречие! – че е работил за народа си , защото”Аз не можех да мисля с един мозък, зает от американското разузнаване.Но аз мислех, че принасям полза, а не вреда на нашия народ.”
Това го казва един амбициозен и недооценен шпионин със самочувствие, който се е смятал достоен да стане дори генерален секретар на ООН !
Не на такова мнение е главният прокурор на републиката Иван Вачков, заявил в пледоарията си на 30 декември , че дейността на Георгиев е”сатанинско престъпление и морално падение”.
В последните си дни Иван – Асен Георгиев често сменя емоционалния си регистър – на съпругата си казва – „ Събирай всички материали, те ще ти потрябват!” – като сигнал за някакво ново начало между тях (?), а след произнасяне на вердикта на 31 декември 1963 г. в 12 часа с последни усилия на волята крещи на властите :”Убийци, лъжци!”…
Присъдата е изпълнена на 4 януари 1964 г.
Горчивата пикантна подробност е, че по време на екзекуцията в присъствието на Иван Вачков стрелците се издънват и не ликвидират веднага Георгиев, недоубитият шпионин моли да го довършат по – бързо, главният прокурор се паникьосва, та се налага градският съдия Стефанов, присъстващ от любопитство на разстрела, да го доубие по собствена инициатива.
А произнесената присъда дамгосва съдбоносно Инат – Асен Георгиев…
Борислав Гърдев