Живот като в риалити шоу

За тези 20 години на прехода 2 милиона изтекоха не само на запад, а във всички посоки на света и се превърнаха в „Другата България”. Както е тръгнало, мнозина още могат да се отправят скоро в друга дестинация.

Нищо особено сякаш не се е променило за тези 20 години – децата и внуците на „мишлетата-ченгетата” се превърнаха в „клюкари”. Има обяснение – когато прозрачността се изроди в полупрозрачност или е просто квазипрозрачност, всеки може волю-неволю да се превърне в Дон Базилио и да запее „Арията на клеветата”.

Какво се случва всъщност?

За тези 20 години живот и реалити шоу се омешаха и няма граница, животът ни заприлича на „реалити шоу” , а в „реалити”-то се случва какво ли не – женят се, раждат, правят секс, арестуват, скоро и смъртта ще почнат да показват по телевизията. Няма интимност, прекрачени са всякакви бариери. Много прилича на видимост, на прозрачност, на истина, но все пак е избирателна. Всеки, който ни я показва, го прави от своята гледна точка, опитвайки се да режисира събитията и да прави внушения.

Към „тайфуните с нежни /и не дотам нежни/ имена” днес се прибавиха „сладурите”, „терористите” и „регистраторите”. Заедно с „наглите”, „недосегаемите” и какви бяха още, името им става вече „легион”. Както е тръгнало, няма да му стигнат заглавията на министър Цветанов. Хващат ги, но ги и пускат – пак култова фраза. Какъв е КПД на тези ефектни, като филмов екшън, полицейски акции засега ми се губи. И не само на мене.

Та живеем си ние като във филмов екшън етикетирани, клиширани, селекционирани, колекционирани, хербаризирани…И няма край, и няма край. Някой друг подрежда живота ни. Ние само плащаме сметките. Докога? И няма как да не се сетиш за „На крак, о парии презрени, на крак, о роби на труда”.

Може би, защото вдругиден е Първи май.
Какъв беше този празник?
Ще ми кажат по телевизията.

Пенка Калинкова
http://zonabg.info