Живот на кредит /почти по Ремарк/
А витрините едни шарени, едни предколедни, мамят окото и краката ми сами влизат още в първия магазин. За зяпане пари още не взимат, така че се маскирам като делова дама, която си избира някое семпло тоалетче. Докато коментирам наум цените и материите, около мен се скупчват ято продавачки, някои прииждат и от съседните магазини. Е, като единствен клиент в целия пасаж, сигурно им изглеждам като бяла лястовица, или някакво животно от зоопарка. Тази блузка страшно ще ви отива, чурулика магазинерката, залепила на устните си усмивка тип Луи дьо Финес. А онези панталони, просто са ушити за вас – приглася й друга. И ако наметнете един индийски шал, ще сте неотразима – сочи през витрината към павилиона си дама на неопределена възраст. Пък и едно герданче… – шепне току що назначено момиченце.
Опитвам се да се измъкна с класическия от няколко години отговор – нямам пари, но продавачките хорово се разпискват. Та това не е проблем! Ето, блузката е 18 лева. Внасяте 10 процента от стойността й и ние сме готови да ви я дадем на разсрочено плащане за 10 месеца. Пресмятам наум, хм…лев и 80 на месец, къде ли не съм ги дала. Пък и ще има какво да облека на Нова година. Пипвам колебливо портмонето. Докато се усетя, вече сме сключили договор. Питам защо втората вноска е 3,60, но се оказва, че сделката е обвързана с основния лихвен процент и пряко зависи от споразумението ни с ММФ и международното положение. Е! Да се надяваме, че поне положението няма да се промени. Сбогувам се с ятото развълнувани търговки и се замислям. Наистина такава блузка върви с весело пъстро шалче. Дали да не се поогледам?
Хлътвам в едно магазинче, където висят всички видове шалове на света, или поне на мен така ми се струва, защото отдавна не съм припарвала до търговски обекти, различни от кварталния ми магазин. Продавачката едва не ми се хвърля на врата, лицето й грейва, сякаш е видяла ученическата си любов. Разстилам блузката на щанда и започваме да умуваме кое шалче ще я направи като тоалет на принцесата на Монако. Свят ми се завива от багри и шарки. Харесвам един ефирен нежен шал, но ядец. Той струва повече от блузката. Гледам нажалено, но продавачката има готово решение. Да заложа блузката при нея и да взема шала. Или пък ако имам нещо ценно, например защо ми е тази златна халка на пръста? Само се изхлузва и пречи на човек да си мие спокойно чиниите…
Разделям се с халката /хак му е на мъжа ми, като трета година е безработен!/, грабвам шала и обновена, почти като всяка българска партия, излизам навън.
Ха! Тук построили цял четириетажен мини МОЛ. Как ли съм пропуснала? Влизам и се заричам, че този път само ще гледам. А на различните витрини надписи, които ме оставят без дъх -„Жартиери – изгодно- три на цената два”, „Бикини и прашки на лизинг”, „Бански – предплатете сега и през лятото е ваш”, „Бодита под наем – носите ги една седмица и ги връщате: само за левче”, „Чорапи с доставка по домовете”, „Мъжки боксерки – при купуване на два чифта – подарък сутиен”. „Нощнички и пижами, само срещу лична карта”. Тъкмо се взирам занемяла и към мен се хвърля стадо момиченца, които трополят в магазина, като пощръклели бизони. Всичко това може да е ваше – крещят те. И ми тикат в ръцете бланки.
Изумено чета : Крейзи кредит, Муни кредит, Само кредит, Безлихвен заем с фиксиран лихвен процент, Булгарбанк, Минибанк, Максибанк, Гарантбанк и Ва банк.
„С нас, всеки сутиен е ваш”, „Вземете от наще и няма да сте без гащи”, надвикват се девойчетата, а аз на заден ход едва преодолявам тълпата и се приземявам по задни части на тротоара точно пред една сбръчкана старица, която продава слънчоглед.
Как го даваш – питам намусено – с кредит, на разсрочено плащане, или трябва да си заложа едната обувка?
А, не ,баби. Само за 50 стотинки го давам – отговаря пресипнало от студ бабчето. Подавам последните си стотинки и присядам уморено до старицата. А над главата ми гърми високоговорителят от МОЛ-а. „Заем за количика, заем за поличка, заем за паничка, заем за елхичка, заем за карфичка, заеми за всичко”
Илонка Иванова