Журналистика на задна прашка

Преди време afera.bg публикува писмо до главния прокурор на лице, което желае да бъде призовано като свидетел по делото „Октопод”, като иска процеса да е публичен, защото е готово да разкаже скандални истини за главните герои в т.нар. преход.

Тогава защитата на Алексей Петров в лицето на адвокат Ина Лулчева осуетява широкото оповестяване на това писмо и на името на човека, който го е написал.

Ако някой се реши да ме призове като свидетел по делото „октопод”, ще стане също изключително интересно.

Въпреки че моята журналистическа работа е ежедневно свидетелство, на това, което се случва.

Трактора наистина ще бере ядове, ако вземат, че ме призоват в съда, а когато такива като Гоце, Трактора и Властта се разтревожат, че ще берат ядове, правят най-тъпото – пращат чуковете.

Това обаче в България няма вече никакво значение.

Журналистиката е на задна прашка.

„Аз знам, че ГЕРБ своя медия няма!”, отсече премиерът Бойко Борисов.

И ме хвърли в истински потрес.

Да, той и Трактора няма медия. „Галерия” изобщо не е негова. СКАТ пък направо като го чуят се „изприщват”. „Труд” във византийска врътка – също. Две агенции – още повече. Няколко предавания в маргинални телевизии – направо „повръщат” като чуят името на „октопода”. Напоследък и едно радио.

Бойко Борисов е така обгрижван от медиите, че няма нужда от проститутки за разкош. За какво му е да си купува медии?

Журналистика не съществува.

Има брокери, които захлебват пачки и излизат от кюшетата, когато ги задействат рекламите на „опоненти” и „корпоративни” банки.

И всеки прави дълбокомислени анализи. Такива, каквито са удобни на чорбаджията.

Вчера една жена –политик, която истински харесвам и уважавам, ми се обади възмутена от това, което се случва с мачкането на неудобни журналисти. Съберете се, казва ми, направете синдикат, така не може да продължава…

Журналисти в България събрани спонтанно на едно място от солидарност?

Това да го видя, няма да го повярвам.

„Журналистите” днес са по „екипите” – добре платени, с обещания за бъдещо развитие – едните при Гоце, другите при Боко, третите при Трактора, четвъртите – пачка тук – пачка там…

Народни будители на пружина.

„Опозиционно” мислещи, квичащи, че свободата на словото е в опасност – а зад кулисите – измекяри, броящи с потни ръчички банкнотите.

От Америка ми се обади зрителка на сваленото ми предаване АФЕРА от ефира на СКАТ: „Томова, потресена съм, виж какво върви на твое място!”

Погледнах.

Пълна пресконференция на РЗС и Янчето Янев. Проектът на Трактора.

„Каква е тук изненадата?” – попитах – „Нали точно тези неща казах в последните си предавания?”.

Журналистиката в България се е превърнала в сборище от наемни убийци – стрелят и обезглавяват всеки, който им е посочен от Господарите. Солидарност няма, защото едните са на Онзи, другите са на Този и няма как да застанат в един отбор единствено в името на честта на професията.

Защото професията няма никакво значение, нито мисията и.

Истинската цел е консумирането и.

И никой не ни е крив, че се изхрачихме върху достойнството да се наречеш журналист.

Ние сами приехме позата на надупени.

Сега ни е хак и на нас, и на това общество – че ни връткат заедно, когато си поискат.

После Янчето бил гей.

Те там в този ЕКИП са насъбрани гейче до гейче и ги държат на каишка заради чаршафените им подвизи.

Журналистиката на България падна на най-ниЗкото – да заприлича на публичен дом.

Амин.

Толкова.

Веселина Томова