Журналистика с пъпчасали наемни убийци
Пет дни след смъртта на рапъра G Dogg Ясен, вестник „Труд” на Любо Пъпката трогателно се загрижи, че младият мъж бил починал така нелепо и публикува пълния текст на приятелите и колегите на Ясен, възмутени, че в тиражен вестник бе пласирана и версията, че рапъра е бил болен от СПИН.
Тогава, когато Ясен отлетя Отвъд на газетата на Пъпката не и мръдна и мускул за да пише, но сега обилно плаче над чуждия гроб.
Закъснял сантимент?
Цинизъм!
Само защото врагът в. “Всеки ден” написа в материала си за смъртта на Ясен и версията, че бил болен от СПИН, в. „Труд” на Пъпката пет дни по-късно, реши да помене рапъра, за да удари косвено „Всеки ден”.
И така журналистиката прехвърли пошлата си война върху един гроб.
В същото време вестникът на Любо Пъпката и ортакът му Недялко Недялков, който бе гуруто в сянка на Трактора в печалния му медиен опит с „Галерия”, сипе такива безумия във в. „България днес”, че ако на това се казва журналистика, медиите у нас трябва да влязат в графата клозетница.
Пъпката от години има ужасяващия комплекс да се изживява като вестникар- издател. До този момент всичките му напъни претърпяха професионално фиаско, но той вече е човекът с много пари, един от онези, за които Недялков ми крещеше обезумяло по телефона – ти, знаеш ли, какво ще ти се случи, че скарваш хората с големите пари…
Никого не бях скарала.
За разлика от Недялков, аз не се залепям като кърлеж в някакви набедени „олигарси”. Просто в прав текст бях написала тогава, когато всички мълчаха за това, че точно той е човекът, който води парада на Трактора във в. „Галерия” чрез иначе лицето поставено за пред камерите Кристина Патрашкова.
Днес някогашното момче от „Уикенд” на Трактора Недялков е ортак на Любомир Павлов, известен като Любо Пъпката във в. „България днес”.
Хората с „големите пари” творят журналистика.
От другата страна на барикадата са вестниците на Делян Пеевски, от трета се пъхат някакви като Беновска, която хабер няма от писано слово, обаче и тя е радетел за свободата срещу монополите. Третите, четвъртите, петите квичат за свобода на словото и независимост, но при първия звън на парите са готови да се продадат моментално – без значение на кой монопол, важното е кой ще даде повече.
Всички се трепят един друг като в провинциални борби на улични наказателни бригади – с простащини, лайняни статии, лъжи, клевети, простотии, наречени с гръмкото – истинска журналистика…
И нехайно се правят, че не забелязват, че всъщност тиражите им са катастрофални.
Вестниците не се правят за читателите, а се ползват като бухалка, снайпер, взрив или киселина срещу онзи, който е поръчан.
„Примадони” с чантички от кибритени клечки и рокли за по 3000 евро внезапно се събудиха крими разследващи журналистки, които знаят със сигурност кой е „краля на кокаина”. Нищо, че трактористът, който им го е диктувал ги ползва като дамски превръзки, в случай, че си е сменил пола в хермафродитски.
Вестници се превръщат в наемни килъри.
Режат глави, съсипват всеки, който е посочен като мишена.
Пъпки стават вип-издатели и си въобразяват, че така ще скочат едно стъпало по-високо в очите на слепите.
Раздават се разни награди за някакви „храбреци”, които са храбри само докато си вземат хонорара или мангизите на черно в пликчето, оглеждайки се да не ги засече някой колега, че от завист да им пресече далаверата.
Пъпката не слуша, когато влезе в ритъм на говорене. Той си беше такъв още от времето, в което продаваше видео и аудио касети по Златни пясъци и с меко казано мършаво дънкаво яке, се гушеше в бар „Астория”… Колко жалко за него, че му бяхме лоши очевидци през онези славни 80-те години, за които днешния медиен олигарх никак не иска да си спомня.
Трактора и той непрекъснато се гордее, че можел да пише. Чела съм негови текстове – и за тях съм кофти очевидец – защо ли всеки, който пише един текст от 20 реда с часове и го диктува, си мисли, че е талантлив и разбира от вестници?!
Или прането на пари оправдава всякакви трафаретни приказки за свобода на словото?
Това, което се случва със Съюза на издателите и изобщо с българската журналистика не е никаква изненада, а логично следствие от всичко онова, което бе натрапвано от години – слугинаж на властта, продажност, превръщане на медиите в бакалии, нахлуването и позволяването на това – на лица в журналистическия бизнес, които решиха, че като хвърлят бухалките и далаверата с видео-касети, могат да ръководят и манипулират общественото мнение.
У нас е пълно с фекални вестници.
И това е най-големият подарък за Властта, която има нужда от безпросветен, опростачен и олайнявен от клюки, мръсотии и чалга, народ.
Днес един от издателите, напуснал омерзен Съюза, отрони, че вече се срамувал, че е журналист.
Аз от години се срамувам и затова рядко стъпвам на пресконференции, защото нивото на невежество, липса на култура, на талант, провокативност и информация, е страховито. И когато видиш как такава плужешка журналистическа маса, толерирана от Пъпки, трактористи, багеристи, дебелани и всякакви сволочи медийни шефове, снизходително и унизително е намачквана от управляващите властници, ти става позорно, че изобщо си в тази гилдия.
Защото журналистика е опозиция. На ВСЯКА власт.
А не Пъпка върху челото на Бойко Борисов.
Веселина Томова