Зад кривото огледало на реалността
Образите в медийното огледало се сменят един след друг – критични, динамични и драматични. Като битието ни. Митични, мистични и до известна степен анонимни, представени на публиката с дозирана театралност.
След “Опасните” се появяват “Наглите”, после “Октопода”, следват “Факирите” и “Силоваците”. Анонсирани са “Совите” и “Наглите, търгуващи с лекарства”. В центъра на огледалото се разиграва полицейски екшън – убийството на Боби Цанков, къщи на “ужасите”, ареста на Алексей Петров, акции в Студентски град, “колегата Цветанов ходи с багер, копае и вади трупове”. По периферията, за допълване на картината – предявени обвинения за злоупотреби на ексминистри: Емилия Масларова, Николай Цонев, Валери Цветанов, както и на настоящи висши държавни чиновници от Държавна агенция за бежанците, Фонда за лечение на деца в чужбина. Насилие над дете. И още. И още… Заклинания за мобилизиране на около “70 хиляди прокурори, следователи, полицаи, разузнавачи и агенти на ДАНС” срещу 250-300 криминално проявени, тормозещи обществото и страната!!!
Зад кривото огледало на реалността събитията се движат от друга логика. Арестуваните се освобождават. Уликите не издържат в съда. Защитени свидетели се отказват от показанията си. Даже Маргините се оказаха “невинни” по делото за убийството на Боби Цанков. Виновни няма. Няма и осъдени. Ако има, то присъдите са символични.
Зад кривото огледало на реалността остават въпросите. Онези – истинските! За които отговор няма!
Ние полицейска държава ли сме? Ако не сме, защо новините в прайм тайма заприличват на полицейска сводка? Ако сме – кой ще бъде достатъчно смел и честен да ни го каже?!!
Акциите на полицията кризисна PR – кампания за кого са – за нас или за Брюксел? Защото ако са за нас, ние вече знаем сценариите. Видяхме “Комарите” на Богомил Бонев, акция “Респект” на Румен Петков. Ще изгледаме и новия репертоар. Въпросът е в ефективността и резултата. А той за сега е нулев. Осъдени фактически – няма. Ако кампанията е за Брюксел … кредитът на доверие сякаш изчерпва лимита си.
Зад кривото огледало на реалността остава премълчаваната реална статистика за нивото на безработицата. За броя фалирали фирми. За реформата в пенсионната система и в здравеопазването. За сроковете за изплащане на задълженията на държавата към частни компании.
Зад кривото огледало на реалността остава темата за истинския “Октопод”. Онзи, Недосегаемия. Онзи, за който е немислимо да чуем в прайм тайма, но чието съществуване е малка срамна публична тайна.
Зад кривото огледало на реалността остава … животът ни.
Светла Василева