ЗАКОНА ЗА ДОСИЕТАТА СЪЗДАДЕ ПРЕДПОСТАВКИ ЗА ИЗГРАЖДАНЕТО НА ЕДНА „ТРЕТА РАЗУЗНАВАТЕЛНА СЛУЖБА”!

Няколко думи и за Закона за досиетата. Като най-голямо негово „достижение“ трябва да посоча, че той създаде необходимите предпоставки за изграждането на една„Трета разузнавателна служба“, със сериозен кадрови потенциал от около 130 човека ибюджет от около 4 млн. лева, която се занимава с конкретна разузнавателна, пардон „изследователска“ работа в сферата на секретните архиви на бившата Държавна сигурност.

Много широко поле за работа, тъй като се оказва, че „бившите“ са работили много яко ище трябва доста да се поровиш, за да извадиш негативите и пропуските в тяхната работа.

Тъй че ще има да се работи за години напред в името на „демокрацията“ и за сметка нагоркия данъкоплатец. В тази област трудно може да отминеш неоценимия принос на г-жаЕ. Бончева, изявяваща се като говорител на Комисията, в нейната непрестанна битка с„българските ретроградни, останали единствени в цяла Източна Европа, бивши ченгета идоносници”. Смехотворни твърдения, които са посрещнати благосклонно единствено отНПО-тата на Сорос и колегите й от сродните организации в бившите соцстрани. Голям блюстител на Закона и действията на Комисията е и нейният председател, когото, кактосе оказа са „пропуснали“ да го приемат във Факултет „Държавна сигурност”“ на школата вСимеоново, и едва е успял да се класира за милиционерския. Каква загуба за българските спецслужби и какъв късмет по-късно за него!

Всъщност по-специално бихме искали да отбележим и къртовския труд на поредица от „изследователи“, които неуморно информират българската общественост за „злодеянията“ на отделни бивши служители от ДС и разузнаването – кой за кого донесъл, койкак крадял ток, друг пък редовно посещавал „битаците“ и куп такива сериозни нарушенияна соц. морала! Най-същественото тяхно „откритие“ е, че видите ли, всички бивши служители на ДС са се клели в чл. 1-ви на Конституцията на НРБ, сиреч във вярност на БКП, иче са завършили школи в СССР. Каточели там не се школуваха учени, лекари, хора на изкуството, а най-вече комсомолски и партийни кадри. Но нейсе! По-интересното е, че голяма част от най-яростните разобличители на Държавна сигурност са хора, които по единили друг начин са свързани с бившите служби. Те или са били обект на „репресии“, или сабивши сътрудници, които „насила“ са приемали сътрудничеството, но всъщност са билидълбоко в себе си дисиденти, или пък най-често са хора кандидатствали за работа вслужбите, но отхвърлени. Тези последните са и най-яростните критици, те са най-ревностните морализатори, най-големите биткаджии за правдата. Добре е да се има предвид, чевсе пак България е малка страна, ние всички се познаваме, и е съвсем лесно да се провери кой навремето е бил комсомолски секретар, или секретар на СДС от окръжен мащаб,кой привилегирован юристконсулт, на кого роднините са били в затвора за криминалнидеяния, кой е наследствено обременен и други такива „достойнства“. Има случаи когаточовекът не го приемат в Районно управление на МВР, а той кандидатства за НРС. Е, товаако не е тотална репресия и нарушение на човешките права, здраве му кажи! Но затовапък той става перфектно за политолог-изследовател в архивите на Комисията на г-н Е.

Костадинов и г-жа Бончева!!! Май най-добре би било да перефразираме Луис Карол и даотидем при неговата героиня – „Алиса в страната на досиетата и кривите огледала“!

За съжаление на управляващия елит обаче, плочата „Държавна сигурност“ вече се изтърква и очевидно става за употреба само в краен случай. Последните протести като че ли започнаха да го доказват. В самото начало сред „слоганите“ имаше „червени боклуци“, „слуги на Русия“ и т.н., но някак си отсъстваше „ченгеджийницата“, докато сега най-накрая като се изчерпаха всички „разумни доводи“ темата цъфна отново от „ранобудните“, но вече напарфюмирана с призивите за „тотална лустрация“ и на поколенията. Поредният „10-ти ноември“ също нажежи страстите. И от небитието изпълзяха красиви и интелигентни „интелектуалци” като Е. Михайлов, Е. Сугарев, Л. Неделчев, и още куп политически несретници, търсещи изява, за реванш не им стигат силите. Но както обикновеностава, повторението води до фарс. Все пак не губя надеждата, че макар бавно и постепенно цялото българско общество ще започне да проумява кой всъщност организира инай-вече се възползва и от „масовата приватизация“ и от грабежа на т.нар. РМД-та, прикого отидоха повече от 30 млрд. народна пара и защо сме на последно място в ЕС по всички показатели, осигуряващи нормално човешко съществуване! Защо от целия комплекс „човешки права“ за нас обикновените остана само правото да протестираме и словоблудстваме, а основни права, като правото на труд, на безплатно образование и здравеопазване останаха в онова тъй „тъмно соц. минало“. И най-вече защо слогана „всичкоза човека“ продължава както и преди да се отнася само за „нашите хора“, кой знае защосега наричани „олигарси“. Докога ще трае заблудата, докога ли ще се мълчи?

Питам и отговор не искам – за всеки разумен българин той е предстоящ и многоясен, даже и за протестиращите студенти, а именно: Смяна на съществуващия обществено-политически модел, все пак въпросът е с какъв!!!

„СИЛЯНОВ” от АРЗ /Асоциация на разузнавачите от запаса/

София