ЗАХАРУЛА СИ ХВАНА ШАПКАТА
Писмо до пощата на АФЕРА:
„Госпожо Томова, благодаря Ви, че Ви има, всеки ден започвам деня си с АФЕРА и го завършвам с нея. Освен разследванията Ви, много ми харесват и текстовете за Захарула. Какво става с нея? Книга ли ще бъде това? Вие ли сте Захарула? И кога ще можем да я прочетем? Бъдете здрава и не се предавайте, нямате представа колко много хора сме зад Вас! Поздрави. Валентин Миланов“
…
Скъпи ми Валентин Миланов,
Благодаря Ви за добротворните думи. Абсурдно може би звучи, но аз съм много свенлива, да не кажа срамежлива, когато чуя нещо хубаво за себе си, и затова никога не знам какво да направя и какво да кажа, когато някой ме похвали. И обикновено се държа като дърварка. То няма и как да е другояче, свикнала съм и съм желязна единствено към хули, ругатни и обиди към името ми.
Захарула ли?
Ееееех, тази Захарула…
Тя съм и аз, но Захарула е и всичко онова, което не съм аз, но съм пак аз. Не знам дали ме разбирате?!
Захарула още се лута по своите си пътеки и аз засега само я следвам, не смея съвсем да я издокусурявам, защото ако прекалено взема, че я проконтролирам, от нея ще си отиде истинската Захарула.
Ако е рекъл Господ, Захарула ще се роди в книга, но за тая работа се иска не толкова време, а да седнеш някъде насаме със себе си, за да я изваяш. Книгата, де.
И понеже се занимавам с всички неща на света едновременно, тая работа е малко трудна. Засега.
Бог да дава здраве, като съм си навървила едни купища пътувания до края на годината, и аз не знам в кой точно куфар ще я пъхна тая шеметна Захарула, ама тя и без да е в куфара си е винаги с мене…
Всъщност, истината е, че вече даже не съм толкова уверена, че трябва да пиша книги, на фона на това войнстващо бездарие в тая кочина – държава, в която де що графоман се пръкне за грандиозен писател го обявават, и бъка от набедени писачи, които нямат и представа от майсторлъка на словото, но нейсе!
И друга обаче е истината – че аз много си обичам Захарула, и че ме сърбят ръцете да ви разкажа нещата баш такива каквито са, защото в документална книга не винаги се получава и съм сигурна, че разбирате точно защо.
И понеже никога няма нищо случайно, може пък да си заслужава – сега като ви прочетох писъмцето, се разтърсих веднага из интернет – в коя гора точно да отпътувам, да се пъхна в някой прелестен хотел и да я хвана за ръка Захарула, защото тая Захарула си е хванала шапката и трябва да я настигна…
За предаването – няма предаване!
Който знае какво е да си с мене, никога не е имал каквото и да е съмнение, че мога да се предам. Тепърва има да виждат какво е да си с мен и какво е да си срещу мен.
Нямам наистина представа колко хора стоят зад мен, но ми стига и един само – аз съм от тая порода, че един единствен да стои зад мен, заради него света ще обърна.
Точно като Захарула.
Веселина Томова