Защо „другарят“ Президент и г-н Премиерът почнаха да танцуват върху гроба на медийната свобода у нас

Това е интересна теза: според възприятието на г-н Президента през всичките години на президентстването му медиите у нас са били и продължават да са "свободни" и "независими"; и ето че сега тия управници проявили дързостта да посегнат и да накърнят толкова благодатната "медийна свобода" в пределите на отечеството ни! На тази президентска теза неувреденият човек няма как да не възкликне: егати президентския тапегьозлък!

Много пъти съм поставял актуалния въпрос: на кой свят изобщо живее "другарят" Президент?! Той явно съвсем не е от тоя свят, щом вижда някаква илюзорна свобода на българските медии и журналистика, и то тъкмо в годините на тяхната най-голяма унизеност, т.е. в годините, в които негова милост, заедно с групираните около него олигархични кръгове направиха нужното да поставят медиите у нас под такъв тежък похлупак, че за никакво мърдане, че за никаква свобода в това отношение изобщо не може да се говори.

Същият този "другар" Президент, който е и прочут ловджия-бракониер, има неоценима лична заслуга медийната свобода у нас да бъде застреляна и убита: някой да е чул, видял или прочел някоя от "свободните медии" у нас да го е заяла за неговите ловни бракониерски подвизи в Узбекистан, да речем? "Другарят" Президент има личната заслуга един известен български журналист да бъде уволнен от национална медия само защото си позволи да зададе на негов секретар един неудобен за "другаря" Президент въпрос около собствеността на един подарен на "другаря" Президент мезонет.

Друг журналист беше пребит и изпотрошен с чукове само защото беше набеден, че е позволил да се публикуват (и то в интернетна медия!) някакви настойчиви слухове около сексуалните подвизи на г-н Президента с млади девачки.

И така нататък: в годините на славното президентстване на "другаря" Президент Гоце Първанов он лично нескривано подкупваше главните редактори на най-важните медии, като ги возеше на президентския самолет из странство, черпеше ги собственоръчно с уиски и пури, купени с пари на данъкоплатеца, а пък те му се отблагодаряваха с такъв медиен комфорт, който само Тодор Живков преди него е имал.

И точно това лице, главен душител на медийната свобода в България, сега се е загрижил, представете си, за това, че "медийната свободата" на българските медии била – о, богове, каква нечувана неземна наглост! – била застрашена от накърняване!!! Ех, Гоце, що не си беше траял, щото пак се изказа неподготвен?! Нима вие, родените в Сирищник, не знаете мъдрата българска поговорка "Не рови лайно (пардон за думата!), даже и да е старо, щото ще ти замирише!"?!

Както и да е, ний Гоце си го знаем, он на друго е неспособен: освен да лъже, да маже, да бълва идиотизми, наглости и простотии, да се излага. Но ето че и Премиерът Борисов, който сам по себе си е друг, и то твърде интересен медиен случай и герой, зададе на медиите три странни въпроса за това дали правителството им е ограничавало медийната свобода; зададе им въпросите така, че те, разбира се, няма начин да не отвърнат: "Не, моля ви се, как така, правителството изобщо не ни е ограничавало свободата, не ни се е мешало, ний имаме най-свободолюбивото спрямо медиите правителство, каквото изобщо може да се намери по света!".

Сеирът е пълен, но аз повтарям, колкото и грозно да звучи: защо и "другарят" Президент, и г-н Премиерът, така колективно, задружно, едновременно стъпиха в медийното поле на България, минирано с твърде специфични мини: а именно, с пресни, или с хванали вече коричка, или пък и със по-стари… лайна (пардон за думата!)?! Абе, драги ми Гоце, пък и ти, де гиди Бойко, като лично сте участвали в туй миниране на медийното поле със специфичните мини, за които стана дума (да не споменявам още веднъж тази противна дума!), що барем не спазихте правилото да не стъпвате там, щото човек, ако се доближи и навлезе в толкова "чистото" медийно пространство в България, няма начин да не се оцапа, омаца, окаля, омърси, усмърди?!

Бойко стана ярка звезда на родния политически хоризонт благодарение на медиите. Аз лично смятам, че българските чегесаро-олигархични медии не го направиха безкористно такава медийно-политическа звезда, напротив, направиха го такава звезда срещу прилични суми пари, срещу много пачки от красиво сдиплени банкноти; кой точно е давал тия пари, защо ги е давал, тепърва ще се разбере.

Аз знам обаче един непоклатим аргумент, който стои в основата на моята теория за неудържимия медиен възход на Бойко Борисов: медийните собственици, началници и главни редактори у нас не са глупаци или лапни-мухльовци, които ей-така, заради едното нищо, само заради хубавите невинни очи на хероя от Банкя, го направиха най-първа звезда на медийно-политическия хоризонт и фронт; което пък после, както видяхме, се оказа необходимо стъпало и за категоричното му възвисяване и заставане начело на цялата реална власт в държавата.

И ето сега този пръв любимец на българските медии – аз продължавам да твърдя, че любовта на медиите към Бойко Борисов съвсем не е платонична! – им пише писмо, в което им предлага да кажат колко са независими и свободни, че властта хич, ама хич не им влияе, че журналистите у нас пишат и говорят, водени единствено и само от съвестта си – тука, в широко отвореното ми око, корабче пътува ли?! – че у нас, в медийната среда на България, единствено истината е водещото, тя е и неговата най-висша и регулативна ценност?! Ех, Бойко, кой те посъветва да сториш тоя гаф, явно некой, дето има за нещо да ти отмъщава, да те е подскокоросал да сториш тая глупост, що си не трая бе, човече?!

Да, не бива, уважаеми "другарю" Президент и драги г-н Премиер, не бива да се гази по или да се рови в споменатите човешки екскременти (да се изразя тоя път по-научно и културно!), пък дори и те да отвън да изглеждат позасъхнали; нема начин да не ти засмърди като нагазиш или като ровичкаш даже уж в старо… лайно (е, пак изтърсих тая дума, прощавайте, нема вече!).

Това мога да кажа на двамата първенци на республиката ни, които тия дни забавляват публиката ни, като взеха да се замерят, представете си, не с друго, ами със стари, пък и по-пресни, медийни л_ _ _а (тоя път няма да напиша цялата дума, щото рискувам изцяло да погнуся уважаемите си читатели; но те, убеден съм, разбират, че прибягвам до тия думички не поради каприз, а по съвсем сериозни стилистични причини, т.е. защото само чрез тях най-ясно, плътно и дори зримо, ощутимо даже за сетивата и за обонянието по-специално, може да се опише грозната ситуация, на която сме свидетели!).

В България, драги "другарю" Президент и уважаеми г-н Премиер, няма медийна свобода, що трябваше да ровите в тая тиня и в тая кал, ами глупаво е, направо ми е жал за вас двамата! Медиите са станали слугински, а пък журналистите (в огромното си мнозинство!) вече така са привикнали да слугуват на силните на деня, че май вече друго съвсем и не умеят да правят. Ако има някаква свобода, то тя е арестувана само в пределите на интернет, стои изолирана в неколцина блогове и сайтове, които се броят на пръсти, а всичко останало е само фикция за свобода, е прогизнало от лъжа, от инсинуации, от манипулации, от подкупи, от корупция, от безсрамие.

И ето че безсрамието стигна дотам, че двамата любимци на българските не-независими слугински и подлизурковски медии почнаха взаимно да се обвиняват кой бил посегнал или пък се опитвал да задуши туй, което отдавна го няма, именно, медийната свобода у нас! Аз все си мислех, че безсрамието и наглостта не може да нямат някакъв предел или граница, а ето, оказа се, че съвсем са нямали. У нас сичко е възможно, у нас нема невъзможни неща…

Аз оценявам случващото се като гавра и като фарс, като пародия, като откъс от някаква абсурдистка пиеса по Бекет, Кафка или Йонеску. Абе явно ни смятат за малоумни щом си позволяват по тоя начин да се гаврят с нас, това е чисто издевателство! България от доста години вече върви по пътя на путинска Русия и май вече я понастигнахме. В такива страни на черното се казва бяло, а пък на бялото – черно. Лъжата там е провъзгласена за истина, а истината е толкова нежелана, неудобна и преследвана, че оня, който си позволи да я промълви, бива немедлено обявяван за луд, за психично болен, за ненормален.

"Нормалното" за такива страни в областта на медиите е да се подмазваш на властниците, да им пееш химни и осанни, да четкаш егото им, да ги провъзгласяваш за велики, да биеш чело пред пиедестала на тяхната неописума величавост, пред трона на тяхната безмерна власт. Тогава, като си продадеш душата, и парици ще спечелиш, и дори ще те провъзгласят за "гуру", сиреч, ще станеш нещо като Андрей Райчев или Георги Лозанов, да речем. Иска се да си мекере, за да просперираш в такива страни, превърнали се в оазис на аморалността, а пък ако имаш съвест и доблест, неизбежно ставаш аутсайдер, нещастник, ненормалник, глупак. Това е положението.

Няма смисъл да се говори повече. Всичко е ясно. Бог да прости медийната свобода в България! А сега Бойко и Гоце чисто и просто захванаха да танцуват върху пресния гроб на медийната свобода в България, което, както и да го погледне човек, е нагло, е грозно, е възмутително.

Ама де ти способни да се възмущават хора у нас?!
С фенер да ги търсиш едва ли ще ги намериш…

Ангел Грънчаров
http://aig-humanus.blogspot.com