ЗАЩО КИЦБЮЕЛ Е МЕКАТА НА АЛПИЙСКИТЕ СКИ

Може да се каже, че почти всеки голям спорт има своя “връх”, който най-добрите в него мечтаят да покорят поне веднъж в живота си. Ако за тениса това е спечелване на “Уимбълдън”, а във футбола – Световното първенство, то при алпийските ски това определение се полага на Кицбюел.

Всяка година през януари малкото австрийско градче се превръща в столица на адреналина, за да приеме състезанието “Ханенкам” на легендарната писта “Щрайф”. Тази “гладиаторска” битка с гравитацията е една от най-добрите възможности да покажеш пред света колко добре подготвен си за големи неща. Победата е въпрос на чест, а победителите се помнят завинаги.

И през този сезон състезанието в Кицбюел ще може да бъде прогнозирано в най-големия сайт за спортни залози в България, отлично познат като генерален спонсор на ЦСКА и регионален партньор на Милан. Там познавачите на ските могат да направят своите майсторски прогнози по всяко време на денонощието.

Но защо състезанието в Кицбюел има репутацията на толкова специално в този спорт?

Историята на една легенда

Първото състезание на “Ханенкам” се провежда през далечната 1931 г., но пистата “Щрайф” придобива своя митичен статут по-късно, утвърждавайки се като най-техничното, стръмно и плашещо трасе в календара. Тя е изпитание, което изисква не само физическа сила, но и немалко смелост. Тук грешките не се наказват със загуба на време, а с тежки падания, които често слагат край на кариери.

Числата на страха: Скорост и наклон

Както познавачите на ските обичат да казват, “Щрайф” не прощава. Още на старта състезателите се изправят пред “Мишауф” (Mausefalle) – най-стръмната секция с наклон от невероятните 85%. Тук скиорите прелитат до 80 метра във въздуха.

Рекордът за най-висока развита скорост на “Щрайф” се държи от австриеца Михаел Валхофер, който през 2006 г. премина финалната линия с внушителните 153 км/ч.

По време на целия курс, който трае около две минути, състезателите поддържат средна скорост от над 100 км/ч, преминавайки през остри завои и ледени участъци, твърди като бетон.

Кралят на Кицбюел

В историята на това състезание има много герои, но един стои над всички. Швейцарската легенда Дидие Кюш е скиорът с най-много победи в спускането на “Щрайф”. Той има рекордните 5 победи (1998, 2008, 2010, 2011, 2012), като последната му победа дойде на 37-годишна възраст, правейки го и най-възрастния победител на пистата. Неговото прочуто “въртене на ските” след финала се превърна в символ на триумфа над Кицбюел.

Куриози и любопитни факти

Около легендата “Щрайф” в Кицбюел има множество куриози и любопитни факти, които феновете на ските познават отлично.

Например това, че пистата се подготвя седмици наред чрез инжектиране на вода, за да стане повърхността ѝ чист лед. Ако се опитате да ходите по нея без “котки” на обувките, буквално ще се подхлъзнете и ще се озовете в подножието на планината.

Кицбюел е любимото място на холивудската легенда Арнолд Шварценегер (горе). Той е редовен гост на състезанието и често организира благотворителни вечери, привличайки световния елит.

Не на последно място, спускането в Кицбюел предлага най-високите наградни фондове в ските. Победителят тук си тръгва с чек за над 100 000 евро, но за скиорите по-ценна е престижната “Златна козирка” и името им, изписано върху кабинка на лифта “Ханенкамбан”.

Случаят с Боде Милър или когато законите на физиката не важат

Историята на Кицбюел е пълна с моменти, които граничат с невъзможното, но един случай остава “врязан” в паметта на всички фенове. През 2008 г. американската звезда ските Боде Милър сътвори едно от най-великите зрелища, виждани някога. По време на спускането си, при скорост от над 100 км/ч, Милър изгуби баланс и бе изхвърлен към предпазните мрежи в горната част на „Щайханг“.

Вместо да падне, Боде буквално закара ските си вертикално по предпазната ограда, балансирайки на една страна върху рекламните пана, преди да се оттласне обратно на ледената писта. Не само че остана на крака, но той продължи спускането си с необуздана агресия и завърши на второ място, само на няколко стотни от победата.

Този момент и до днес се използва като пример за невероятните рефлекси и инстинкта за оцеляване, които са необходими, за да завършиш на “Щрайф”.

Преживяването за феновете

Повече от 50 000 зрители се събират в подножието на финалната отсечка “Цийлшус” (Zielschuss), създавайки атмосфера, подобна на футболен стадион. Ревът на тълпата, когато местен австрийски герой пресича линията, се чува в целия град. За тези два дни Кицбюел не спи – партитата започват от обяд и продължават до зори, превръщайки състезанието в най-голямото социално събитие в Алпите.

Заключение

В крайна сметка “Щрайф” остава най-важният тест за възможностите на алпийските скиори. Комбинацията от екстремен наклон, постоянна ледена “глазура” и скорости, които надвишават тези по магистралите, прави Кицбюел състезание без аналог в календара на ФИС. За атлетите победата тук е равна на титла от Световно първенство, а от гледна точка на феновете това е най-гледаното и доходоносно събитие в зимните спортове.

Най-големият сайт за спортни залози у нас напомня, че отговорната и разумна игра са препоръчителни.