Защо му е? Когато няма джамия

Този път мястото на поредния му опит за самоубийство бе “На 4 очи”.

Три дни преди това в един сутрешен блок цъфна друг Рамбо.

С кожено яке и забрадка на главата, може би и моторът му бе паркиран наблизо, изглеждаше свирепо. И имаше защо – през нощта бяха изгорили джамията му.

Сторили го, защото бил привърженик на ГЕРБ.

Станишев не каза, че и неговата джамия е изгорена. Но всичко подсказваше, че е точно така.

Понякога той и Цв. Р. говореха едновременно, което не е никаква изненада. Заради това едва ли и пет души са чули какво промърмори по някое време бившият премиер.

“Вие какво си мислите? Добре ли сте?” – рече той.

Добре ли сте? – това е най-смелото нещо, което съм чувал от този човек.

Само заради това си струваше Станишев да участва в този разговор. Друга причина не мога да открия.

И малко по-късно: “Не ми давате да си отворя устата – и не ми давайте сламки, аз си ги имам!” Много са му нужни, нали, когато няма джамия.

***

За какво му е всъщност да се появява по телевизията, след като не може да разчита дори на най-елементарна толерантност или симпатия.

Изоставен публично от някои партийни велможи, а практически от всички, той не може да разчита и на съчувствие от медиите.

Но и не иска да се усамоти – и да си отиде с поглед, отправен нагоре. Виденов бе съобразителен в това отношение.

Сега ще усети на гърба си колко отмъстителни и дребнави са коконите от медиите.

Колко са били превзето-игриви към него преди и колко свирепи са сега. Още една причина да стои настрана от тях.

Прекалено съм жалостив, за да усетя някакъв гъдел на задоволство. Но къде са сега ония, на които толкова охотно раздаваше лицензи, съгласяваше се с безбройните им комбинации в телевизиите, приемаше безучастно изпълненията на рецидивистите от СЕМ.

Той сякаш не схваща какво му готви бъдещето.

Къде са сега еврейските му съветници – би трябвало тъкмо днес да са тук, за да го поучават как да се държи със собствената си партия. Но на пазара не се мяркат специалисти, които да те съветват как да преглъщаш униженията на поражението.

Къде са сега и ония, които твърдяха, че българският народ не заслужава правителството, на което той бе премиер. Предполагам, че благоразумно са си сменили имената и сега се навъртат край Бойко с чужди.

Най-безсмисленото занимание е да досаждаш на публиката с вътрешнопартийните свади в изгорялата джамия.

Дори осъден на мълчание е по-добра съдба за Станишев.

Ставало е дума и друг път в тия дописки, че българската политика е самоубийствено занимание. Почти няма човек, който да е излязъл от това скверно поприще без няколко кървящи отвора в черепа или в стомаха си. И Станишев изглежда като жертва на неосъществено сепуко едва придържа червата си с ръце – и пак продава идеи.

А пък Цв. има ново хоби – упражнява се да иронизира събеседниците си, засега тия, които са на пода. Браво.

***

Ето какво е ирония, един пример: “Рейгън стана президент, защото се състезаваше с Джими Картър. Ако нямаше опонент, щеше да изгуби” (М. Сол).

***

“Разбирате ли за какви авантюри става дума” – подметна по някое време Станишев. Но заета да упражнява новото си хоби, Цв. не му обърна никакво внимание.

А вместо да занимава скучаещата публика с разправиите на старата госпожа БСП, бившият премиер би могъл лаконично да изреди някои от тия авантюри, ако ги има, разбира се. Но не го направи.

Докато се чудеше как да му докаже, че е добре, водещата пропусна и нещо наистина важно: твърдението на Станишев, че се пишат дописки във вестниците, които създават интриги, включително и срещу пари. Когато имаш прозрение – сподели го, колкото и късно да е това.

Още докато вървеше разговорът, се чуха удари с чук – някой заковаваше капака на сандъка. Може би и Станишев долови нещо, та на два пъти използва израза “Ради Бога”.

Ради Бога? Пак късно прозрение.

Бойко отново бе взел преднина – махна алкохолния акциз, “блага вест” нарече това Нова телевизия. И беше много гневен – кабинетът на Станишев в Министерския съвет бил едва осветен, като “Бляк Лейбъл” е, рече той, не можело да се работи до късно. Както бе монтирана пресконференцията му, излезе, че заради това е махнат акцизът.

Вероятно и акцизът го ядоса по някакъв начин, та пътьом нарече Станишев “мише”, така му викали в собствената му партия.

***

Пресконференцията на Б. Б. със сигурност е била по-рано от интервюто на Станишев.

Цв. пропусна възможността да използва някои от нейните сюжетни нишки. Как се отнася бившият премиер например към онова фамозно “мише”.

Край изгорялата джамия нямаш друг избор, освен да окрупняваш разговора. Мрънкането няма никакъв шанс срещу ясното говорене на Бойко.

Когато си “добре” и разговаряш с бивш премиер, не скачай от тема на тема. Непохватното иронизиране също няма да ти свърши работа.

Иронизирай действащия премиер – ако има защо, за да ти вярват.

Дежурният въпрос за съветниците, ако не е подквасен както трябва, няма да предизвика никакво вълнение. “Всички тези приказки, че съветниците са управлявали, са безумия, бе!” (“Бе?”) – отвърна спокойно Станишев.

Има предостатъчно намеци в печата за аферите на поне един от тях. И никой не твърди, че той е управлявал държавата, бе, а просто е осребрявал трафика си на влияние, бе.

***

Защо му беше на Станишев това интервю?

Канети казваше на едно място: “Част от него е стара, а друга (новата) още неродена.”

***

“Симеон и Доган са се потопили, не се изказват” – рече още на пресконференцията Б. Б.

За царя обаче не е прав. Тия дни той повтаря едно и също. Искали му двойно взетите гори – от “митология, завист, злоба и апетити”. Омръзна ми, вече дори не ми се коментират мяуканията му. Те дори ме плашат. Понеже веднъж рече в един вестник буквално следното: “Изразът “Консумирам власт” просто ме ужасява.”

Консумирането на властта го ужасявало. Ах ти, ужасено Величество.

Неизбежно е заради преживения ужас да припомня как го обласка преди няколко месеца един социолог. Нарече го “един от най-смислените политици… какъвто българският народ не заслужава”.

Защо ги забравяте тия неща?

***

Понякога ме е яд на старите кучета най-много на Джимо (Димитри Иванов) – трае си, занимава се с чудесната си рубрика в “Сега”, не обръща никакво внимание на дрънкането наоколо, цитира писма на Хемингуей до себе си и пр. лукс. А аз, наивникът, се бъхтам напразно.

Преди няколко седмици шефът на НАТО заяви, че трябва да се изпратят още войници в Афганистан – той изглежда много мъжествен, може да бъде ангажиран за следващия изпълнител на ролята на Бонд, Джеймс Бонд. Обаче не познава историята например на Англия.

И веднага естествено цъфна интервю на “атлантика” проф. Л. Христов. “Атлантиците” открай време са шегаджии, но някои от тях търгуват като конекрадци с българската участ. Той цитира лорд Робъртсън, че ако “ние” – кои точно сте вие? – не отидем в Афганистан, Афганистан ще дойде тук. Съмнявам се в какъв контекст го е казал Робъртсън, като се има предвид, че англичаните най-много се опариха от тази страна.

Британските историци са написали още преди повече от сто години най-важните свидетелства за войните срещу Афганистан, в смисъл – да си нямаш работа с тази страна, а ако направиш тази глупост, незабавно да планираш изтеглянето си. Някъде цитираха и Киплинг, приблизително: Когато си изоставен в тази страна и дойдат жестоките афганистанки, за да изрежат всичко от теб пръсни си мозъка и иди при своя Бог…

Но кой да говори за това по телевизиите – когато Томето си прави филмите, а Джимо се забавлява в “Сега”.

***

Пак в “Сега” наскоро имаше една чудесна препечатка от “Венити феър” за войната в Ирак. Местните политически брокери сигурно са позеленели от истините в нея.

А бившият военен министър Свинаров, покрай разправиите за “военното НДК”, изнесе един зашеметяващ факт в “24 часа” (цитирам): “Уж имахме ангажимент към НАТО да заделяме 2,6% от брутния вътрешен продукт за отбрана, но май го спазвахме, докато ни приемат в алианса.”

Всичко у нас е на думи, всичко е накипрено с преструвки.

Затова и не ни вярват – и поначало не са ни вярвали и дори искали, всичко свършва с бутафорните, провинциални мърлявщини – трабанта на Соломон, сапунената опера с кандидатстването му за генсек на НАТО, и пр.

Развод ми дай, вземи си/върни ми трабанта – каква велика метафора се получи във времето…

***

Повечето от днешните телевизионни “герои” са съучастници в лъжите и притворствата на политиците, които приемат охотно. Повторението на интервютата им ще бъде техният некролог.

Лекомислието е по-леката форма на съучастие. Истинската е бързата забрава, а всъщност и дълбоката незаинтересованост. Истината остава разхвърляна тук и там, в отделни, самотни факти – върху някаква сюрреалистична картина, нарисувана с кръвта на времето. К. К. патетичният.

***

Дочу ли ми се в “На 4 очи”, че според Станишев някои от бившите му министри ходели сега в МС!

А и онзи ходжа с изгорената джамия – симпатизант на ГЕРБ?

Кеворк Кеворкян

В. „Труд”