ЗАЩО НИ Е „СРАМ“ ОТ БЪЛГАРСКАТА ИМПЕРИЯ
Защо ни е „срам“ от Българската империя? Как сменихме името на Балканската война? Защо светът знае много за древните елини и почти нищо за траките? Защо Византия е измислица? Защо титлата „цар“ е старобългарска? Знаем ли, че по река Марица са плавали кораби, а че Провадия – Солницата е първият „монетен двор“ в Европа на 7000 години? На тези и десетки други въпроси се постарах на отговоря в новата ми книга „Нека помним II. Още истории от историята“.
Освен за археологически открития, изумителни артефакти и славни владетели, се постарах да разкажа и за още много позабравени български герои, учени, творци и предприемачи. Мъже и жени, чийто живот и съдба ни карат да се замислим какви са били те, какви сме ние и какви можем да бъдем.
Никога не съм очаквал, че първата част на „Нека помним“ ще достигне до толкова много хора. Това наистина означава много за мен. Ще бъда напълно откровен. Преди 8 години имах възможността да избера дали да продължа да се занимавам с шоу и политически интервюта, или да правя предаване като „Операция История“. Избрах историята. От тогава понякога съм си задавал въпросите: „Не беше ли по-добре да направиш друг тип предаване? А това на кого го разказваш? Тези интервюта защо ги правиш? Смяташ ли, че на хората, притиснати от ежедневието, им пука за Симеон и Калоян, за някое тракийско съкровище или античен град? Виж само какво ни се стовари – инфлация, война до нас, високи цени, несигурност – дали хората искат да знаят повече за историята, или просто искат да „свържат двата края“ и да оцелеят в тези нелеки времена?“
Това, което разбрах покрай книгите ми, е, че аз може да съм от едно „изгубено поколение“, но ние не сме съвсем изгубил се народ. Срещите ми с вас във Велико Търново и Ловеч, във Варна и Созопол, на панаирите на книгата в НДК и на „Витошка“ в София, ме убедиха, че у нас все още има живец. Че още ни пука за предците ни, защото ни пука и за децата ни. Че генът ни е жилав и устойчив. Че точно в трудни времена точно историята може да ни бъде опора и да дава надежда. Затова напълно честно и без капка куртоазия мога да кажа, че втората част на книгата се дължи основно благодарение на вас, хората, които гледат предаването ми, следват тази страница и посегнаха към първата ми книга „Нека помним“.
И още нещо важно. Имам и друг чисто личен мотив. В живота съм имал и добри, и много грешни решения, а книгите ми „Нека помним“ са някакъв мъничък опит поне малко да изкупя някои мои грехове. И нещо още по-важно. Гледайки как расте дъщеря ми Славея, с пълна сила започнах да осъзнавам, че човек настина се ражда като „бял лист“. Една празна страница, която чака да бъде изписана, за да ни превърне в това, което сме.
Защото човек не се ражда българин, човек става българин заради средата, в която расте и живее. Или по-точно казано – човек се ражда българин, но може и да стане съвсем друг, ако ние не съхраняваме българското в него. Кръвта вода не става, но водата кръв размива и отмива. И за да не бъде отмит повика на хилядолетната ни история, ние трябва да я разказваме отново и отново. Всяко поколение има своя дълг да предаде наученото на следващото. За да ни има и когато вече ни няма.
И така, книгата ми „Нека помним II. Още истории от историята“ е вече факт. Създадена за вас и практически от вас. Повече подробности за нея и линк ще оставя в коментарите.
Благодаря ви за подкрепата!
Росен Петров