За акциите, сигналите и „крадливия” бизнес

През перспективата на ежедневието, течащо от аванс до заплата, грижите на този, който дава заплатата изглеждат лиготии. „Кви са му проблемите пък на тоя” – това е лайтмотивът на човека от другата страна на оградата. Психолозите казват, че има три неразрешими противоречия в психиката на всички хора – противоречията между родители и деца, между мъже и жени и между работодатели и наемници. Никой не разбира другия в тази „битка”.
 
И тук идва мястото на въпроса – какви са в такъв случай държавните служители. Техен работодател е държавата, шефът им е някой министър. Няма „гаден експлоататор” в картинката. А същите тези наемници на държавата изобщо нямат идея кой плаща заплатите им. В бизнеса е ясно – има клиент, сключва се сделка, той плаща и от тези приходи се дават възнаграждения. В случая с държавата клиент са данъкоплатците. А служителите на държавата се явяват и нейни клиенти… Сложна за разрешаване психологическа дилема.
 
Тази аморфност на ясната иначе формула – „стока – пари – заплата” – позволява на всички държавни структури да заемат позиции, които никой нормален работодател не би позволил. Например, да се месят в отношенията между собствените им клиенти. Представете си, че работите за фирма, която има сключен договор (съответно взима пари) с двама много големи клиенти-конкуренти. Те имат проблеми помежду си и вашият шеф ви изпраща (странен шеф, наистина) да ги разрешите. Вие отивате, създавате сериозен проблем на единия, той излиза от бизнеса. Другият ви възнаграждава богато за услугата, но, останал без конкуренция, започва да изнудва вашата собствена фирма, защото знае, че е в позиция да го направи.
 
Нещо подобно се случва в държавата. През последните години, не само при последното управление, а и при предишното, структурите на държавната правоохранителна система се използват за разрешаване на спорове между конкуренти. Достатъчен е „сигнал”.
 
Да вземем простичък пример. Читанка.инфо, сайтът, който разтресе държавата това лято, беше основен конкурент на мастити издателства. Сигнал до ГДБОП беше достатъчен, за да се разреши спорът в полза на финансово стабилните печеливши конкуренти.
 
Да вземем сложен пример. ГДБОП нахлу в офисите на енергиен търговец „по сигнал”. Разкри схема за източване, която принципно се доказва не от ГДБОП, а от НАП след надлежна ревизия. Даде мъгляви обяснения, които звучат достоверно за неизкушените в енергийните сделки и счетоводството и създаде ореол на рицарство около поредната разправа с бизнеса. След шумния и подплатен с допълнителен медиен крясък удар, бизнесменът няма да стабилизира бизнеса си скоро.

Лично на мен първо ми се поражда въпроса кой има интерес от това. Не се опитвам да сложа ореол върху челото на енергийния бос – със сигурност има трески за дялане. Но, драги  читателю, ти, който не се занимаваш с енергийни сделки, вярваш ли, че това е уникална схема, открита от този „дедесар” и непозната като идея на неговите конкуренти? Ако е така, значи този човек е гений, престъпен, но гений. Ако не, значи е просто изкупителна жертва. Казват, че в такива случаи е най-добре да се приложи „бръснача на Окам” – най-близкото до ума е най-вярното.
 
За пореден път без съд беше осъден в очите на хората бизнесмен – човек с кусури, с опасни контакти, но работещ – при това на международни пазари, с напълно легална, лицензирана от държавата дейност. Наблюденията ми върху държавните служители, каквито са всички министри и техните служители, показват, че за тях всеки бизнесмен е изначално човек с престъпно мислене. Те лично, като хора, са готови да го осъдят още преди прокурора да подпише заповед за арест. Те внушават това и на нас, обикновените хора, които също са склонни да вярват, че всеки с много пари и стабилен бизнес, е престъпник. Така ни е набито в главите.
 
Любопитна съм дали, ако се окаже, че счетоводните документи не покажат проблем, медиите ще гърмят отново в захлас как е нарочен и разсипан публично невинен човек. Склонна съм да вярвам, че няма. Не е интересно, не е в потока на стандартното мислене на българина. Ние искаме богатите да са в тресавището, докато празнуваме унижението им в кръчмата над поредната чаша долнопробна ракия.

Светлана Недялкова
НАЦИОНАЛЕН ПРЕСКЛУБ СОФИЯ ПРЕС