За Арабаконашкия обир 140 г. по – късно

На 22 септември 1872 г.в местността Пантата в Арабаконашкия проход е извършен прочутият едноименен обир, имащ фатални последици за Вътрешната революционна организация на Левски в България.Той е организиран от Димитър Николов – Общи, екзалтиран революционер – авантюрист, участник в Критското въстание през 1866 – 67 г., в четата на Тодор войвода и сам предводител на малка група.

Любен Каравелов като лидер на БРЦК е човекът, изпратил Димитър Общи за помощник на Левски при изграждането на Вътрешната революционна организация през 1871 г.

Общи не спазва нужната дисциплина, търси самостоятелност, самопредлага се за революционен апостол на Македония, но така и не печели доверието на Левски, който му охлажда бързо ентусиазма.

По настояване на Ловешкия революционен комитет, най – главният в страната , му е осигурен периметър на действие в Орханийско.

Именно тук Общи осъществява прочутия обир на царската хазна, смятайки с получените пари да закупи оръжие за бъдещата революция.

Акцията е организирана от комитетите в Орхание, Тетевен, Правец и Етрополе, като инициативата е на тетевенския чорбаджия и член на комитета хаджи Станьо Врабевски.

В ръцете на съзаклятниците попадат 125 000 гроша.

Четата        , извършила обира се състои от 11 души тетевнци и трима правчани под ръководството на помощника на Левски Димитър Общи.

Обирът е успешен, но се превръща в катастрофален провал, тъй като участниците в акцията са лоши конспиратори.

Софийският управител Ахмед Мазхар паша извършва арести на 30 октомври 1872 г., като в Ловеч са заловени двама от членовете на комитета – Димитър Пъшков и Марин поп Луканов.

Заловени са и голям брой членове на комитетите в Етрополе, Орхание, Тетевен и близките край тях села.

Самият Общи е заловен след предателство в село Садовец, където се укрива след обира.

Под давление на огромното си самочувствие той държи да бъде съден в Цариград, като дори иска среща със султана, след което се съгласява да даде показания пред специалната правителствена комисия в София.

Наивно смятайки, че с разкритията си ще предизвика сензация и намеса на великите сили за решаване на българския въпрос, той посочва Левски като лидер на Вътрешната революционна организация, издава целия комитет в село Голям извор, главния в Ловеч, начело с Марин поп Луканов и поп Кръстьо Никифоров, които впоследствие са обвинени за залавянето на Васил Левски.

В добавка изброява двадесет и две селища с действащи комитети и дава възможност на османското следствие да проучи в подробности методите на работа и съобщителните мрежи на БРЦК на територията и извън Османската империя.

Тъй като се бори с оръжие в ръка срещу властта и посяга на финансите й , Димитър Общи е осъден на смърт и обесен  в София на 10 януари 1873 г., месец и осем дни преди аналогичната кончина на Апостола на свободата.

Борислав Гърдев