За един предизвестен референдум

Да се направи референдум за новините на турски език по държавната телевизия е политически примамливо: за повечето българи кратките емисии са дразнещи, макар че същите тези хора с удоволствие сядат вечер пред телевизорите, за да гледат “Перла” или някой друг от турските рейтингови шампиони.

Но ако все пак се направи една добра кампания, което е напълно по силите на ГЕРБ и “Атака”, референдумът може да закара до урните необходимото количество избиратели – малко над 3 милиона и половина, за да бъдат признати резултатите за валидни.

Противниците на референдума, най-вече ДПС и БСП, но също така и “Ред, законност и справедливост” и президентът Първанов изтъкват, че става дума за основно човешко право, което не подлежи на гласуване; че резултатът е ясен отсега и не трябва да се трошат грешни пари; че по този начин България би могла да си навлече сериозни неприятности в международен план.

Последното е вярно: Турция вече изрази загриженост, а групата на либералите и демократите включи въпроса за българския референдум в дневния ред на Европейския парламент за януари.

Лидерът на либералите Ги Верховстад заяви, че “тази инициатива рискува да постави България в противоречие с основополагащото европейско и международно законодателство и с поетите вече политически задължения относно защитата на малцинствата и зачитането на малцинствените езици.

Закриването на тази информационна емисия би провокирало напрежение в българското общество и би накърнило репутацията на страната пред международната общественост”.

Независимо от добрите позиции на ГЕРБ в Европа почти няма политическа партия в Европейския парламент извън крайните националисти, която да приветства подобна стъпка.

Това, разбира се, не е чак толкова страшно. България все пак е суверенна държава и хич няма да е зле от време на време да демонстрира малко характер, нещо, което е липсвало неизменно на всички правителства досега.

По-важно е друго: знае ли мнозинството, в случая съставено от ГЕРБ и “Атака”, какво иска да постигне с подобен акт? Ако по този начин се търси притискане на ДПС, целта е тотално разфокусирана: подобен акт само ще консолидира допълнително българските турци, на които и без телевизор ще бъде обяснено, че се посяга на техните естествени човешки права.

Не че те гледат новините на турски по българската телевизия.

Това, което повечето българи, а не само водещите се по националистическата реторика, биха искали да видят, е, че върхушката на ДПС ще бъде държана отговорна за безобразията, корупцията и огромните злоупотреби през двата мандата на движението във властта.

Българите, но и българските турци също, биха подкрепили всеки акт на търсене на отговорност на Ахмед Доган, на депутати и кметове от ДПС, които забогатяха неимоверно през последните години.

За да стане това, не е нужно да има референдуми. Трябва само да има политическа воля и полиция и прокуратура да си свършат работата.

Георги Даскалов