За едната шибана чест

Междувременно разни хора му поискаха оставката. Министърът не им остана длъжен и ги нарече с други разни имена, повече или по-малко необидни. В цялата тази простотия би могло да се намери нещо забавно. Ако министърът е прав, че епитетът „шибан" не е обиден, то не би следвало да се обижда, ако народът и колегите му започнат да наричат него самия „шибан министър". Даже си мисля, че ще е уместно и медиите да реагират по същия начин.

Представете си, примерно, как хладнокръвен новинар оповестява от екрана: „Шибаният министър еди-кой си посети археологическите разкопки на остров Свети Иван." Или заглавие в пресата: „Рейтингът на шибания министър нарасна с 4 пункта." Защото май наистина расте. Удивително, но не и неправдоподобно. Както казва Оскар Уайлд, единственото нещо, по-лошо от това, да говорят за тебе, е… да не говорят за тебе. Повечето български управленци добре са усвоили тази мъдрост. И на медиите им харесва.

Обаче знаете ли какво е най-шибаното в цялата тая работа? Най-шибаното е, че „шибаният министър" ще вземе да излезе прав. Направих си труда да разгледам някой и друг форум, та да се запозная с общественото мнение. В общи линии, онези, които се чувстват засегнати от определението „шибан народ", минават в най-добрия случай за глезльовци без чувство за хумор, а в най-лошия – за платени слуги на сороския империализъм. Нещо като „Кой не дава да го шибат, е шпионин". Министърът от своя страна е приветстван като „пич", „свежар" и „истински патриот". Последната заслуга му я приписват отдавна, но първите две изглежда си ги извоюва сам, по въпросния шибан начин.

Мисля си следното: ако аз нарека някого на улицата шибаняк и той започне да ми ръкопляска какъв съм пич, свежар и патриот, ще си кажа, че този тип наистина, ама наистина е голям шибаняк. И че в такъв случай заслужава не само да употребявам въпросното прозвище в комуникацията си с него, ами и други, много по-лоши неща заслужава. Абе, заслужава си да го шибат… И най-вероятно наистина го шибат нон-стоп, ама той, горкият, е такъв шибаняк, че не се и усеща. И гласува ли, гласува – за пичовете, свежарите и истинските патриоти, разбира се. И заплатите им плаща с данъците си.

И друго нещо си мисля. За да си действително пич, свежар и патриот, се иска нещо не много голямо, но пък рядко срещано. За честта ми е думата. За едната шибана чест. Която ти диктува, например, като изшибаш някоя глупост в публичното пространство, най-малкото да се извиниш.

Но пък явно повечето българи споделят такива едни шибани ценности, че не смятат честта за нещо необходимо. Мога само да се надявам, че ще ги шибат безопасно. Макар че преди години слушах един пич, свежар и патриот, който събираше разни полезни неща от кофите, да държи реч за безопасния секс. И знаете ли какво каза? „Ааа – каза, – безопасни неща няма". Шибана работа, ама какво да се прави, човек никога не знае откъде ще му излезе късметът.

Шибил Шибилев
www.iskammagazine.com