За енергетиката и руско-американската „ЛУКойл“
Това превръща американската компания в един от най-големите акционери в "ЛУКойл". Според официалната информация висшият мениджмънт държи около 50 % от акциите. Тук влиза и дела на самият Алекперов и Леонид Федун. 20 % са на американската петролна компания а останалите 30 % се търгуват на борсата. Никакво участие на руската държава няма в тази компания и освен това тя никога не е демонстрирала топли отношения с Кремъл. Истината е, че Алекперов и компания се един от "златните момчета" на ерата Елицн в Русия. Реално меж
ду Алекперов, Абрамович и Ходорковски няма никаква разлика. Това, което ги отличава е, че те не тръгнаха на политическа война срещу Путин както направи шефът на "Юкос". Точно това е причината поради, която тази компания нямаше никакви проблеми пред своят експанзия на Запад. Тя купи рафинерии в Румъния, България, Италия и Холандия. Точно по тази причина Костов продаде "Нефтохим" на тях. По простата причина , че никой на Запад не виждаше и не вижда заплаха в лицето на "ЛУКойл". Свидетелство за това е и покупката от тяхна страна през 2000 г. на веригата бензиностанции "Гети ойл" в САЩ. Тези бензиностанции бяха собственост на наследниците на някога най-богатият човек в света американският петролен магнат Жан Пол Гети. По-късно през 2004г. "троянският кон" на Путин придоби американската компания Schlotzmeyer Bros в Ню Джърси, която пък притежа бензиностанции под марката на "Мобил" в Ню Джърси и Пенсилвания. От така изнесената информация е повече от видно, че никой не смята тази компания за заплаха. В противен случай тя ни би имала толкова лесна експанзия на западния пазар. "ЛУКойл" дори разработва и петролни полета в държави, като Ирак, Саудитска Арабия и Колумбия.
В този смисъл никой в момента не страхува от положението на компанията в България. Какви бяха точно стремежите на Борисов в "сапунката с лиценза" така и не стана ясно. Но тук се забелязва нещо много интерсно. Атакува се симпатичната на Запада компания "ЛУКойл", като тя се представя за проводник на интересите на Кремъл и Путин. По този начин се подготвя почвата за по-остра атака срещу интересите на Кремъл най-вече проекта "Белене". За всички е ясно, че това е най-важният проект за Русия в момента. По подобен начин срещат трудности и други инвестиции на Русия. Типичен пример беше петролната компания "Сургетнефтегаз" за която се знае, че е много близка до Путин. Тя буквално беше отстранена от унгарската "МОЛ" след, като по-рано закупи 20 % от нея. Тя дори не получи право да има свой представител в борда. Подобно е и положението на "Газпром нефт" , който също има възможности за експанзия но те са спирани. Единственият им успех е, покупката на сръбската "НИС". По този начин свързаните с Кремъл компании срещат твърде големи трудности в покупката на активи в Европа. Нещо, което както споменах не може да се каже за "ЛУКойл". Така, че ако трябва да бъдем обективни не бива да пропускаме факта, че 20 % от печалбата на "ЛУКойл" заминава към централата на "КонокоФилипс" в Тексас. Явно там никой не се интересува от руската енергийна зависимост. Най-малко пък техният борд на директорите….
Текст на снимка: Бензиностанция на "ЛУКойл" в щата Ню Йорк. Явно едното копито на "троянският кон на Путин" е успяло да стигне чак до САЩ…