ЗА КАКВО МЕЧТАЯТ КОПЕЛЕТАТА НА ТЕМИДА? ПСИХОАНАЛИЗ НА Д-Р „КАЛОЯН СТОЕВ“: РЕФОРМАТОРИТЕ С ПЛАН „00“ ЗА ПРОМЯНА НА КОНСТИТУЦИЯТА

За какво мечтаят копелетата на Темида?
Какво ли би бил животът без мечти? Защо мечтите са щастие? И може ли човек да живее без мечти? Все въпроси, които могат да ни карат с часове да търсим отговорите, докато гледаме хоризонта, особено, ако той слива в едно морската вода и синьото небе. Но да се върнем на “жълтите павета”.

Човешката психика е устроена така, че мечтите са това, което най-много желаем да се сбъдне. Още по-хубаво ще е, ако мечтите никога не се сбъдват. Първо, защото така никога няма да спрем да ги преследваме, т.е. да имаме цел и второ, ако ги сбъднем, то животът ни ще се изпълни със сивота.

Малкият Раданчу има много мечти. И това е добре. Още по-добре е, че те никога няма да се сбъднат. Иначе, ще ни липсват пируетите му, с които всячески се опитва да остане на палубата на властта, ще ни липсват и полубезумните му заклинания – как съдебната реформа има за цел да вкара в затвора част от тези, от които обаче Раданчу има нужда, за да я осъществи.

Време е психиатърът д-р „Калоян Стоев“ да разкрие мечтите на малкия Раданчу, на неговия приятел Ицко и на техния батко Иво за ГОЛЯМАТА съдебна реформа:
Вървят Раданчу и Ицко по калдаръмената софийската улица, носеща името на Патриарха на българската литература Иван Вазов, единият бори юлската жега със студена бира, а другият отпива от горещото си кафе-американо. Докато си вървят и мечтаят, Раданчу и Ицко срещат своя другар Ивчо, когото тайно наричат Червените бузки. Ивчо получил прякора си не толкова заради алените бузки, колкото заради комсомолските му подвизи в близкото минало. Батко Ивчо тъкмо е отворил бутилка охладено розе, реколта от протестното лято на 2013-та, отлежало в избата край Дяманица, която чичо Ваньо Лихвата му бе подарил.
Сядат Раданчу, Ицко и Червените бузки Ивчо в градинката на някогашния славен ресторант “Кристал”. Гледат отражението на посечения бюст на Стамболов в блиндираните прозорци на хасиендата на чичо Цецо Фараона и започват да мечтаят.

“Копеле, време е да довършим започнатото от бате Ваньо Лихвата”, казва Ивчо. Раданчу кима утвърдително и силно се провиква: “Време е да об(в)ладеем Темида, копеле!”. “Шшш-ът, копеле, ще ни чуят, нали всичко трябва да е тайно и подмолно”, прошепва Ицко, вадейки бързо писалката и пишейки върху белия лист рециклирана от “Капиталът” хартия – “Съдебна реформа”, съкратено СеРъ.

Конституцията на Раданчу, Ицко и Ивчо Червените бузки

Глава Първа “Държавна власт”
Член Първи /единствен/.
Пожизненото управление на държавата се осъществява от двете партии – Български съдийски съюз и Партията на Лихварите.
Глава Шеста “Съдебна власт”, става Глава Втора.

Член Първи /единствен/.
Цялата съдебна власт е подчинена на Раданчу, Ицко и Червената бузка Ивчо, на техния Командир Ваньо Лихвата и на посочените от него съдии, прокурори, следователи и адвокати.

Алинея Първа.
За пожизнен главен прокурор се назначава Тодорка Мирославова, “активен борец” за СеРъ, заслужил автор на научния труд: “Изписване на съдебните дела в срок”.
Алинея Втора.
За пожизнен председател на Върховния касационен съд се назначава Пана Павлинова, “активен борец” за СеРъ, заслужил кандидат за поста.

Алинея Трета.
За пожизнен председател на Върховния административен съд се назначава Белазелко Бориславов, “активен борец” за СеРъ и автор на политическата стратегия на управляващата партия БСС.

Алинея Четвърта.
За пожизнен министър на правосъдието се назначава Ицко, “активен борец” за СеРъ и заслужил автор на научния труд: “От адвокат без права, до министър-протестър”.
Алинея Пета.
За пожизнен и единствен член на Конституционния съд се назначава Класната Катя, “активен борец” за СеРъ и заслужил автор на научния труд: “Как да провалиш промяна в Конституцията?”
Алинея Шеста.
Точка 1. Висшият съветски съвет се състои от осем пожизнени членове. По двама, излъчени от съдиите, от прокурорите и от следователите, от двете партии в Народното събрание – Български съдийски съюз и Партията на Лихварите, както и двама от адвокатурата.
Точка 2. За пожизнени членове на Висшия съветски съвет се назначават, както следва: за квотата на съдиите – Куцка Нелинова и Калпак Калинов; за квотата на прокурорите – Хаджи Николай и Екимджи Михаилов, за квотата на НС – Тако Кристиянов и Ваня Иванкова, за квотата на адвокатурата – Дока Даниелова и Атанас Георгиев.

Алинея Седма. 

Договарянето за тарифата на оправдателни и условни присъди на подсъдимите се уговарят пряко между адвокат и съдия, в присъствието на прокурор, който има задължението да гарантира получаването, превозването и предаването на точната сума. Мотиви за оправдателните и условни присъди не се изготвят.
Алинея Осма.
Пожизненият главен прокурор разпорежда наказателно преследване срещу всеки, който си позволи да се противопоставя на единствено правилната “съдебна реформа”. Разследването срещу всеки враг на “съдебната реформа” се възлага на моралната полиция “Мрежа на Протеста”. За пожизнени комисари се назначават Гено Асенов, Цона Антоанетова и Стайко Николаев.

Алинея Девета.
Враговете на “съдебната реформа” нямат право на адвокатска защита. Присъдите на враговете на “съдебната реформа” се изпълняват незабавно и под строгия контрол на Фондация “България за Америка” и “Общество на Отворените”. Мотиви за осъдителните присъди не се изготвят, за да не се обжалват пред пожизнения български съдия в Европейския съд за правата на човека Грозьо Йонков.
Алинея Десета.
За пожизнени говорители на “съдебната власт” се назначават всички журналисти, изпълнили отговорната задача да заблудят и манипулират общественото мнение, за да се осъществи подмяната “съдебна реформа”.

С предимство ще се ползват журналистите Велика Силвионова, Босьо Росенов, Филе Лорова, Бедър Иванов, Цола Аннова, Ризо Цветанова. За главен ментор се назначава Смило Даниелов.

Ицко тъкмо завършил списването на “съдебната реформа”, когато тримата приятели, явно от бирата, американото и розето вкупом се втурнали към близката химическа тоалетна, която толкова им наподобявала на Съдебната палата, че без малко и двата й лъва да прегазят. След като се освежили, трите копелета тъкмо били готови да тръгнат към Народното събрание, когато се спогледали и осъзнали, че всъщност План “00” за промяна на Конституцията е паднал жертва на посещението в химическата Съдебна палата. „Копеле, защо?:/%“?//№“I_/:№/+:/:“, провикнали се в един глас Раданчу, Ицко и Ивчо Червените бузки.
Ако всичко това ви се струва просто една утопична мечта, щеше да е добре. За съжаление, става въпрос за съвсем опасна възможност всичко това да се превърне в реалност. Ето защо понякога наистина е по-добре мечтите да не се сбъдват…

Д-р „Калоян Стоев“