За тръби и газ братушки няма. Ако клекнем пред Русия, цените ще хвръкнат

Разбира се, опитите на Москва са едно, а резултатите – съвсем друго. Газопроводите продължават да са 100% българска държавна собственост благодарение както на националноотговорната позиция на кабинета "Костов", така и на обществения отпор, който беше даден у нас срещу амбициите на "Газпром" през всичките тези години. Така че можем да говорим за известна приемственост в българската политика по отношение на руските апетити. Особени адмирации с активната защита на родните интереси заслужава кабинетът "Борисов".

Но защо да не продадем на "Газпром" нашите газопроводи, ще попитат някои. За да стане ясно, нека обобщим политиката на Евросъюза по въпроса. Едното от нещата, които забранява т.нар. Трети енергиен пакет на ЕС, е компании, които не са отделили транзита от добива и доставките, да имат контрол върху газопреносната мрежа. Защото в момента, в който такава компания придобие и собственост върху тръбите, се превръща в абсолютен монополист на съответния пазар с всички последствия – недопускане на конкуренция и високи цени.

Последното, което беше предприето от Европейската комисия в изпълнението на тази антимонополна политика, беше задължението, наложено на италианската нефтогазова компания "Ени" да отстъпи контрола върху тръбопровода TAG, който пренася руски газ през Австрия за Италия. Още по-тежко би станало положението у нас, ако предоставим собственост върху тръбите на наша територия. Тогава "Газпром" ще пренася газпромовски газ по газпромовски тръби.

Каква конкуренция биха допуснали тогава руснаците и какъв коментар на налаганите от тях цени?
А и в крайна сметка става дума не само за защита на националните ни интереси, но и за изпълнение на политиката на ЕС в енергийния сектор. Тук искам да подчертая, че интересът на "Газпром" е само към транзитните ни газопроводи. Защото от години той е сложил ръка на почти цялото ни газоразпределение чрез дъщерната си компания "Овергаз", която стои на входа и на изхода на почти целия български газов пазар като доставчик на едро и дребно.

Затова вече е крайно време да се сложи край на опитите на "Газпром" винаги да превръща транзитните ни газопроводи в разменна монета в преговорите ни за сключването на дългосрочни договори и за цената на доставките. И за да се прекрати този дългогодишен тежък натиск, може би трябва да се помисли за нещо по-радикално, като трансформиране на собствеността на транзитните газопроводи от частна в публична държавна чрез съответните законови промени.

Въпреки че от друга страна не бива за затваряме нашата газопреносна система, като я оставяме завинаги държавна, което би противоречало и на европейската практика и би отблъснало интереси за преки инвестиции или публично-частно партньорство. Просто защото отдавна е известно, че държавата невинаги е добър стопанин.

Адмирации заслужава и политиката на кабинета за отпадане на посредниците при доставките на газ. Проблемът тук е сериозен, тъй като всички посредници в историята са ни били налагани именно от "Газпром". Целта беше проникване на посредника във вътрешния ни пазар. Но мисля, че в Москва вече са наясно, че именно това е тенденцията, особено след отпадането на "Росукренерго" като посредник при доставките на газ за Украйна и Полша.

Именно отстраняването на посредника беше най-критичният момент в преговорите по време на газовата криза между Русия и Украйна преди година. Така че аз съм убеден, че посредниците в доставките на газ между "Газекспорт" и "Булгаргаз" ще отпаднат, но не споделям оптимизма на някои хора, че цената на горивото от това веднага ще падне. Редукция на цената може да се очаква едва в по-дългосрочна перспектива.

По-скоро трябва да се постави въпросът докога Русия ще ни притиска по всички енергийни проекти в които участваме или които преминават през наша територия. Нека си спомним, че още навремето Москва застана зад идеята на гръцката "Лацис груп" за изграждане на нефтопровод Бургас – Александруполис като противовес на американския проект АМБО за тръба от Бургас до Вльора. После лансира "Южен поток" с идеята да отклони вниманието от европроекта "Набуко". Нищо чудно и предложението за инвестиране на руски пари в АЕЦ "Белене" да цели отказ от изграждането на VII, а евентуално и на VIII блок в "Козлодуй", което би струвало на държавата доста по-евтино.

Факт е, че България става арена на конкуренция на алтернативни проекти, при които от едната страна са тези с преобладаващо руско участие, а от другата страна са паневропейските проекти.

Единственото положително във всичко това е, че "Набуко" е европроект и ние можем да разчитаме на подкрепата на ЕС, тъй като е единственият, който ще ни донесе диверсификация на доставките на газ в дългосрочен план. В краткосрочен трябва да реализираме възможно най-бързо междусистемните връзки с газопроводите на Гърция и Румъния.

Валентин Кънев,
изпълнителен директор на Балканска и Черноморска петролна асоциация
www.standartnews.com