Звезди над Витоша или по пладне?
И аз съм човек, и аз предпочитам хората да ме обичат, вместо обратното. Ето защо, преди да напиша нещо критично за Бойко Борисов, искам да умилостивя онези, които ще ме намразят, с нещо за душата им. Погрижила се е поетесата от Русе Венета Бакалова в стихосбирката “Звезди над Витоша”:
“ Разчитаме на тебе, Генерале,
със твоя нов и дръзновен екип
от управлението с хирургична точност
да отстраниш всеки корумпиран тип”.
За този поетичен изблик ни осведоми в централните си новини вчера, 5 ноември 2009 г., най-гледаната телевизия в България Би Ти Ви. “Специалистите по маркетинг предупреждават, че стоките с имена на политици бързо заливат пазара, но и бързо отшумяват”, уточниха в репортажа за ракии и туршии, кръщавани на Бойко Борисов. С което телевизията запази все пак дистанцията от откровеното включване в “бойко манията”, която всъщност беше темата на репортажа от кръчми и сергии.
Ако за миг се отдръпнем от джибрите на родните казани и надникнем в канчето на другите, ще намерим удобни опияняващи аналогии. И в Русия има водка “Путинка” ( макар Путин да възропта – театрално, наистина ,с доста години закъснение). И в САЩ има ( или май вече е по-точно да се каже “имаше” ) “обама мания”. Младите там измислиха нова дума за “готино” – вместо прословутото “cool”, вкараха в употреба “обама” със същия смисъл.
В Италия пък, при цялата му противоречивост, хората си купуват “куклите на Берлускони” – явна подигравка с неговото прословуто женкарство. С подигравки ,или не, но милиардерът печели и държи властта на полуострова както никой друг не е успявал на “ботуша” от времето на Мусолини.
В този смисъл “бойко манията” не изглежда кой знае колко оригинално българско явление. Ракиената му специфика обаче го прави все пак уникално. С един удар, с един жест като защитник на евтината ракийка Бойко Борисов си осигури стратегически резерв в избата на народната любов, както ясно прозвуча и се видя от възторжените отзиви на благодарни консуматори в репортажа на телевизията. И съвсем не е сигурно, че някакво скорошно изтрезняване може да промени нещо кой знае колко съществено в това отношение. Точно ниската цена на ракийката, така ефектно благословена от Бойко Борисов, е гарант за дългосрочността на явлението.
С такъв електорален резерв никак не е за учудване, че във всеки миг, когато се ядоса на някой опонент, Бойко Борисов заплашва с…нови избори.
Между наздравиците някак незабелязано за влюбените минаха няколко дреболии от политическия пейзаж, които рисуват героичния образ на Борисов в доста по-различна светлина. След толкова словесни атаки срещу червеното знаме, той развя бялото пред фактора, който в момента явно е символ (не)верую на остатъците от червеното в българската политика- Георги Първанов. Под предлог, че го е победил в спора за отзоваване на посланиците от Турция и САЩ, Борисов предостави на президента възможността в негово присъствие ( т.е. с мълчаливото съгласие на премиера) да издекламира самохвални слова за своята социална загриженост.
Но това беше само началото. Разбра се още, че уж безкомпромисният Борисов е поел ангажимента да играе президентската игра, като назначи отзования за провинения срещу законите на България от САЩ посланик Лъчезар Петков за консул в Солун, за което не се иска съгласуване с президентската институция по конституция. Нещо повече, премиерът оповести също, че съгласува с държавния глава вече и назначенията на нови лица на ръководни постове в ДАНС- също без да е длъжен.
Междувременно от парламентарната зала бе изгонен депутат заради “дързостта” си да каже истината за облика на президента Първанов. След което парламентарната група на волнодумеца Янев ( какъвто и да е, но каза истината) се разпадна с напускането на един от нейните членове, а заедно с нея изпаднаха държавната му субсидия и другите привилегии, предвидени по закон. Който говори срещу президента, с което гневи Генерала ( с главно “Г”, както го вижда поетесата), бива наказван.
В традициите на нищо неказващата българска журналистика има един универсален финал, който като израз на авторското безсилие пасва на всеки пасквил : “а дали е така, бъдещето ще покаже”.
За да избягам от клишето, но да не кажа нищо( макар че точно на мен ще ми вземат опинците), ще кажа пак : “наздраве”!
Но не мога да се стърпя да не си задам въпроса – абе, Борисовата градина на кого беше кръстена? Може би след време, когато в учебната програма на подрастващите включат стихосбирката “Звезди над Витоша”, този въпрос ще отпадне по естествен път, защото вече ще се подразбира единствено правилният отговор и никой няма да се съмнява в него.
Като един поетес обаче нека и аз дам своя принос със стихотворение:
Звезди по пладне
Настане вечер, Бойко изгрее
звезди пощипват мундира му тесен
казан кипи, глава зашуми,
бакалин пее, влюбен, потресен
А само диви вярват в промяна,
и пременени по икиндия
една му бърза цапват, засмяна
кога поглеж-пременил се Илия…
Иво Инджев