Златко Баретата: Мислех, че прокуратурата пази закона, сега се убедих, че го нарушава!
– Г-н Иванов, съдът не ви пусна да участвате в изборите като застъпник на кандидат-депутат. Вие оставихте решението му без коментар. Какво си мислехте, докато мълчахте пред камерите?
– Аз знам, че решенията на съда, дори и тези, продиктувани от политически причини, не се коментират. Затова мълчах. Но ако трябва да бъда съвсем откровен, ще ви кажа: беше ми много тежко, че няма да мога да видя децата си скоро, заради това мълчах. (Златомир Иванов има трима сина – на 14, 6 и 2 години. Най-големият Алекс се прочу, като влезе в националния отбор по сноуборд, след като баща му стана затворник – б. а.)
– Вие сте обвинен в много тежки престъпления. Не беше ли желанието ви да станете застъпник на кандидат-депутата Ивайло Дражев опит да избягате от правосъдието?
– Обвинението за тежко престъпление е едно, но доказателствата, на които се основава това обвинение, е друга тема. Аз твърдя, че моето обвинение има политически характер. Не че се изкарвам политически затворник! Но името ми се преекспонира като един от ръководителите на организираната престъпност. И задържането ми послужи за плакат на отиващото си правителство. Позволете да кажа от килията, че срещу мен прокуратурата не води обективен процес, не играе честно, джентълменски. Ако има доказателства срещу мен, няма и да ги оспорвам, ще лежа колкото прецени съдът. Но делото срещу мен почива на думи, не на доказателства. То се води при закрита врата, но вие ще се убедите в това, когато видите мотивите на съдиите. Затова смятам, че имам моралното право да използвам всички възможности, които ми дава законът – и тези в частта му за избор на депутати.
– Признайте, вие се кандидатирахте за застъпник, воден вероятно от желанието да останете и след изборите на свобода както стана с Галевите.
– Да, аз използвах закона. Други го нарушиха само и само да остана в ареста.
– Защо тъкмо на Дражев решихте да посветите участието си в политиката? Защо на партията на проф. Юлий Абаджиев?
– Имах уговорка с Дражев още преди да бъда задържан. За защитник не на партия, а на персонален кандидат-депутат. Дори и не знаех, че Дражев е в партийна листа… Но вижте, няма човек, който да не иска да излезе на свобода. Искам и аз. Но държа то да стане на законни основания. Предпочитам съдът да се произнесе доколко събраните “доказателства” – показанията на няколко наркомани, чието поведение сочи липса на връзка с главния мозък, могат да бъдат причина аз шести месец да стоя задържан.
– Обвиненията срещу вас се основават на показанията на 4-5 свидетели начело с Демби. Вие твърдите, че ви клеветят. Но защо да го правят?
-Да, аз съм обвинен в тежки престъпления – ръководене на група за наркотрафик и убийства. Няма обаче намерен при мен нито 1 патрон, нито 1 грам наркотик, да не говорим за убийства. Обвинението се основава само на т. нар. показания на Демби и още няколко лишени от свобода, част от които не познавам. Какъв свидетел срещу мен е Демби?! Аз не съм имал контакт с него, освен един път преди 7-8 години, когато ни запознаха. Не ми хареса и аз отклоних негово бизнес предложение.
– Демби казва за вас: “Той държи наркотиците, уби Бобъра и Клюна, стреля в мен и Темерута”.
– Разбрах в какво ме обвинява Демби. Но ако някой искаше да проведе обективно разследване дали съм замесен в тези престъпления, 6-те месеца, в които съм под арест, са достатъчно време, все някой факт за моя съпричастност щеше да излезе. Но няма такъв факт. В службите има информация кои са истинските извършители на деянията, за които ме обвинява този наркоман. Но на някого е удобно аз да съм сочен като извършител. Деянията са извършени отдавна, ако бях замесен, то щеше да е установено от прокуратурата досега. “Глас Божи” ли ще ме уличи в съда! Доколкото знам, един свидетел по друго марково дело е разпознат като извършител на покушението срещу Бобъра, но този факт се крие.
– Все пак какво ще противопоставите вие на думите на Демби в съда?
– Как да се противопоставя на думите на един лъжец? Като ги отрека, естествено. По делото има дума срещу дума. Неговите показания, за разлика от моите, изобилстват с противоречия и неточности. Но прокуратурата не им обръща внимание. Може би смятат, че Демби е честен и почтен човек и неговите думи не се подлагат на съмнение. Друго пише пресата. Вижте интервютата, които той охотно раздава. От тях лъха кретенизъм, те изобилстват от явни лъжи. Такива са и показанията, но никой не ги проверява както трябва, нито пък събира доказателства за достоверността им.
– Свидетели оттеглят показанията си срещу вас. Да не би да ги плашите?
– Един от свидетелите в съда заяви, че бил принуждаван и тормозен от Демби да участва в организирано от него мое набедяване. Но съдиите подминаха този факт… Аз съм изолиран в единична килия. Не виждам никого, освен съпругата и адвокатите си. Как бих могъл да въздействам на свидетели! Как да правя “пробиви в системата за защита на свидетели”! Прокуратурата по моето дело създава опасен прецедент – дава се да я използва психично зависим човек като средство за отмъщение срещу мен. Някой трябва добросъвестно да пази закона. Мислех, че прокуратурата го прави. Сега съм убеден, че тя го нарушава.
В. „Труд”